Тази сутрин почина Боян Ботев, съобщи sevlievo-online.com.

„Отиде си на 44 г. Внезапно и тихо. Много е трудно да пиша за Боян Ботев в минало време. Истината е, че новината за смъртта му все още ми се струва като зловеща шега. Де да беше… Боян беше от хората, за които „да“ означаваше „да“ и „не“ беше категорично отрицание.

Компромисите не му бяха по сърце, отстояваше собствената си позиция и вяра. А вярваше в правото ни да живеем в уреден свят, в това, че сме призвани да пазим всичко, за което си мислим, че ни е даденост – гората, реката, водата.

Водеше своите битки праволинейно и неотстъпчиво.

Пишеше писма до институции, търсеше отговори, предизвикваше проверки, организираше граждански подписки, срещаше се с граждани и управляващи и всичко в името на реда и правилата.

Създаде сдружение „Граждани за Севлиево“ с единствената цел да отстоява гражданските права на севлиевци. Не получи облаги от това, но не ги и търсеше.

Интересът му от обществената работа беше гражданският интерес. Дори когато стана общински съветник с лекота се оттегли, заявявайки: „Сбърках, ще си понеса последствията“. Други нямаха това достойнство.

Пак по това време реши да се раздели с част от изнеса си, защото „аз не мога ако ме потърси един гражданин за помощ, да му кажа: изчакай, имам работа“.

Заради съветничеството се оттегли от председателското място в сдружението. Защото „аз не мога да контролирам как работи Общинският съвет, а да съм един от тях“.

Стига ли това, за да стане ясно що за човек беше? Боян беше от различно тесто. Естествено, че имаше и недостатъци, кой няма. Най-големият – не умееше да прави изгодни споразумения.

Севлиево заемаше голямо място в сърцето му. Спомнете си кой поведе севлиевци срещу водата през 2016 г. Кой организира подписката с 10 000 подписа и я внесе в институциите? Кой организира протестите на пътя София – Варна и не спря да натиска управляващите за решения

Дори не се наемам да изброя сигналите, които е подавал за сечи в севлиевския балкан. Натискаше за проверки и за един отсечен клон, а получаваше упреци. Не се отказа обаче.

Последното писмо, с което потърси отговори, беше до министъра на земеделието и горите Десислава Танева. С него поиска ревизия на проверка за незаконна сеч, извършена по негов сигнал. Срокът за отговор тече, дано се получи, въпреки, че Боян вече го няма.

Това е. Боян вече го няма“, написа емоционално журналистът Емилия Димитрова.

Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ и „Севлиево онлайн“ изказват най-искрените си съболезнования на близките и приятелите!

Дълбок поклон пред паметта му!