Любопитно
На този ден…
* 537 г. — В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол.
* 1703 г. — Подписан е Метуенския договор между Португалия и Англия за преференции при внос на португалски вина в Англия.
Църквата-джамия „Св. София“ в Истамбул
* 1845 г. — В щата Джорджия е използван за първи път етера като анестезиологично средство при комплицирано раждане.
* 1872 г. — Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.
* 1936 г. — Извършен е първият полет на съветския тежък бомбардировач Пе-8.
* 1939 г. — При земетресение с епицентър край град Ерзинджан (Турция) загиват около 39 000 души.
* 1945 г. — Създадена е Световната банка
* 1945 г. — Белгия става членка на ООН.
* 1945 г. — Корея е разделена на Северна Корея и Южна Корея.
* 1946 г. — В България се създава Дирекция Въздушни съобщения.
* 1978 г. — В Испания се установява демокрация след 40-годишна диктатура на генерал Франциско Франко.
* 1979 г. — Съветският съюз завзема властта в Афганистан, след като президентът Хафизула Амин е убит при организиран в страната военен преврат.
* 2003 г. — Петима военнослужещи от първия български батальон в Ирак загиват при терористично нападение срещу военната база Индия в иракския град Кербала.
* 2006 г. — При експлозия на петролопровод в Нигерия загиват над 260 души, а 300 са ранени.
* 2007 г. — При самоубийствен атентат е ранена Беназир Бхуто, която по-късно умира от раните си
На този ден са родени:
* 1459 г. — Ян I Олбрахт, крал на Полша († 1501 г.)
* 1571 г. — Йоханес Кеплер, немски астролог, астроном и математик († 1630 г.)
* 1595 г. — Богдан Хмелницки, украински хетман († 1657 г.)
* 1654 г. — Якоб Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)
* 1717 г. — Пий VI, римски папа († 1799 г.)
* 1776 г. — Николай Каменски, руски офицер († 1811 г.)
* 1793 г. — Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик († 1826 г.)
* 1796 г. — Мирза Галиб, индийски поет († 1869 г.)
* 1813 г. — Василий Бабкин, руски офицер († 1876 г.)
* 1817 г. — Николоз Бараташвили, грузински поет († 1845 г.)
* 1822 г. — Луи Пастьор, френски учен († 1895 г.)
* 1832 г. — Павел Третяков, руски предприемач и спонсор на изкуството († 1897 г.)
* 1838 г. — Паул Поге, немски пътешественик († 1884 г.)
* 1841 г. — Филип Шпита, музикален учен и биограф († 1894 г.)
* 1848 г. — Хосе Мануел Пандо, боливийски политик († 1917 г.)
* 1880 г. — Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог († 1963 г.)
* 1882 г. — Анастас Разбойников, български революционер († 1967 г.)
* 1885 г. — Димитър Баларев, български химик († 1964 г.)
* 1885 г. — Иван Буреш, български учен зоолог, ентомолог († 1980 г.)
* 1886 г. — Александър Станишев, български лекар († 1945 г.)
* 1892 г. — Дан Колов, български борец († 1940 г.)
* 1898 г. — Инеджиро Асанума, японски политик († 1960 г.)
* 1898 г. — Лудвиг Айделберг, австрийски психоаналитик († 1970 г.)
* 1901 г. — Марлене Дитрих, германска актриса († 1992 г.)
* 1902 г. — Любомир Далчев, български художник и скулптор († 2002 г.)
* 1909 г. — Хенрик Яблонски, полски партиен и държавен деец († 2003 г.)
* 1921 г. — Желез Дончев, български дендролог († 2002 г.)
* 1925 г. — Мишел Пиколи, френски актьор
* 1931 г. — Джон Чарлс, уелски футболист и треньор († 2004 г.)
* 1931 г. — Йозеф Лапид, израелски журналист и политик († 2008 г.)
* 1934 г. — Ваня Войнова, българска баскетболистка († 1993 г.)
* 1942 г. — Петър Дикиджиев, български архитект
* 1944 г. — Мик Джонс, британски музикант (Foreigner)
* 1946 г. — Трифун Костовски, предприемач и политик от Република Македония
* 1948 г. — Жерар Депардийо, френски актьор и режисьор
* 1948 г. — Оливие Бланшар, главен икономист в МВФ
* 1948 г. — Расим Якуб Хашим, йордански дипломат
* 1950 г. — Роберто Бетега, италиански футболист
* 1950 г. — Харис Алексиу, гръцка певица
* 1951 г. — Ернесто Зедило, президент на Мексико
* 1953 г. — Едвин Сугарев, български писател и политик
* 1955 г. — Чавдар Гагов, български режисьор
* 1960 г. — Марк Хъмфри, канадски актьор
* 1961 г. — Гидо Вестервеле, германски политик
* 1961 г. — Симеон Василев, български журналист
* 1963 г. — Иванка Бадалска-Муерова, българска спортистка
* 1965 г. — Салман Хан, индийски актьор
* 1968 г. — Любомир Герасков, български гимнастик
* 1972 г. — Мишо Шамара, български певец
* 1977 г. — Красимир Стефанов, български волейболист
* 1978 г. — Юнас Хасен Кемири, шведски писател
* 1981 г. — Емили дьо Равин, австралийска актриса
* 1984 г. — Жил Симон, френски тенисист
* 1989 г. — Катерина Лахно, украинска шахматистка
Култура
Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.
В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.
Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.
„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.
„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.
Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.
През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Любопитно
Фестивалът на реката отново събира младите край Янтра


Концерт на изпълнителя Роби, огнено шоу, представяне на младежка стихосбирка, папиемаше глави, дороданго и кинусайга, ролкови кънки и планк предизвикателство? Звучи ли интересно?
За пета поредна година младежкият фестивал „Реките на Габрово – Младежки случки срещу течението“ ще оживи пространството около река Янтра по ул. „Аврам Гачев“, превръщайки го в зона за срещи, музика, творчество, спорт и предизвикателства.
Събитието ще се проведе на 11, 12 и 13 септември и се организира от Младежки център – Габрово и Община Габрово. Времето с активна програма на фестивала е от 15:00 до 22:30 часа, но организаторите приканват габровци да прекарат целия ден на мястото, където ще има сладолед и сладкиши, бира, алкохолни и безалкохолни коктейли и малък арт базар.
Голямото име в програмата тази година е изпълнителят Роби, чиито концерт ще бъде в събота от 20:30 часа. Ще подгряват млади габровски изпълнители и музикален клуб „Main Stage“ към Младежки център – Габрово, а в петък групата, която ще видим на сцената, е Tryavna Revival.
Цели трима диджеи ще се грижат за настроението тази година – в петък вечерта ще завърши с DJ Nick de Brink, в неделя следобед ще караме ролкови кънки с DJ Деси, а вечерта, след един бърз куиз за предизвикателство на ума, DJ Ray Bon ще се опита да обърне течението на реката със страхотен купон. В програмата има още тридневна графити работилница, чиято цел е да обедини и доукраси стените на подпорната стена, където се провежда фестивалът.
Младежите ще се погрижат сами и за екстериора на фестивала – стари училищни столове ще заживеят нов живот, нарисувани от посетителите, а в първия ден на събитието, по време на работилницата с рециклирани материали с Гергана Лазарова-Рънкъл, младите хора ще могат да изработят риби, които ще бъдат инсталирани във водата. Място в програмата имат и по-сериозните теми.
В „Разговор за бреговете“, който ще се проведе на моста до Музей „Дом на хумора и сатирата“, всеки гражданин ще може да научи как предстои да се промени зоната край реката и как ще бъдат обновени сградите и обществените пространства около нея.
Кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата е подкрепена с арт инсталацията „Реката, която ни свързва“, на която габровци са поканени да напишат своите малки обещания за по-красив, чист, добър, забавен и общностно настроен град.
Младежи от Търново и Габрово пък ще предизвикат минувачите да се превъплътят в габровската котка и да отправят послание към габровци – една идея, която ще ни накара да се погледнем отстрани и да си кажем честно много неща. И за финал – две нови работилници, идващи от Изтока – работилница за дороданго – полирани сфери от пръст, подходяща за най-търпеливите посетители на фестивала и кинусайга – изкуство за работа с текстил, като резултат от което очакваме пъстри текстилни пана.
Организаторите обръщат внимание, че част от работилниците са специално отбелязани, като предназначени за младежи над 14 години и те не са подходящи за деца. Можете да запазите своето място в тях като се запишете предварително. Линкове към формулярите за записване са публикувани в социалните мрежи на Младежки център – Габрово.

Култура
Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.
Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.
Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.
Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.
В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

-
Кримипреди 6 дниЗаловиха 29-годишен, извършил въоръжен грабеж в Габрово
-
Кримипреди 6 дниПолицаи ще патрулират и пеша в квартал Бичкиня
-
Любопитнопреди 6 дниФестивалът на реката отново събира младите край Янтра
-
Новинипреди 7 дниНови заплахи и вандализъм в квартал „Бичкиня“
-
Културапреди един денКнигата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново
-
Новинипреди един денГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува
-
Новинипреди 2 дниСК „Хоуп“ Габрово отново е вицешампион – 29 медала от Пловдив
-
Новинипреди един денЗапочва изграждането на пилотна система за дъждовно напояване на зелените площи








