Свържи се с нас

Новини

41 опълченци бяха обявени посмъртно за Почетни граждани на Габрово

Published

on

Четиридесет и един опълченци бяха обявени посмъртно за почетни граждани на град Габрово, информираха от местната общинска администрация. Това се случи на тържествена церемония в Художествената галерия „Христо Цокев“, състояла се снощи по случай Духовния празник на Габрово, 14 октомври.

Вносител на предложението са Димка Господинова, която е наследник на опълченеца Добри Цонев, и „Държавен архив“ – Габрово.

„Блогодаря, че с този акт вие казвате на децата ни, на внуците ни, че историята е била дело на техните предци, с личното им участие и саможертва, защото родовата памет дава сила и променя бъдещето“, прие отличието на името на своя прапрадядо г-жа Господинова.

За опълченците, техния принос и значението им за града ни говори Даниела Цонева – историк с дългогодишен професионален опит в областта на местната история и задълбочен изследовател на габровското участие в опълчението по време на Руско-турската освободителна война: „Българите показаха, че могат да се бият и умират като герои” – отбелязва ген. Столетов, а според ген. Радецки, „за да кажеш кои са се отличили, трябва да назовеш всички”.

Това са част от високите оценки за доброволците опълченци в Руско-турската война от 1877-1878 година – най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Войната е един достоен финал на националноосвободителните борби, на двете столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси в българските земи.

С участието си в тази война българите напомнят на Европа, че на Балканите е съществувала държава –първата национална организация на Европейския континент. Най-висшата, най-масова и най-организирана проява и формация на българите в поредната Руско-турска война е Българското опълчение.

Първите 700 българи доброволци, сред тях и габровци, формират Почетния конвой в гр. Кишинев (първото име на доброволческата структура). В опълченските формирования, които набират доброволци и в Плоещ, Румъния, постъпват българи на различна възраст, с различно имотно състояние и образование.

Под Самарското знаме се събират мъже от Мизия, Добруджа, Тракия, Македония, Черноморието. Формира се втора серия дружини, които са разпределени по две от Габровско и Търновско, по една от Свищовско и Никополско. Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 от Габровския край и над 600 души от Габровския регион.

Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Ако на 15 май 1877 г. по числен състав БО наброява около 7 362 опълченци, една година по-късно той вече е 11659 души. Габровските опълченци вземат участие в боевете при Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето светиня, в защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, в зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер, в районите на Котел – Сливен, при Садово, Пловдивско, и днешното бургаско село Везенково за прочистването им от башибозуци, черкези и войскови шайки.

Написали с кръвта си последната страница от вековните борби против чуждото османско господство, опълченците издигат в битките трицветното знаме, олицетворение на свободата и политическата независимост на България. Като израз на преклонение пред подвига на Българското опълчение на 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход – „заключената врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша.

На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов.

Две години по-късно на всеки от тях са връчени художествено оформени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров. Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство.

От тях 40 са от Габрово и габровските села. Те са част от състава на първа, трета, четвърта, шеста, девета, десета опълченски дружини и Конната сотня. Най-много са от Габрово – 10 опълченци. Четирима са от Топлеш и Жълтеш, по трима – от Делиджеци и Тодорчета, по двама от Велковци, Гледаци, Пецевци и по един опълченец от Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци.

Те са с различно образование, политически опит, социално положение и занятие. Представители са на габровски фамилии, които след Освобождението работят за стопанския и културен просперитет на града – Басмаджиеви, Божанови, Борови, Влаеви, Габровски, Драгошинови, Долневи, Кашавелови, Наневи, Пройнови, Сапунджиеви, Хаджиберови и други.

160-годишнината от обявяването на Габрово за град е основателен повод за коригиране на този пропуск. Обявявайки за почетни граждани на Габрово и останалите живи към 1923 г. габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина) обогатяваме паметта на общността за отминали събития и личности, подхранваме корените на нашето минало, продължаваме една достойна традиция.

Повече снимки от церемонията можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!

Published

on

Във връзка с високите дневни температури и повишената пожарна опасност, Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово отправя настойчив апел към гражданите, ръководителите на земеделски кооперации, частни арендатори, ловно-рибарски сдружения и всички юридически лица на територията на община Габрово за стриктно спазване на противопожарните мерки.

Категорично се забранява паленето на стърнища, суха трева, слама и отпадъци по слоговете, крайпътните ивици, междублоковите пространства, дворовете и други тревни площи. Горимите отпадъци като клони, храсти и треви трябва да се събират на безопасни места, без да се изгарят.

Паленето на огън в горите е разрешено само на специално обезопасени и обозначени места. Забранява се използването на открит огън във ветровито време или на необезопасени терени, поради повишения риск от възникване и разпространение на пожари.

От службата подчертават и риска от непогасени угарки от цигари, които могат да причинят пожар в суха и леснозапалима среда.

Как да действаме при горски пожар? Ако забележите дим, мирис на изгоряло или пламъци в гората, е важно бързо да оцените ситуацията – установете откъде идва пожарът, в каква посока се разпространява и с каква скорост. Ако съществува реална опасност, незабавно се отдалечете в посока, обратна на вятъра или покрай водоеми – реки, потоци и езера.

След като сте в безопасност, веднага подайте сигнал на телефон 112 или се свържете с най-близката хижа, лесничейство, туристически пункт или кметство. В случаи на пожари в начален стадий, огънят може да бъде потушен с пръст, пясък или с тупалки от зелени клони.

Изключително важно е да се предпазите от изгаряния – избягвайте запалими дрехи, особено от изкуствени материи, и защитавайте дихателните си пътища с мокри кърпи или маски.

Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово напомня: всяко навременно подадено съобщение може да спаси човешки живот и да предотврати значителни щети.

Зареди още

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски талант с първа награда от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата габровска изпълнителка Гала Савчева спечели първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който тази година се проведе онлайн от град Бат Ям, Израел.

Савчева впечатли журито с дълбоко емоционално и автентично изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“, произхождаща от Габровска област и популяризирана от легендата на българския фолклор Борис Машалов.

Изпълнението ѝ бе отличено заради изключителната вокална техника, чувствителността и верността към традиционния стил. Международният фестивал „Българска душа на свята земя“ се утвърди през годините като значимо културно събитие, което обединява български общности по света и популяризира богатото ни фолклорно наследство.

Юбилейното издание през 2025 година събра участници от различни държави, които демонстрираха своите умения и любов към българската традиция.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица