Свържи се с нас

Любопитно

На този ден…

Published

on

* 537 г. — В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол.
* 1703 г. — Подписан е Метуенския договор между Португалия и Англия за преференции при внос на португалски вина в Англия.

Църквата-джамия „Св. София“ в Истамбул

* 1845 г. — В щата Джорджия е използван за първи път етера като анестезиологично средство при комплицирано раждане.
* 1872 г. — Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.
* 1936 г. — Извършен е първият полет на съветския тежък бомбардировач Пе-8.
* 1939 г. — При земетресение с епицентър край град Ерзинджан (Турция) загиват около 39 000 души.
* 1945 г. — Създадена е Световната банка
* 1945 г. — Белгия става членка на ООН.
* 1945 г. — Корея е разделена на Северна Корея и Южна Корея.
* 1946 г. — В България се създава Дирекция Въздушни съобщения.
* 1978 г. — В Испания се установява демокрация след 40-годишна диктатура на генерал Франциско Франко.
* 1979 г. — Съветският съюз завзема властта в Афганистан, след като президентът Хафизула Амин е убит при организиран в страната военен преврат.
* 2003 г. — Петима военнослужещи от първия български батальон в Ирак загиват при терористично нападение срещу военната база Индия в иракския град Кербала.
* 2006 г. — При експлозия на петролопровод в Нигерия загиват над 260 души, а 300 са ранени.
* 2007 г. — При самоубийствен атентат е ранена Беназир Бхуто, която по-късно умира от раните си

На този ден са родени:
* 1459 г. — Ян I Олбрахт, крал на Полша († 1501 г.)
* 1571 г. — Йоханес Кеплер, немски астролог, астроном и математик († 1630 г.)
* 1595 г. — Богдан Хмелницки, украински хетман († 1657 г.)
* 1654 г. — Якоб Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)
* 1717 г. — Пий VI, римски папа († 1799 г.)
* 1776 г. — Николай Каменски, руски офицер († 1811 г.)
* 1793 г. — Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик († 1826 г.)
* 1796 г. — Мирза Галиб, индийски поет († 1869 г.)
* 1813 г. — Василий Бабкин, руски офицер († 1876 г.)
* 1817 г. — Николоз Бараташвили, грузински поет († 1845 г.)
* 1822 г. — Луи Пастьор, френски учен († 1895 г.)
* 1832 г. — Павел Третяков, руски предприемач и спонсор на изкуството († 1897 г.)
* 1838 г. — Паул Поге, немски пътешественик († 1884 г.)
* 1841 г. — Филип Шпита, музикален учен и биограф († 1894 г.)
* 1848 г. — Хосе Мануел Пандо, боливийски политик († 1917 г.)
* 1880 г. — Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог († 1963 г.)
* 1882 г. — Анастас Разбойников, български революционер († 1967 г.)
* 1885 г. — Димитър Баларев, български химик († 1964 г.)
* 1885 г. — Иван Буреш, български учен зоолог, ентомолог († 1980 г.)
* 1886 г. — Александър Станишев, български лекар († 1945 г.)
* 1892 г. — Дан Колов, български борец († 1940 г.)
* 1898 г. — Инеджиро Асанума, японски политик († 1960 г.)
* 1898 г. — Лудвиг Айделберг, австрийски психоаналитик († 1970 г.)
* 1901 г. — Марлене Дитрих, германска актриса († 1992 г.)
* 1902 г. — Любомир Далчев, български художник и скулптор († 2002 г.)
* 1909 г. — Хенрик Яблонски, полски партиен и държавен деец († 2003 г.)
* 1921 г. — Желез Дончев, български дендролог († 2002 г.)
* 1925 г. — Мишел Пиколи, френски актьор
* 1931 г. — Джон Чарлс, уелски футболист и треньор († 2004 г.)
* 1931 г. — Йозеф Лапид, израелски журналист и политик († 2008 г.)
* 1934 г. — Ваня Войнова, българска баскетболистка († 1993 г.)
* 1942 г. — Петър Дикиджиев, български архитект
* 1944 г. — Мик Джонс, британски музикант (Foreigner)
* 1946 г. — Трифун Костовски, предприемач и политик от Република Македония
* 1948 г. — Жерар Депардийо, френски актьор и режисьор
* 1948 г. — Оливие Бланшар, главен икономист в МВФ
* 1948 г. — Расим Якуб Хашим, йордански дипломат
* 1950 г. — Роберто Бетега, италиански футболист
* 1950 г. — Харис Алексиу, гръцка певица
* 1951 г. — Ернесто Зедило, президент на Мексико
* 1953 г. — Едвин Сугарев, български писател и политик
* 1955 г. — Чавдар Гагов, български режисьор
* 1960 г. — Марк Хъмфри, канадски актьор
* 1961 г. — Гидо Вестервеле, германски политик
* 1961 г. — Симеон Василев, български журналист
* 1963 г. — Иванка Бадалска-Муерова, българска спортистка
* 1965 г. — Салман Хан, индийски актьор
* 1968 г. — Любомир Герасков, български гимнастик
* 1972 г. — Мишо Шамара, български певец
* 1977 г. — Красимир Стефанов, български волейболист
* 1978 г. — Юнас Хасен Кемири, шведски писател
* 1981 г. — Емили дьо Равин, австралийска актриса
* 1984 г. — Жил Симон, френски тенисист
* 1989 г. — Катерина Лахно, украинска шахматистка

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Любопитно

Парти край басейна с DJ Mascota в Габрово

Published

on

В разгара на лятото, Габрово се приготвя за едно от най-очакваните събития на сезона! На 1 август, събота, от 16.00 часа, Комплекс Мечтания отваря врати за едно незабравимо Парти край басейна с DJ Mascota.

Посрещаме 1 август по най-добрия възможен начин – с музика, слънце и настроение, което ще запомним до края на лятото. Зад пулта застава един от любимите на поколения DJ Mascota – артист, чието име отдавна се превърна в синоним на качествена електронна музика и незабравими партита из цялата страна.

С богат опит зад гърба си и усет за това как да запали публиката, DJ Mascota обещава сет и безкомпромисен саунд, които ще подхождат идеално на лятното настроение и красивата локация на Комплекс Мечтания.

Синоптиците обещават отлично време за забавления на открито, а всички предпоставки за едно наистина яко парти вече са налице! Очакват ни много музика, слънце, разхлаждащи напитки и танци до залез слънце – на място с уникална гледка към Габрово и билото на Стара планина, където слънцето огрява до последния си лъч.

Комплекс Мечтания предлага не само страхотна атмосфера, но и простор за игри, басейни за свежи емоции и специални кътове за най-малките, така че партито е повод за цялото семейство, дори докато най-веселата част се случва край басейна.

Ако сте от хората, които се кефят на съвременната електронна музика и търсят перфектния повод да посрещнат лятото с танци и под открито небе – това е вашият шанс. Запазете си място навреме, защото такова парти не се пропуска!

За резервации: 0899 472 075.

Зареди още

Любопитно

Втори ретро парад в Трявна

Published

on

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица