Свържи се с нас

Култура

Наследници на учителка от Възраждането откликнаха на дарителската акция в НМО

Published

on

 Учителите от Априловската гимназия, 1940 година

Братовчедите Ивайло Рачев и Милен Георгиев, които са наследници на две поколения учители, първи откликнаха на обявената от Национален музей на образованието дарителска кампания. Акцията е свързана с новата външна експозиция на музея „Габрово – център на знание и просвета”, финансирана по програма „Култура 2020” на Община Габрово, и нейната цел е да провокира посетителите да потърсят своите следи в училищната история – лични, семейни или родови.

 Училищният театър в Априловската гимназия представя пиесата „Боряна“

Сред десетките училищни снимки и документи в изложбата, разгъната на около 50 линейни метра в центъра на Габрово, Рачев и Георгиев откриват бащата на Ивайло Рачев – Стефан Рачев като цигулар в оркестъра на Априловската гимназия от 1940 г.

Братовчедите посетиха музея и семейната история, свързана с образованието преди и след Освобождението, започна да се обогатява. Музеят получи дарение – дигитални снимки, свидетелства, дипломи и други документи от семейния им архив, а родът попълни фамилната история с нови факти. Ивайло Рачев, който живее във Варна, пристигна специално в Габрово, за да предаде дарението.

Цар Борис III награждава Васил Рачев Минков, учител в Габровската народна смесена Априловска гимназия, с Кавалерски  кръст с корона за граждански заслуги. 1935 г.

Ето неговия разказ: „Реализирането на музейния проект съвпадна с идеята, която имаме с моя братовчед Милен Георгиев – да съберем семейната история, да я съхраним, запишем и завещаем на поколенията, защото тя е свързана с просветното минало на Габрово и с Априловската гимназия. И не само с Габрово. Нашата прабаба Мария Стоянова Рачева – Минкова (1856 – 1932) е една от първите учителки в Девическото училище от 1871 до 1873 г. Когато Анастасия Тошева идва в Габрово като главна учителка, тя кани нашата прабаба от Стара Загора да учителства тук. Дядо ни Васил Рачев Минков е учител по български език и стенография в Априловска гимназия от 1923 до 1944 година.

Прабаба Мария и дядо Васил са учители, а баща ми Стефан и леля ми Мария (майката на Милен), са възпитаници на Априловската гимназия. Баба ми Иванка Георгиева, съпругата на дядо Васил, е завършила Педагогическото училище в Лом. Дядо Васил е разпределен там като учител през 1921 г., запознават се и създават семейство.

Уредник от музея посочва снимката със Струнния оркестър на Априловската гимназия, в който свири Стефан Василев Рачев, включена във външната експозиция.

Същата година той завършва Софийския университет, през 1923 г. полага държавен изпит за учителска правоспособност, 1924 г. получава диплома, двамата се връщат в Габрово и той започва работа в гимназията. Най-ценната снимка, която притежаваме, е на Анастасия Тошева от 1871 година – на първия випуск, с петте учителки, включително и прабаба ни Мария Стоянова Рачева.

В момента я възстановяваме, защото е с лошо качество, и ще я дарим, когато е готова. Предоставяме на музея и документи, свързани: с габровските училища Горнокрайското и „Неофит Рилски”, с училища в Лом, със Софийския университет, Министерството на народното просвещение и с цар Борис III. В една от дипломите на дядо ми пише „Васил Рачев Минков с баща Рачо Минков, с професия гостилничар“.

Васил Рачев пред паметника на Васил Априлов

Искаме да открием къде е била гостилницата на прадядо ми – била е тук някъде, в центъра на Габрово. Донесохме в музея снимка, на която дядо пие кафе с приятели, вероятно е около 1910 г. Над масата се вижда афиш за представление „Чудната хубавица“. Възможно е снимката да е направена пред нашата гостилница – историците ще кажат.

Ивайло Рачев предава дарението на Любка Тинчева, директор на НМО

Дядо Васил например е бил като режисьор в театралния училищен състав – предаваме на музея снимка от 1938 година, когато в гимназията е поставена пиесата „Боряна“. Баща ми д-р Стефан Рачев също имаше артистични наклонности. В Нови пазар, като главен лекар на белодробната болница, беше и режисьор на градския самодеен театър, създаде и два струнни оркестъра.

Предстоят ни още контакти с музея. Ще организираме и родови срещи, на които ще поканим музейните специалисти, за да запишат нова информация. Ние се стараем да събираме документи, архивът ни расте. Защото семейните легенди, които знаем, са хубави, но трябва да ги подплатим и с факти.

Мария Минкова, учителка в Габровското Девическото класно училище през 1871, 1872 и 1873. Снимката е от фонда на НМО

Благодарим на Националния музей на образованието и на Община Габрово за прекрасната идея да представят училищната история на града и да провокират неговите граждани да се обърнат към своята родова и училищна памет.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица