Новини
41 опълченци бяха обявени посмъртно за Почетни граждани на Габрово

Четиридесет и един опълченци бяха обявени посмъртно за почетни граждани на град Габрово, информираха от местната общинска администрация. Това се случи на тържествена церемония в Художествената галерия „Христо Цокев“, състояла се снощи по случай Духовния празник на Габрово, 14 октомври.
Вносител на предложението са Димка Господинова, която е наследник на опълченеца Добри Цонев, и „Държавен архив“ – Габрово.
„Блогодаря, че с този акт вие казвате на децата ни, на внуците ни, че историята е била дело на техните предци, с личното им участие и саможертва, защото родовата памет дава сила и променя бъдещето“, прие отличието на името на своя прапрадядо г-жа Господинова.
За опълченците, техния принос и значението им за града ни говори Даниела Цонева – историк с дългогодишен професионален опит в областта на местната история и задълбочен изследовател на габровското участие в опълчението по време на Руско-турската освободителна война: „Българите показаха, че могат да се бият и умират като герои” – отбелязва ген. Столетов, а според ген. Радецки, „за да кажеш кои са се отличили, трябва да назовеш всички”.

Това са част от високите оценки за доброволците опълченци в Руско-турската война от 1877-1878 година – най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Войната е един достоен финал на националноосвободителните борби, на двете столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси в българските земи.
С участието си в тази война българите напомнят на Европа, че на Балканите е съществувала държава –първата национална организация на Европейския континент. Най-висшата, най-масова и най-организирана проява и формация на българите в поредната Руско-турска война е Българското опълчение.
Първите 700 българи доброволци, сред тях и габровци, формират Почетния конвой в гр. Кишинев (първото име на доброволческата структура). В опълченските формирования, които набират доброволци и в Плоещ, Румъния, постъпват българи на различна възраст, с различно имотно състояние и образование.
Под Самарското знаме се събират мъже от Мизия, Добруджа, Тракия, Македония, Черноморието. Формира се втора серия дружини, които са разпределени по две от Габровско и Търновско, по една от Свищовско и Никополско. Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 от Габровския край и над 600 души от Габровския регион.

Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Ако на 15 май 1877 г. по числен състав БО наброява около 7 362 опълченци, една година по-късно той вече е 11659 души. Габровските опълченци вземат участие в боевете при Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето светиня, в защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, в зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер, в районите на Котел – Сливен, при Садово, Пловдивско, и днешното бургаско село Везенково за прочистването им от башибозуци, черкези и войскови шайки.
Написали с кръвта си последната страница от вековните борби против чуждото османско господство, опълченците издигат в битките трицветното знаме, олицетворение на свободата и политическата независимост на България. Като израз на преклонение пред подвига на Българското опълчение на 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход – „заключената врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша.
На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов.
Две години по-късно на всеки от тях са връчени художествено оформени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров. Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство.

От тях 40 са от Габрово и габровските села. Те са част от състава на първа, трета, четвърта, шеста, девета, десета опълченски дружини и Конната сотня. Най-много са от Габрово – 10 опълченци. Четирима са от Топлеш и Жълтеш, по трима – от Делиджеци и Тодорчета, по двама от Велковци, Гледаци, Пецевци и по един опълченец от Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци.
Те са с различно образование, политически опит, социално положение и занятие. Представители са на габровски фамилии, които след Освобождението работят за стопанския и културен просперитет на града – Басмаджиеви, Божанови, Борови, Влаеви, Габровски, Драгошинови, Долневи, Кашавелови, Наневи, Пройнови, Сапунджиеви, Хаджиберови и други.
160-годишнината от обявяването на Габрово за град е основателен повод за коригиране на този пропуск. Обявявайки за почетни граждани на Габрово и останалите живи към 1923 г. габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина) обогатяваме паметта на общността за отминали събития и личности, подхранваме корените на нашето минало, продължаваме една достойна традиция.
Повече снимки от церемонията можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Новини
Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 2 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?











