Свържи се с нас

Култура

Наследници на учителка от Възраждането откликнаха на дарителската акция в НМО

Published

on

 Учителите от Априловската гимназия, 1940 година

Братовчедите Ивайло Рачев и Милен Георгиев, които са наследници на две поколения учители, първи откликнаха на обявената от Национален музей на образованието дарителска кампания. Акцията е свързана с новата външна експозиция на музея „Габрово – център на знание и просвета”, финансирана по програма „Култура 2020” на Община Габрово, и нейната цел е да провокира посетителите да потърсят своите следи в училищната история – лични, семейни или родови.

 Училищният театър в Априловската гимназия представя пиесата „Боряна“

Сред десетките училищни снимки и документи в изложбата, разгъната на около 50 линейни метра в центъра на Габрово, Рачев и Георгиев откриват бащата на Ивайло Рачев – Стефан Рачев като цигулар в оркестъра на Априловската гимназия от 1940 г.

Братовчедите посетиха музея и семейната история, свързана с образованието преди и след Освобождението, започна да се обогатява. Музеят получи дарение – дигитални снимки, свидетелства, дипломи и други документи от семейния им архив, а родът попълни фамилната история с нови факти. Ивайло Рачев, който живее във Варна, пристигна специално в Габрово, за да предаде дарението.

Цар Борис III награждава Васил Рачев Минков, учител в Габровската народна смесена Априловска гимназия, с Кавалерски  кръст с корона за граждански заслуги. 1935 г.

Ето неговия разказ: „Реализирането на музейния проект съвпадна с идеята, която имаме с моя братовчед Милен Георгиев – да съберем семейната история, да я съхраним, запишем и завещаем на поколенията, защото тя е свързана с просветното минало на Габрово и с Априловската гимназия. И не само с Габрово. Нашата прабаба Мария Стоянова Рачева – Минкова (1856 – 1932) е една от първите учителки в Девическото училище от 1871 до 1873 г. Когато Анастасия Тошева идва в Габрово като главна учителка, тя кани нашата прабаба от Стара Загора да учителства тук. Дядо ни Васил Рачев Минков е учител по български език и стенография в Априловска гимназия от 1923 до 1944 година.

Прабаба Мария и дядо Васил са учители, а баща ми Стефан и леля ми Мария (майката на Милен), са възпитаници на Априловската гимназия. Баба ми Иванка Георгиева, съпругата на дядо Васил, е завършила Педагогическото училище в Лом. Дядо Васил е разпределен там като учител през 1921 г., запознават се и създават семейство.

Уредник от музея посочва снимката със Струнния оркестър на Априловската гимназия, в който свири Стефан Василев Рачев, включена във външната експозиция.

Същата година той завършва Софийския университет, през 1923 г. полага държавен изпит за учителска правоспособност, 1924 г. получава диплома, двамата се връщат в Габрово и той започва работа в гимназията. Най-ценната снимка, която притежаваме, е на Анастасия Тошева от 1871 година – на първия випуск, с петте учителки, включително и прабаба ни Мария Стоянова Рачева.

В момента я възстановяваме, защото е с лошо качество, и ще я дарим, когато е готова. Предоставяме на музея и документи, свързани: с габровските училища Горнокрайското и „Неофит Рилски”, с училища в Лом, със Софийския университет, Министерството на народното просвещение и с цар Борис III. В една от дипломите на дядо ми пише „Васил Рачев Минков с баща Рачо Минков, с професия гостилничар“.

Васил Рачев пред паметника на Васил Априлов

Искаме да открием къде е била гостилницата на прадядо ми – била е тук някъде, в центъра на Габрово. Донесохме в музея снимка, на която дядо пие кафе с приятели, вероятно е около 1910 г. Над масата се вижда афиш за представление „Чудната хубавица“. Възможно е снимката да е направена пред нашата гостилница – историците ще кажат.

Ивайло Рачев предава дарението на Любка Тинчева, директор на НМО

Дядо Васил например е бил като режисьор в театралния училищен състав – предаваме на музея снимка от 1938 година, когато в гимназията е поставена пиесата „Боряна“. Баща ми д-р Стефан Рачев също имаше артистични наклонности. В Нови пазар, като главен лекар на белодробната болница, беше и режисьор на градския самодеен театър, създаде и два струнни оркестъра.

Предстоят ни още контакти с музея. Ще организираме и родови срещи, на които ще поканим музейните специалисти, за да запишат нова информация. Ние се стараем да събираме документи, архивът ни расте. Защото семейните легенди, които знаем, са хубави, но трябва да ги подплатим и с факти.

Мария Минкова, учителка в Габровското Девическото класно училище през 1871, 1872 и 1873. Снимката е от фонда на НМО

Благодарим на Националния музей на образованието и на Община Габрово за прекрасната идея да представят училищната история на града и да провокират неговите граждани да се обърнат към своята родова и училищна памет.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица