Свържи се с нас

Култура

Творческа вечер посветена на 80-годишния юбилей на Марко Ганчев

Published

on

© Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Община Дряново ще домакинства на специална творческа вечер, посветена на 80-годишния юбилей на писателя, сатирик и преводач Марко Ганчев.

Тържеството по повод юбилейната годишнина стартира тази вечер от 18.00  часа, в Ритуалната зала на администрацията и ще премине в две чести. Началото поставя ритуал по връчване на званието „Почетен гражданин на град Дряново” на Марко Ганчев, за  изключителните му постижения в сферата на културния живот, и издигане престижа на Община Дряново. Проектът за решение беше внесен от общинския съветник Петя Куманова, по предложение на читалищното настоятелство на НЧ „Развитие-1869” в Дряново.

Организацията по юбилейната вечер на твореца се поделя между Община Дряново и НЧ „Развитие-1869”. Културната институция подбра и организира втората част от официалното тържеството в чест на Марко Ганчев. Към празника обаче се присъединяват и Министерството на културата, Съюзът на народните читалища, Фондация „Д-р Желю Желев” , Съюзът на независимите писатели, Домът на хумора и сатирата в Гарово, редакцията на в. „Стършел”, приятели и съученици от детските и ученически години на юбиляря.

Участие в празничната вечер ще вземат президентът Желю Желев, председателят на Съюза на независимите писатели Марин Кадиев и филмовият сценарист Георги Мишев.

Припомняме, че Марко Ганчев Маринов е роден на 13 февруари 1932 година в дряновското село Марча. Той е депутат в 7-то Велико Народно събрание. В периода 1993 – 1999 година е посланик на Република България в Република Беларус.

Хронологично подреден творческият му път е осеян със създаването на десетки литературни творби. Първото му стихотворение излиза през 1942 година в столичното детско вестниче „Другарче”. През 1946 година започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство” и „ЕМОС”, издавани в София.

През 1950 година завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийски университет „Климент Охридски”. Като студент през 1950-1955 година печата стихове във вестниците „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Стършел”, в литературни списания и сборници.

След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, за да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата стихосбирка на Марко Ганчев, „Семената зреят”, излиза през 1957 година. През 1961 – 1968 година завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел”. От 1968 година е завеждащ редакция „Поезия” в издателство „Народна култура”, до 1971 година, когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 година е редактор в сп. „Съвременник”. През 1984 – 1989 година е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо” , издание на Дома и хумора и сатирата- Габрово. През 1989 година започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа”, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система”. От декември 1989 до 1993 година е главен редактор на вестник „Литературен фронт”, преименуван междувременно на „Литературен форум”.

През 2001 година Марко Ганчев е удостоен с Националната литературна награда „П. Р. Славейков”, присъдена от Министерство на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши.

2002 година е много ползотворна за него – за изключителен принос към българската култура той получава Орден „Стара планина” – I степен, както и Националната награда Христо Г. Данов и Бронзов лъв на Асоциация „Българска книга”.

Носител е на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване, на специалната награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение и на Националната награда за цялостно литературно творчество „Рачо Стоянов”.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица