

Култура
Славейкова вечер в Трявна
На 12-ти септември в Трявна се състоя Славейкова вечер. 16-то издание на традиционните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на Президента на Република България, бе съкратено и се състоя само в един ден, поради извънредната епидемична обстановка в страната.

Празникът, посветен на Петко и Пенчо Славейкови, прие формата на Славейкова вечер. Събитието се осъществи с финансовата подкрепа на Министерство на културата и фирма “ЕМКО” ООД. Президентът на Република България и патрон на празниците Румен Радев посети събитието.

Славейковата вечер започна с откриване на изложбата “Учители и ученици”, което се състоя в музей “Старото школо”. Изложбата представя творби на проф. Антон Дончев, доц. Роберт Цанев и Антон Георгиев.

Славейковата вечер бе открита официално от кмета на Община Трявна Силвия Кръстева.

„За мен е чест, че днес тук ни събра едно традиционно събитие за нашия град. Традиционно, защото е в името на Петко и Пенчо Славейков и въпреки, че тази година празниците се провеждат в един по-съкратен формат, аз смятам, че те не могат да бъдат отменени, защото са знакови за нашия град, защото са знакови за България – в името на делата и почитта към баща и син Славейкови. Тук е мястото да отбележа, че Празниците се провеждат под патронажа на Президента на Република България – г-н Румен Радев и с финансовата подкрепа на Министерството на културата и фирма „Емко“, за което им благодарим. Нека не забравяме, че Петко и Пенчо Славейкови оставят ярка диря в историята ни. От техните слова, от техните дела ние можем само да се поучим. Не напразно Петко Славейков е наричан „титан на българското Възраждане“. Той е основоположник на българския книжовен език, публицист, поет, издател, политик. Неговите думи ни учат на ценности, на морал, на вяра, че България има своето място на световната сцена – повод за гордост на всички нас, повод за гордост на България. Един от неговите синове – Пенчо Славейков, тръгва по пътя на своя баща. С поемата си „Кървава песен“ той щеше да е единственият българин, носител на Нобелова награда, но за жалост смъртта му отнема тази възможност. И въпреки това Пенчо Славейков е един изключителен пример за това как в мигове на най-големи изпитания намира сили да твори, да създава и ни учи, че дори пред най-големите изпитания не бива да спираме, а трябва да продължаваме напред.
За мен е радост, че всички вие сте днес тук, в нашия град – един своеобразен символ на българското Възраждане. Възраждане, така необходимо ни и днес. Само преди няколко дни отбелязахме Съединението на България. Тук историята ни сякаш се повтаря. Защото в тези дни на размирици, на бунт, всички ние разбираме, че обединени сме силни и несъкрушими, а разделени сме уязвими. Затова нека не забравяме делата на предците си, за да имаме бъдеще!“, заяви Силвия Кръстева.

Официални гости на Славейковата вечер бяха още народните представители от 7 МИР – Габрово Иглика Иванова-Събева, Кристина Сидорова и Борис Вангелов, Трифон Панчев – кмет на Община Дряново, почетни граждани на Трявна и други.

По традиция камерен хор “Еуфоника” изпълни песента “Стройна се Калина вие” по стихотворението “Неразделни” на Пенчо Славейков.

Състоя се церемония по награждаване на лауреатите на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Наградите обяви и връчи председателят на журито Йордан Ефтимов. Славейкова награда през 2020 г. не се присъжда.

Присъждат се по две втори и трети награди и една награда на публиката. За музикалното оформление на церемонията се погрижи Валентин Геров от “София Квартет” с изпълнения на виола.

Президентът на Република България Румен Радев посети Трявна по повод Славейковата вечер. Държавният глава проведе среща с кмета Силвия Кръстева и с общинското ръководство, след което поднесе цветя пред паметниците на Петко Славейков и Пенчо Славейков.

„Силата на духа е оръжието на почтените. Смелостта им да бранят морални каузи е тяхното предимство пред всеки безпринципен тираничен сговор, подкрепян от тишината на апатията.” По думите на президента, именно хората на духа могат и са призвани да разпалват интелектуалното непокорство, което не руши, а изгражда национална стойност.“ С тези думи Румен Радев поздрави присъстващите на празника.

Държавният глава благодари на всички, които и днес пазят и разпалват огъня на българския талант и родолюбие. „С огромния просветителски мащаб и воля на Славейкови днес ни сродява не само уникалното им литературно наследство, което принадлежи към най-високите стойности на европейската хуманистична мисъл и талант. До нравственото им завещание ни доближава всеки порив на социална енергия и културен заряд, решени да покажат как се гради общество с ценности и бъдеще“, посочи Румен Радев.

Президентът подчерта, че с обществената си дейност Петко и Пенчо Славейкови оставят ярък пример за това, че пътят на нацията не е в притаяването и хитруването, а просветеният разум, който открива хоризонти напред.

Румен Радев напомни и че просветителите от поколенията на Петко и Пенчо Славейкови са виждали своята страна и своите сънародници като личности и общество, чиято сила произтича от устойчиви хуманистични ценности, от общи национални идеали и лична интелектуална висота и смелост.



Празничната програма завърши с концерт на Вокална група “Алгара”, Танцов ансамбъл “Трявна” и Танцов клуб “Тревненски сокай”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски талант с първа награда от международен фестивал в Израел


Младата габровска изпълнителка Гала Савчева спечели първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който тази година се проведе онлайн от град Бат Ям, Израел.
Савчева впечатли журито с дълбоко емоционално и автентично изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“, произхождаща от Габровска област и популяризирана от легендата на българския фолклор Борис Машалов.
Изпълнението ѝ бе отличено заради изключителната вокална техника, чувствителността и верността към традиционния стил. Международният фестивал „Българска душа на свята земя“ се утвърди през годините като значимо културно събитие, което обединява български общности по света и популяризира богатото ни фолклорно наследство.
Юбилейното издание през 2025 година събра участници от различни държави, които демонстрираха своите умения и любов към българската традиция.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Любопитнопреди 7 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Новинипреди 6 дни
Кметът Иван Иванов подписа споразумения за над 12 милиона
-
Любопитнопреди 6 дни
Исторически фестивал на „Градище“ тази събота (Програма)
-
Културапреди 6 дни
Фотоизложба разказва улични съдби, заснети с любов
-
Любопитнопреди 6 дни
Детски летен лагер събира в Габрово български деца от Румъния и страната с
-
Новинипреди 5 дни
Нов спортен комплекс в Габрово и още 12 обекта ще получат финансиране
-
Новинипреди 5 дни
РЗИ – Габрово популяризира мобилното приложение еЗдраве
-
Културапреди 4 дни
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона