Инженер Кольо Кожухаров е един от собствениците на фирма „НИКО Технологии“. С него ни среща случайността – той е един от дарителите на предпазни шлемове в първите дни на епидемията от КОВИД – 19. Но както често се случва, случайните срещи понякога оставят отпечатък след себе си, а някои хора ти се иска да срещнеш отново и отново… И ето ни вече пред кабинета на Кольо Кожухаров, за да разговаряме в рубриката на Общината „Избирам Габрово!“ за мечтите, за победите и за „неволята“…

– Живели сте дълго време в чужбина. Какво ви върна отново в Габрово?
– Заминах за Германия през 1999-та година. Исках да следвам авиация. Това ми беше мечтата. Завърших техническия университет в Аахен където специализирах проектиране на пътнически самолети и се дипломирах в Еърбъс в Хамбург. Но дойде кризата през 2007 година. Опитвах различни възможности за реализация, докато не срещнах фирма Либхер, която търсеше авиационен инженер. В кризата да си намеря работа в тази сфера за мен беше златна възможност. В завод на компанията в Австрия работих 7-8 години. Други фирми от сходни индустрии, както и доставчици за тях забелязаха работата ми и попитаха дали мога да работя и за тях. Тогава реших да създам собствено инженерно бюро. Направих го в Габрово и започнах да работя. Клиентите, които ме познаваха знаеха какво могат да очакват и направо поръчваха. Заради нови пазари направих седалище на фирмата и в Дюселдорф. Втората фаза на това начинание винаги е била идеята ми не само да доставям инженерни решения на други, а да произвеждам крайни продукти с висока добавена стойност и затова винаги съм се питал как може да се направи нещо в Габрово.

– Не беше ли твърде рисковано преместването от Австрия в Габрово? Как си имал убедеността, че тук можеш да намериш хора, с които да работиш?
– Аз мога винаги да се върна, а хора в България вече бях намерил. Авиацията никога не ме е оставяла, тя ме държи жив. Наблизо, където работих в Австрия е Фридрихсхафен, там се организира най-голямото изложение за лека и спортна авиация в Европа. На него срещнах една от малкото български фирми, която произвежда леки спортни самолети – Аероплани ДАР. На изложението бе представен DAR Solo, едноместен лек-спортен самолет, който имаше нужда от допълнителна работа, за да стане продаваем – сертифициран по всички немски правила. Създадохме партньорство, работихме заедно няколко години като привлякохме студенти от Техническия университет в София. Това беше през 2011- 2014 година. Направихме ре-дизайн на самолета и го сертифицирахме в Германия. Аз самият изкарах лиценз за сертификатор на такъв тип летателни апарати. За мен това беше едно голямо упражнение след Еърбъс. Исках да видя какво се изисква в леката авиация, за да се сертифицира продукт и да се допусне в експлоатация. Това беше идеален пример как да започна от нула и след това да продължа сам. После всеки пое по неговия път и аз реших, че ще правя собствен проект, лек-спортен самолет. Намерих съмишленици, с които работихме по него няколко години и в момента е готов на хартия – малък, двуместен, цялометаличен самолет. Той е проектиран и съобразен с всички стандарти, за да може да бъде сертифициран и допуснат в експлоатация в Германия.

– Има ли си име?
– Казва се V300, Винъс Еъркрафт (Venus Aircraft), кръстен е на планетата Венера. Но това са хоби неща, защото досега инвестицията в разработката е сериозна, а бъдещото прототипиране е също голяма хапка. Затова казвам, че авиация никога не ме оставя, тя ме държи буден и покрай нея правя и други машини. Покрай самолетите започнахме да проектираме авиационни електрически двигатели, които от един, станаха цяло семейство и пак нов проект, много сложен.

– Защо Габрово?
– Аз съм габровец. Габрово има традиции в индустрията и ако човек се замисли, успешните фирми не правят посредничество или аутсорсинг, а конкурентен краен продукт. От географска гледна точка градът е перфектно разположен за тези цели, разполага с добър Технически университет, има всички предпоставки. Малък е, човек се движи бързо, не губи време в задръствания, не се разсейва и може да се концентрира… Има всичко – на една ръка разстояние.

– Установил си се тук със семейството си?
– Установяване е трудно казано. Има един нов модерен термин – времегрант – ново схващане за емиграцията, защото когато излизат някакви нови шансове, може да бъдеш навсякъде.

– Сега какво произвежда фирма „НИКО Технологии“?
– Покрай електрическите двигатели инвестирахме в свръх-модерни машини, които са ни нужни, но и могат да се самоиздържат, тъй като са необходими на много външни фирми. Основен стълб на „НИКО Технологии“ са лазерните технологии. С помощ на машини за лазерно рязане произвеждаме детайли и компоненти от машиностроенето, строителството, мебелната индустрия, хранително вкусовата индустрия и др. След една година експлоатация, с гордост мога да заявя, че сме ги запуснали и усвоили на 100%. Втората ми цел е да обуча екип от инженери – ядро, което да е способно да работи самостоятелно, за да разчитам на него и заедно да започнем да надграждаме третата. А тя е – разработеното семейство двигатели, които в момента са на фаза работещи прототипи, да влязат в серийно производство. След това, ако имаме финансиране са самолетите.

– Това ли е най-голямата мечта?
– Голямата ми мечта е фирмата да върви добре, а самолетите да си ги правим като хоби. Знаете ли как се става милионер в авиацията? Когато преди това си бил милиардер. Това е изключително финансово интензивно занимание и конкуренцията е огромна. Има компании, които произвеждат самолети от 100 години и не е лесно да станеш толкова добър колкото тях, това обаче не означава, че не трябва да опиташ.

– Откъде е тази любов към авиацията?
– Всеки има някаква ахилесова пета. Още в детската градина ни заведоха в Горна Оряховица и ни показаха един Ан 12. Бях изключително впечатлен от всичко. Винаги ме е интересувало да разбера как работи един самолет. Толкова не ме е блазнило да го пилотирам, а да разбера как се създава и функционира от инженерна гледна точка, физиката на отделните компоненти и тяхната съвкупност в една толкова сложна система, и то работейки безопасно. На една от първите лекции по самолетостроене, професорът ни представи диаграма, която показваше как ако промениш с 5% площта на крилото на един самолет, лавинообразно ще се променят всички други компоненти. Тогава се чудех как е възможно един човек да направи толкова сложен анализ. В последствие ми се отдаде възможност да се дипломирам на тази тема. Винаги ме е водило желанието да разбера как работи, до дъното, до същността.

– Какво би казал на младите хора, за да ги мотивираш? Ти си млад човек – едно момче тръгнало от Габрово с голяма мечта – самолетите…
– Ще им кажа да извикат неволята. Да преследват мечтите си, да избягват посредствеността и да се задълбочат в това, което ги интересува. Работа и постоянство. Да, нужен е и късмет, но той е 1% и идва само след 99% работа.

Автор на интервюто:
Маринела Събева, управител на ОИЦ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/