Култура
Наследници на учителка от Възраждането откликнаха на дарителската акция в НМО

Братовчедите Ивайло Рачев и Милен Георгиев, които са наследници на две поколения учители, първи откликнаха на обявената от Национален музей на образованието дарителска кампания. Акцията е свързана с новата външна експозиция на музея „Габрово – център на знание и просвета”, финансирана по програма „Култура 2020” на Община Габрово, и нейната цел е да провокира посетителите да потърсят своите следи в училищната история – лични, семейни или родови.

Сред десетките училищни снимки и документи в изложбата, разгъната на около 50 линейни метра в центъра на Габрово, Рачев и Георгиев откриват бащата на Ивайло Рачев – Стефан Рачев като цигулар в оркестъра на Априловската гимназия от 1940 г.
Братовчедите посетиха музея и семейната история, свързана с образованието преди и след Освобождението, започна да се обогатява. Музеят получи дарение – дигитални снимки, свидетелства, дипломи и други документи от семейния им архив, а родът попълни фамилната история с нови факти. Ивайло Рачев, който живее във Варна, пристигна специално в Габрово, за да предаде дарението.

Ето неговия разказ: „Реализирането на музейния проект съвпадна с идеята, която имаме с моя братовчед Милен Георгиев – да съберем семейната история, да я съхраним, запишем и завещаем на поколенията, защото тя е свързана с просветното минало на Габрово и с Априловската гимназия. И не само с Габрово. Нашата прабаба Мария Стоянова Рачева – Минкова (1856 – 1932) е една от първите учителки в Девическото училище от 1871 до 1873 г. Когато Анастасия Тошева идва в Габрово като главна учителка, тя кани нашата прабаба от Стара Загора да учителства тук. Дядо ни Васил Рачев Минков е учител по български език и стенография в Априловска гимназия от 1923 до 1944 година.
Прабаба Мария и дядо Васил са учители, а баща ми Стефан и леля ми Мария (майката на Милен), са възпитаници на Априловската гимназия. Баба ми Иванка Георгиева, съпругата на дядо Васил, е завършила Педагогическото училище в Лом. Дядо Васил е разпределен там като учител през 1921 г., запознават се и създават семейство.

Същата година той завършва Софийския университет, през 1923 г. полага държавен изпит за учителска правоспособност, 1924 г. получава диплома, двамата се връщат в Габрово и той започва работа в гимназията. Най-ценната снимка, която притежаваме, е на Анастасия Тошева от 1871 година – на първия випуск, с петте учителки, включително и прабаба ни Мария Стоянова Рачева.
В момента я възстановяваме, защото е с лошо качество, и ще я дарим, когато е готова. Предоставяме на музея и документи, свързани: с габровските училища Горнокрайското и „Неофит Рилски”, с училища в Лом, със Софийския университет, Министерството на народното просвещение и с цар Борис III. В една от дипломите на дядо ми пише „Васил Рачев Минков с баща Рачо Минков, с професия гостилничар“.

Искаме да открием къде е била гостилницата на прадядо ми – била е тук някъде, в центъра на Габрово. Донесохме в музея снимка, на която дядо пие кафе с приятели, вероятно е около 1910 г. Над масата се вижда афиш за представление „Чудната хубавица“. Възможно е снимката да е направена пред нашата гостилница – историците ще кажат.

Дядо Васил например е бил като режисьор в театралния училищен състав – предаваме на музея снимка от 1938 година, когато в гимназията е поставена пиесата „Боряна“. Баща ми д-р Стефан Рачев също имаше артистични наклонности. В Нови пазар, като главен лекар на белодробната болница, беше и режисьор на градския самодеен театър, създаде и два струнни оркестъра.
Предстоят ни още контакти с музея. Ще организираме и родови срещи, на които ще поканим музейните специалисти, за да запишат нова информация. Ние се стараем да събираме документи, архивът ни расте. Защото семейните легенди, които знаем, са хубави, но трябва да ги подплатим и с факти.

Благодарим на Националния музей на образованието и на Община Габрово за прекрасната идея да представят училищната история на града и да провокират неговите граждани да се обърнат към своята родова и училищна памет.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Кримипреди 6 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Любопитнопреди 5 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди 2 дни34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 21 часаДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Любопитнопреди 7 дниСевлиево посреща Коледния камион на Кока-Кола
-
Новинипреди 6 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Новинипреди 6 дниГаброво излезе на втори протест
-
Културапреди 7 дниНовата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово














