

Култура
С дигитална изложба Архивът приключва инициативите, посветени на 160 години Габрово град
2020 година измина под знака на непозната за нашето поколение епидемия. Вирусът все още господства над нашето ежедневие, спира нормалния ни съвместен живот на човешки същества, които имат нужда от общуване, вирусът отнема и животи. В историята това не е първата, вероятно няма да бъде и последната епидемия. Задачата ни, освен да оцелеем физически е и да оцелеем психически и духовно. Такава е мисията на всички културни и образователни институции. Такава е и нашата мисия – като институция на Паметта. Да запазим спомена за страшните дни, но и в тези страшни дни да бъдем стожер на духовност и цивилизованост. Водени от тази нелека и отговорна задача, екипът на Държавен архив – Габрово, в условията на изолация, спрени социални контакти, срещи с читатели, ученици, дарители и приятели, фокусира дейността си през годината в разкриването на частици от своето огромно архивно съкровище. Имахме възможността да започнем в условията на дистанционна работа в къщи, в което време стартирахме документалната си поредица от публикации, посветени на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град.

От април до началото на декември ние подготвихме и публикувахме с помощта на нашите медийни партньори в. „100 вести”, Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ и сайта на Община Габрово материали за 23 видни и заслужили габровци,една от които посветена на незабравимите опълченци, за 5 организации и 2 събития, част от Габровската история.
Доказателство за добре свършената ни работа бяха благодарностите от потомците на някои от личностите, за които писахме Илия Габровски, арх. Карл Кандулков, Лазар Попминков, Мария Бахчеванова и др., както и на много наши съвременници, че сме възкресили спомена за хора, които не са творили в по-леко време от нашето, които могат да бъдат пример на идващото поколение.

На 160-годишнината на града и на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, посветихме и най-значимата си изложба през 2020 г. Архитектът и ръководител на модерно Габрово, човек, който е жив в сърцата на съвременниците и потомците и чиито фундаментално дело стана достояние на младите габровци. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Община Габрово и е експонирана на открито на площад „Възраждане”.
Отново на годишнината на любимия ни град, посветихме и други две изложби, реализирани в дигитален вид „Пощенските картички-мост между миналото и бъдещето” и „Александър Керков – създателят на фанфарни музики, украшение на Габрово”.
Пак в условия на изолация, реализирахме с Областна администрация – Габрово изложбата „Културен жест”, посветена на дейците на духа от Габровско. Бяхме партньори на Национален музей на образованието в изложбата „Габрово-160 години център на знание и просвета”, на Народно читалище „Будителите-2007” за реализация на проекта им за бележити габровски здания и въплътени в тях истории на видни габровци.

Партнирахме и на Фондация „ОТ БГ” за реализация на филма „160+ Габрово град”, който разказва за уникалния ни град с неговите първи личности и институции. Времето, прекарано без преки контакти, в условия на домашна среда не бе време за униване и отчаяние, а време за съзидание за духовните темели на личност и общество.
Като последно проявление на дейността ни през тази особена, различна, трудна година, живеейки в „интересно време” (считано за проклятие от източните култури) е реализацията на настоящата дигитална изложба „Габрово през обектива на времето”, която разказва една кратка визуална история на града край Янтра, който наричаме свой дом. В хронологичен ред са представени една част от промените в облика на нашия град от края на XIX в. до началото на XXI век. Публикували сме най-старата снимка на Габрово, която е открита към момента във фондовете на Държавния архив от 1899 г. Проследили сме промените на градския облик през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Включили сме най-важните трансформации, дали днешния му облик, извършени през 60-те, 80-те години на XX век. Тук сме експонирали и непубликувани досега от нас снимки на Габрово. В ретроспекцията са включени и снимки от последното голямо наводнение, сполетяло Габрово през 1991 г. Имаме и съвременни изображения на града от 2014-2015 г. изложбата завършва със снимка на новоткрития на 1 ноември 2020 г. храм „Св. Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски”. Използвани са снимки и картички съхранявани в личните фондове на Аврам Досев, Петър Часовникаров, Ганчо Танев, Веселин Димитров, от фонда на „Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда”, от Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг” и др.

Имахме намерение тази изложба да бъде реализирана като печатно издание, която с гордост да подаряваме на нашите гости и да изпращаме на нашите приятели тук и по света. Финансови са причините да я подготвим само в дигитален вид. Тя е своеобразна хроника с популярен характер, която следва да се допълва и занапред с помощта и дарителството на съвременни фотографи и други хора, имащи отношение към миналото, настоящето и бъдещето на Габрово. Използваме страниците на нашия добър медиен партньор – редакцията на в. „100 вести”, за да призовем днешните талантливи габровски фотографи да ни даряват снимки с изгледи на съвременно Габрово, за да съхраним заедно и да предадем на бъдещите поколения това, което „днес” ще бъде „някога”.
С чувства за добре свършена работа, от сърце и с любов, ви желаем приятно разглеждане на фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово.
Вместо обобщение, ще цитираме думи на личността, чиито живот и дело ни вдъхновяваха през цялата 2020 г. и ще продължат да бъдат вдъхновение и занапред – арх. Карл Кандулков: „Човек, който уважава миналото, ще гради бъдещето върху него и ще работи всеотдайно”. Пожелаваме си здраве, всеотдайност, надежда и сили за една по-добра, мирна и спокойна Нова 2021 година.
Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово при Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново на Държавна агенция „Архиви“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Новинипреди един ден
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Нов спортен комплекс в Габрово и още 12 обекта ще получат финансиране
-
Културапреди 5 дни
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона
-
Новинипреди 5 дни
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово
-
Новинипреди 6 дни
РЗИ – Габрово популяризира мобилното приложение еЗдраве
-
Новинипреди 6 дни
Ново ръководство на Ротари и Интеракт клуб Севлиево
-
Новинипреди 4 дни
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово
-
Новинипреди 2 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“