Свържи се с нас

Култура

Творческа вечер посветена на 80-годишния юбилей на Марко Ганчев

Published

on

© Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Община Дряново ще домакинства на специална творческа вечер, посветена на 80-годишния юбилей на писателя, сатирик и преводач Марко Ганчев.

Тържеството по повод юбилейната годишнина стартира тази вечер от 18.00  часа, в Ритуалната зала на администрацията и ще премине в две чести. Началото поставя ритуал по връчване на званието „Почетен гражданин на град Дряново” на Марко Ганчев, за  изключителните му постижения в сферата на културния живот, и издигане престижа на Община Дряново. Проектът за решение беше внесен от общинския съветник Петя Куманова, по предложение на читалищното настоятелство на НЧ „Развитие-1869” в Дряново.

Организацията по юбилейната вечер на твореца се поделя между Община Дряново и НЧ „Развитие-1869”. Културната институция подбра и организира втората част от официалното тържеството в чест на Марко Ганчев. Към празника обаче се присъединяват и Министерството на културата, Съюзът на народните читалища, Фондация „Д-р Желю Желев” , Съюзът на независимите писатели, Домът на хумора и сатирата в Гарово, редакцията на в. „Стършел”, приятели и съученици от детските и ученически години на юбиляря.

Участие в празничната вечер ще вземат президентът Желю Желев, председателят на Съюза на независимите писатели Марин Кадиев и филмовият сценарист Георги Мишев.

Припомняме, че Марко Ганчев Маринов е роден на 13 февруари 1932 година в дряновското село Марча. Той е депутат в 7-то Велико Народно събрание. В периода 1993 – 1999 година е посланик на Република България в Република Беларус.

Хронологично подреден творческият му път е осеян със създаването на десетки литературни творби. Първото му стихотворение излиза през 1942 година в столичното детско вестниче „Другарче”. През 1946 година започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство” и „ЕМОС”, издавани в София.

През 1950 година завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийски университет „Климент Охридски”. Като студент през 1950-1955 година печата стихове във вестниците „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Стършел”, в литературни списания и сборници.

След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, за да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата стихосбирка на Марко Ганчев, „Семената зреят”, излиза през 1957 година. През 1961 – 1968 година завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел”. От 1968 година е завеждащ редакция „Поезия” в издателство „Народна култура”, до 1971 година, когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 година е редактор в сп. „Съвременник”. През 1984 – 1989 година е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо” , издание на Дома и хумора и сатирата- Габрово. През 1989 година започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа”, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система”. От декември 1989 до 1993 година е главен редактор на вестник „Литературен фронт”, преименуван междувременно на „Литературен форум”.

През 2001 година Марко Ганчев е удостоен с Националната литературна награда „П. Р. Славейков”, присъдена от Министерство на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши.

2002 година е много ползотворна за него – за изключителен принос към българската култура той получава Орден „Стара планина” – I степен, както и Националната награда Христо Г. Данов и Бронзов лъв на Асоциация „Българска книга”.

Носител е на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване, на специалната награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение и на Националната награда за цялостно литературно творчество „Рачо Стоянов”.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица