Любопитно

На този ден…

* 537 г. — В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол.
* 1703 г. — Подписан е Метуенския договор между Португалия и Англия за преференции при внос на португалски вина в Англия.

Църквата-джамия „Св. София“ в Истамбул

* 1845 г. — В щата Джорджия е използван за първи път етера като анестезиологично средство при комплицирано раждане.
* 1872 г. — Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.
* 1936 г. — Извършен е първият полет на съветския тежък бомбардировач Пе-8.
* 1939 г. — При земетресение с епицентър край град Ерзинджан (Турция) загиват около 39 000 души.
* 1945 г. — Създадена е Световната банка
* 1945 г. — Белгия става членка на ООН.
* 1945 г. — Корея е разделена на Северна Корея и Южна Корея.
* 1946 г. — В България се създава Дирекция Въздушни съобщения.
* 1978 г. — В Испания се установява демокрация след 40-годишна диктатура на генерал Франциско Франко.
* 1979 г. — Съветският съюз завзема властта в Афганистан, след като президентът Хафизула Амин е убит при организиран в страната военен преврат.
* 2003 г. — Петима военнослужещи от първия български батальон в Ирак загиват при терористично нападение срещу военната база Индия в иракския град Кербала.
* 2006 г. — При експлозия на петролопровод в Нигерия загиват над 260 души, а 300 са ранени.
* 2007 г. — При самоубийствен атентат е ранена Беназир Бхуто, която по-късно умира от раните си

На този ден са родени:
* 1459 г. — Ян I Олбрахт, крал на Полша († 1501 г.)
* 1571 г. — Йоханес Кеплер, немски астролог, астроном и математик († 1630 г.)
* 1595 г. — Богдан Хмелницки, украински хетман († 1657 г.)
* 1654 г. — Якоб Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)
* 1717 г. — Пий VI, римски папа († 1799 г.)
* 1776 г. — Николай Каменски, руски офицер († 1811 г.)
* 1793 г. — Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик († 1826 г.)
* 1796 г. — Мирза Галиб, индийски поет († 1869 г.)
* 1813 г. — Василий Бабкин, руски офицер († 1876 г.)
* 1817 г. — Николоз Бараташвили, грузински поет († 1845 г.)
* 1822 г. — Луи Пастьор, френски учен († 1895 г.)
* 1832 г. — Павел Третяков, руски предприемач и спонсор на изкуството († 1897 г.)
* 1838 г. — Паул Поге, немски пътешественик († 1884 г.)
* 1841 г. — Филип Шпита, музикален учен и биограф († 1894 г.)
* 1848 г. — Хосе Мануел Пандо, боливийски политик († 1917 г.)
* 1880 г. — Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог († 1963 г.)
* 1882 г. — Анастас Разбойников, български революционер († 1967 г.)
* 1885 г. — Димитър Баларев, български химик († 1964 г.)
* 1885 г. — Иван Буреш, български учен зоолог, ентомолог († 1980 г.)
* 1886 г. — Александър Станишев, български лекар († 1945 г.)
* 1892 г. — Дан Колов, български борец († 1940 г.)
* 1898 г. — Инеджиро Асанума, японски политик († 1960 г.)
* 1898 г. — Лудвиг Айделберг, австрийски психоаналитик († 1970 г.)
* 1901 г. — Марлене Дитрих, германска актриса († 1992 г.)
* 1902 г. — Любомир Далчев, български художник и скулптор († 2002 г.)
* 1909 г. — Хенрик Яблонски, полски партиен и държавен деец († 2003 г.)
* 1921 г. — Желез Дончев, български дендролог († 2002 г.)
* 1925 г. — Мишел Пиколи, френски актьор
* 1931 г. — Джон Чарлс, уелски футболист и треньор († 2004 г.)
* 1931 г. — Йозеф Лапид, израелски журналист и политик († 2008 г.)
* 1934 г. — Ваня Войнова, българска баскетболистка († 1993 г.)
* 1942 г. — Петър Дикиджиев, български архитект
* 1944 г. — Мик Джонс, британски музикант (Foreigner)
* 1946 г. — Трифун Костовски, предприемач и политик от Република Македония
* 1948 г. — Жерар Депардийо, френски актьор и режисьор
* 1948 г. — Оливие Бланшар, главен икономист в МВФ
* 1948 г. — Расим Якуб Хашим, йордански дипломат
* 1950 г. — Роберто Бетега, италиански футболист
* 1950 г. — Харис Алексиу, гръцка певица
* 1951 г. — Ернесто Зедило, президент на Мексико
* 1953 г. — Едвин Сугарев, български писател и политик
* 1955 г. — Чавдар Гагов, български режисьор
* 1960 г. — Марк Хъмфри, канадски актьор
* 1961 г. — Гидо Вестервеле, германски политик
* 1961 г. — Симеон Василев, български журналист
* 1963 г. — Иванка Бадалска-Муерова, българска спортистка
* 1965 г. — Салман Хан, индийски актьор
* 1968 г. — Любомир Герасков, български гимнастик
* 1972 г. — Мишо Шамара, български певец
* 1977 г. — Красимир Стефанов, български волейболист
* 1978 г. — Юнас Хасен Кемири, шведски писател
* 1981 г. — Емили дьо Равин, австралийска актриса
* 1984 г. — Жил Симон, френски тенисист
* 1989 г. — Катерина Лахно, украинска шахматистка

Подобни теми:акцент

Виж също

Днес без вода

Не изпускай

Николай Сираков стана член на „Кметове за мир“

Коментари

Култура

Библиотеката отличи най-активните си читатели за 2019 г.

В залата за срещи и събития вчера, 23 януари, директорът на Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ Савина Цонева награди най-активните читатели за отминалата 2019 година.

Наградите „Читател на годината” в една от най-старите български библиотеки, основана през далечната 1861 година, се връчват традиционно и отбелязват началото на новата библиотечна година.

Те се определят на база безпристрастна актуална статистика за четенето чрез автоматизирана библиотечна система за заемане на книги за дома от фондовете на библиотеката – отдел Заемна за възрастни читатели и Детски отдел.

Наградите бяха връчени в три възрастови категории – от 6 до 10 г., от 11 до 15 г. и над 15 години. Третата възрастова категория е многобройна и в нея се дават три отличия „Читател на годината” – за първо, второ и трето място.

С радост и гордост екипът на Габровската библиотека поздрави своя най-млад читател на годината за 2019 г. – Кристиан Кънев, на 9 години, ученик в III клас на ОУ „Неофит Рилски“. Прочетените от него книги, заети от фонда на Детски отдел в библиотеката са 71 на брой.

Другият млад читател, също спечелил приза „Читател на 2019 година“ е Радост Ганчева, на 13 години, също възпитаник на ОУ „Неофит Рилски“, от VII клас. Заетите и прочетени от нея книги са 34.

Спечелилите първо, второ и трето място възрастни читатели са: Румен Стефанов – 269 книги, Иван Димитров – 265 книги и Пенка Станчева – 262 книги.

Разликата в броя прочетени книги за годината от тримата най-активни потребители е много малка, всеки от тях е заел и прочел по над 250 книги, с което са заслужили искрените поздравления на библиотечния екип за страстта им към книгите и четенето.

Те споделят, че Габровската библиотека за тях е едно от най-предпочитаните за пребиваване места в общността, харесват организацията на библиотечните дейности и оценяват високо разнообразните библиотечни услуги и богати библиотечни фондове, които са на разположение на габровци.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър с нова премиера през февруари

Предпремиерно представление на Габровския театър – Орото ламя е

Ден преди премиерата на спектакъла „Òрото ламя е“ Габровският драматичен театър ще отвори вратите си за най-нетърпеливите зрители и заклети театрални почитатели. Те отново ще имат възможност да присъстват на закрита генерална репетиция на най-новата постановка, да я видят преди всички, да изкажат мнението си, да видят изключителни моменти от работния процес по изграждането на спектакъла. Събитието е предвидено за 13 февруари 2020 г, четвъртък, от 19.00 часа, на сцената на театъра. Ще бъдат пуснати в продажба само 50 места.

Всеки, който си закупи билет, може да посети театъра час преди закритата репетиция. От ДТ „Рачо Стоянов“ ще очакват зрителите в 18.00 часа в горното фоайе, където са подготвили допълнителна изненада. Публиката ще се потопи във времето на старите театрални традиции, ще общува помежду си на чаша вино, ще се срещне с част от екипа, за да обсъдят спектакъла. От екипа ще отговарят на въпроси на зрителите.

„Òрото ламя е“ е третата постановка, която режисьорът Васил Дуев прави с габровската трупа. Зрителите добре познават предишните две – „Истината или се осмеляваш“ и „Начало на спектакъла“. Премиерата на най-новия му спектакъл ще бъде в петък, 14 февруари, от 19.00 часа на сцената на театъра. В постановъчния екип влизат художникът Даниела Николчова, която прави сценографията и костюмите, композиторът Стефан Здравески, хореографът Зоя Шопова, вокалният педагог Евгени Господинов и помощник-режисьорът Гинка Дичева. Автор на плаката е Яел Таиг.

Ролите се изпълняват от артистите на Драматичен театър „Рачо Стоянов“: Надежда Петкова, Магдалена Славчева, Тони Христова, Адриана Димова, Силвия Боева, Любен Попов, Димо Димов, Стоян Руменин, Стелиян Желязков и гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров, със специалното участие на Валентин Петров и Неда Здравеска.

Драматизацията на спектакъла е на Васил Дуев и е по текстове от сборника „Фолклорен еротикон“ на проф. дфн Флорентина Бадаланова-Гелър. Събраните истории в сборника са предавани от уста на уста на различните поколения и са известни като „блажен фолклор“. Често биват определяни като „еротичен фолклор“ и дълго време остават неизследвана част от българското народно творчество. В тях прозира опитът на българина да си обясни космичните закони за устройството на света чрез това, което познава най-добре – живота, плодородието, кръговрата в природата, обредността и празниците си. Сборникът излиза в два тома през 1993 г. и 1995 г.

Проф. дфн Флорентина Бадаланова-Гелър е почетен научен сътрудник на University College в Лондон, ръководител е на отдел „Славянски бази данни“ в Кралския антропологически институт, Лондон, професор в Свободния университет (Freie Universität) и член на екипа на Центъра за научни изследвания „Topoi Excellence Cluster“ в Берлин. Проф. дфн Бадаланова-Гелър е филолог, антрополог, културен теоретик, теолог, фолклорист и изследовател на фолклорните версии на Писанието (Библията и Корана).

Нейните научноизследователски интереси се фокусират върху паметниците на средновековната славянска и балканска литература и иконография. Работила е със знакови учени от областта на семиотиката и етнолингвистиката като Юрий Лотман, Борис Успенски, Никита Толстой, с известния антрополог и семиотик Елеазар Мелетински. Билети може да закупите от касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следващото представление на „Òрото ламя е“ ще бъде на 16 февруари, неделя, от 19.00 часа на сцената на Габровския театър.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Христо Гърбов гостува в Габрово с „Помощ, жена ми е луда“

Следващата сряда, 29 януари, от 19.00 часа в зала „Възраждане“ актьорът Христо Гърбов, заедно с Ясена Господинова, Ралица Костадинова, Петя Венелинова, Тихомир Благоев, Борислав Веженов и Йовко Кънев гостуват в Габрово с комедията „Помощ, жена ми е луда“.

Продукцията на Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе е една от популярните комедии на съвременния френски драматург Жан Барбие, представена в за първи път в парижкия театър „Театр дьо Нувоте”, където много сезони се е играла.

Семейните и служебни отношения на шеф на корпорация създават безкрайни комични положения, описани от автора в стила на изисканата френска комедия. Постановката е на Орлин Дяков.

29 януари, от 19.00 часа в зала „Възраждане“

Очаква ви очистващ и осмеляващ смях. Продукцията на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе ще бъде в нашия град благодарение на Импресарска къща „Вер-ди Арт“.

Билети за постановката можете да резервирате на тел. 0896 / 745 100 0898 / 293 951, както и на фейсбук страницата на Импресарска къща „Вер-ди Арт“ . Те ще бъдат в продажба на касата на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, с работно време: 10:00 – 13:00 и 14:00 – 19:00 часа. Резервации за групи се приемат и на 0898 / 293 951.