Свържи се с нас

Култура

Творческа вечер посветена на 80-годишния юбилей на Марко Ганчев

Published

on

© Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Община Дряново ще домакинства на специална творческа вечер, посветена на 80-годишния юбилей на писателя, сатирик и преводач Марко Ганчев.

Тържеството по повод юбилейната годишнина стартира тази вечер от 18.00  часа, в Ритуалната зала на администрацията и ще премине в две чести. Началото поставя ритуал по връчване на званието „Почетен гражданин на град Дряново” на Марко Ганчев, за  изключителните му постижения в сферата на културния живот, и издигане престижа на Община Дряново. Проектът за решение беше внесен от общинския съветник Петя Куманова, по предложение на читалищното настоятелство на НЧ „Развитие-1869” в Дряново.

Организацията по юбилейната вечер на твореца се поделя между Община Дряново и НЧ „Развитие-1869”. Културната институция подбра и организира втората част от официалното тържеството в чест на Марко Ганчев. Към празника обаче се присъединяват и Министерството на културата, Съюзът на народните читалища, Фондация „Д-р Желю Желев” , Съюзът на независимите писатели, Домът на хумора и сатирата в Гарово, редакцията на в. „Стършел”, приятели и съученици от детските и ученически години на юбиляря.

Участие в празничната вечер ще вземат президентът Желю Желев, председателят на Съюза на независимите писатели Марин Кадиев и филмовият сценарист Георги Мишев.

Припомняме, че Марко Ганчев Маринов е роден на 13 февруари 1932 година в дряновското село Марча. Той е депутат в 7-то Велико Народно събрание. В периода 1993 – 1999 година е посланик на Република България в Република Беларус.

Хронологично подреден творческият му път е осеян със създаването на десетки литературни творби. Първото му стихотворение излиза през 1942 година в столичното детско вестниче „Другарче”. През 1946 година започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство” и „ЕМОС”, издавани в София.

През 1950 година завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийски университет „Климент Охридски”. Като студент през 1950-1955 година печата стихове във вестниците „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Стършел”, в литературни списания и сборници.

След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, за да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата стихосбирка на Марко Ганчев, „Семената зреят”, излиза през 1957 година. През 1961 – 1968 година завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел”. От 1968 година е завеждащ редакция „Поезия” в издателство „Народна култура”, до 1971 година, когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 година е редактор в сп. „Съвременник”. През 1984 – 1989 година е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо” , издание на Дома и хумора и сатирата- Габрово. През 1989 година започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа”, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система”. От декември 1989 до 1993 година е главен редактор на вестник „Литературен фронт”, преименуван междувременно на „Литературен форум”.

През 2001 година Марко Ганчев е удостоен с Националната литературна награда „П. Р. Славейков”, присъдена от Министерство на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши.

2002 година е много ползотворна за него – за изключителен принос към българската култура той получава Орден „Стара планина” – I степен, както и Националната награда Христо Г. Данов и Бронзов лъв на Асоциация „Българска книга”.

Носител е на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване, на специалната награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение и на Националната награда за цялостно литературно творчество „Рачо Стоянов”.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица