Свържи се с нас

Култура

Уред за наказание, използван в килийното училище, подари „Памет Габровска“ на НМО

Published

on

Точно копие на „копан“, използван за наказание в килийното училище, подари гражданският комитет „Памет Габровска“ на Националния музей на образованието. Копанът представлява объл камък, около 4-5 килограма, пробит в средата и завързан с дебела връв. Подобно на дългата лескова пръчка и фалагата, копанът имал строга възпитателна роля в частното килийно училище.

В речниците на редки и остарели думи значението на копан (копън) се тълкува като бухалка, дървена чукалка, кълка от кокошка. С направеното дарение, което веднага ще заеме мястото си в музейната възстановка на килийно училище, „Памет Габровска“ напомня, че се навършват 180 години от „келията на баба Колювица поп Йосифова“.

Будната габровка имала куража да работи едновременно и в близост с първото новобългарско взаимно училище, открито преди 185 години по инициатива на Васил Априлов. Габровското училище се намирало южно от днешния габровски храм „Света Троица“, а къщата на Колювица – на югоизток от него, в квартал Камъка.

На снимката: От ляво надясно Ангел Ангелов с „копана“, Христо Даков, Милка Пурел и Любка Тинчева, която връчва свидетелство за дарение на ГК „Памет Габровска“

Точно къде – не се знае, но какви са били дисциплината и редът в него научаваме от Сава Сирманов, роден точно през 1840 г. Учител, общественик и народен представител в Учредителното събрание Сирманов пише в своите спомени: „…Баба Колювица отдавна беше навикнала на ученишки гюрюлтии. Около 1840/52 година тя беше отворила килия в махала „Св. Иван“, дето беше къщата й. Там ходеха момчета от града и близките колиби. Момчетата се помещаваха в долний кат на къщата – в зимника. Вместо на чинове, те сядаха на едни греди, натурени на земята покрай стените. Баба Колювица седеше с хурката си на средния праг, който отделяше единия зимник от другия. Освен хурката тя имаше при себе си една дълга лескова пръчка, фалага и един объл просмукан камък, 5-6 оки, пронизан с една връв през средата, наречен „копанъ“. Пръчката служеше за смиряване на момчетата, а „копънът“ за закъснелите. Ако някой не мируваше или заклюмаше за сън, тя го шибаше по босите крака и той дохаждаше в себе си. А който дойдеше късно, „копанът“ се закачаше на голо на врата му и го туряха да стои прав с увисналия камък, докато дойдеше друг закъснял, комуто прикачаха „копана“, а първия освобождаваха. Фалагата служеше за други престъпления… Учението беше четене: азъ, буки, веди, глаголъ… буки-азъ-ба, веди-азъ-ва; смятане: азъ – 1, буки – 2, веди – 3; писане на паникида (дъска) букви и записи, за големите момчета – наустница. Всяко момче си имаше четиво (особен урок); всички трябваше да четат заедно, гласно – високо, на разпея, за да се чува надалеч…“

Колкото и да изглежда примитивно, училището на Колювица не дава облика на просветния подем в Габрово.

По същото време едни от първите възпитаници на Габровското училище вече учат в Одеса, отпускат се стипендии и за други българчета.

Ценното дарение, което ще обогати представата за килийното училище, просъществувало близо 4 века, беше връчено на директора на музея Любка Тинчева от председателя на ГК „Памет Габровска“ Ангел Ангелов, Милка Пурел и Христо Даков. Гражданският комитет е учреден през 2007 година с идеята да обединява усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителният опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопански живот на Габровския край от миналото и настоящето”.

Тази идея основно се реализира чрез библиотека „Памет Габровска“ в което досега са издадени около 30 книги.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Литературен конкурс на тема #сМАРТистории

Published

on

Областният управител на Габрово обяви Литературен конкурс на тема #сМАРТистории. Целта на надпреварата е да насочи вниманието на учениците към художественото творчество. Да провокира въображението им към писане на кратки истории, които могат да бъдат вдъхновени от настъпващата пролет, от традиции и обичаи или от „виртуалната реалност“. Да даде възможност за творческа изява.

Конкурсът е насочен към ученици от 5 до 12 клас. За участие в конкурса се допускат творби с обем до 1 стандартна машинописна страница.

Критериите за оценка са:

– Да отговаря на темата, по начин интерпретиран от участника;
– Оригиналност и творчески подход;
– Убедителност и въздействие;
– Езикова и стилистична култура;
– Художествено майсторство

Материалите се изпращат по електронен път на електронна поща: pr@gb.government.bg, или на хартиен носител на адрес: 5300 Габрово, пл. Възраждане 5, Областна администрация – Габрово, задължително придружени от информация за участника – две имена, възраст, телефон и имейл за връзка.

Оценяването на всички получени творби ще се извърши от петчленно жури в състав: представители на Областна администрация – Габрово, Регионално управление на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, литературен сайт „Тетрадката“ и поетесата Елена Христова.

Крайният срок за изпращане е 22 февруари. Обявяването на резултатите и награждаването на отличените на Първо, Второ и Трето място творби е насрочено за 1 март.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Една от най-модерните у нас лаборатории за консервация и реставрация ще бъде в музей „Етър“

Във фонда на музея се съхраняват десетки хиляди етнографски предмети с висока стойност, които са част от националното богатство на България.

Published

on

Една от най-модерните в страната лаборатории за консервация и реставрация ще бъде създадена в музей „Етър“ до края на 2022 година. Предвижда се към нея да работи екип от четирима души. Стефан Стефанов – един от национално признатите специалисти, е главен реставратор. Той участва и в обучението на тримата си помощници – Валентин Дамянов, Павел Кунчев и Станимир Станчев.

Мястото, където ще бъде позиционирана лабораторията, е бившето училище в квартал „Етъра“, дадено преди години за стопанисване на музея. В сградата са разположени и помещенията, в които, при стриктно спазване на изискванията за температура и влажност, се съхраняват движимите културни ценности от фонда на музей „Етър“.

Към лабораторията ще има специализирани ателиета за консервация и реставрация на предмети от дърво, хартия, метал, керамика.

Почти всеки музей в страната разполага с рестраврационно ателие, но само големите имат подобна сграда, която да позволи да се организира лаборатория с такъв мащаб, става ясно от думите на Стефан Стефанов.

У нас идеята за университетска подготовка на реставратори се ражда през 70-те години на XX век, като се заимства опит от бившия СССР, Полша и тогавашна Чехословакия (днес Чехия и Словакия). От 1973 година в Национална художествена академия е въведена образователна дисциплина, която подготвя студенти. Стефан Стефанов е един от тези кадри, а в годините се утвърждава като търсен и уважаван професионалист.

Реставраторът не е само художник, който изявява творческите си виждания. Нужна му е задълбочена подготовка по физика, химия, история (и по-специално история на изкуството), фотография. Познанията са необходими при установяване на материалите, от които е направен един предмет, при анализите, които съпътстват реставрационната дейност, при определяне на периода на създаването му.

Във фонда на музей „Етър“ се съхраняват десетки хиляди предмети с етнографски характер, изработени от различен материал, които имат висока стойност и са част от националното богатство на България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Самостоятелна изложба на Невена Екимова в Дома на хумора и сатирата

Published

on

В петък, 22 януари, от 18.00 часа е откриването на първата за годината изложба в Музея на хумора и сатирата. Тя е със заглавие „Три пъти вътрешности“ и е на габровската художничка Невена Екимова.

За всички, които няма да присъстват на откриването, Невена ще направи два тура, които ще бъдат излъчени на живо във фейсбук страницата на музея. От 17.30 ч. разходката ще се проведе на български, а от 17.45 ч. на английски език.

Изложбата предлага на посетителя визуално-тактилна разходка из човека като интериор. Трите инсталации, условно разделящи пространството, отговарят на три ключови вътрешни състояния – страст, рутина, самота.

Те, макар и банално общочовешки, имат силата да разклатят основите на душата и да преструктурират същността ни.

Интериорът „Тя обича сбогуванията“ е сцена на свръхестествено събитие, чието случване руши установени модели и предизвиква форми на живот.

Посветен е на състоянието на върхово удоволствие и болка, причинено от сблъсъка с друго тяло. Нещо е безвъзвратно загубено, а нещо несъществуващо тепърва се заражда.

„Дървена сватба“ представя живота на младо семейство като фрагментиран документален разказ, ползващ за основа интериора на тесния им панелен апартамент. Повтарящото се ежедневие, балансът на силите и безброй малки и големи грижи изплуват върху твърди и меки повърхности.

„Кулоар/архив“ е тъмен коридор, разделящ двете дневни инсталации. Кулоарът въвежда посетителя в тишината на самия себе си. Насърчава взирането навътре и запълването на празното, било то с въпроси или с отговори.

Невена Екимова (родена през 1984) е художник от Габрово, дете на математици, на прехода и на първата рейв вълна в България. Изучава езици и изкуство в Швеция, Норвегия и Исландия. През 2019 година е номинирана за наградите за съвременно изкуство БАЗА и МОСТ. През 2020 участва в изложбите „Всичко (ни) е наред“, финансирана от Българския фонд за жените, и „Къде е скулптурата?“ в галерия Кредо Бонум.

Невена живее в родния си град, където заедно с Музея на хумора създава зрелищни интерактивни инсталации, последната от които е новата Огледална зала. Изкуството според Невена е опит да целунеш несъзнаваното. Три пъти вътрешности е втората ѝ самостоятелна изложба.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица