Свържи се с нас

Новини

Георги Кадиев:За робската психика на политиците и администрацията

Published

on

Днес на заседание на Софийски градски съд по делото срещу Мургина се случило следното според медиите:

„Бившият директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите Людмила Елкова разказа за случай, при който Георги Кадиев е повикал в кабинета си трима служители на НАП. Двама от тях са обяснили на свидетелката, че Кадиев ги е разпитвал дали Мария Мургина им е оказвала натиск за ревизия на фирмата „Плевен 99″. Служителите са отрекли, а Кадиев им заявил, че са с „робска психика“ и изготвил становище за ревизията, според което е оказван натиск от страна на Мургина.  Людмила Елкова не знае дали Кадиев е кадрувал в НАП, докато е бил ресорен зам.-министър, но подобни слухове се носили из агенцията. Елкова изтъкна пред съда, че Кадиев имал връзки във всички нива на НАП и често контактувал със служители дори от средните нива, без да спазва йерархията.“

Поради интереса на медиите към бих искал да изнеса известни уточнения:

1. Людмила Елкова не е присъствала на нито една моя среща с който и да е от НАП. Дали съм казал на експертите, че са с робска психика и какво друго съм им казал би трябвало те да ми го кажат в очите. Ако не смеят и се крият като мишки 3 години, как вие бихте описали тази психика?

2. За съжаление поради данъчно-осигурителна тайна не мога да влизам в конкретика по казуса „Плевен- 1999″. Само вметвам, че държавата загуби приходи от над 3 милиона лева поради действия на Мургина, за което поисках оставката й в доклад до Орешарски от юли 2006. Естествено, нищо не се случи. Ако се бяха взели мерки тогава, т.е. имаше пълна кадрова промяна в централното ръководство на НАП, днес агенцията щеше да е в коренно различно състояние.

3. Елкова не знаела дали съм кадрувал в НАП, но била чувала слухове. Освен с клюки и слухове с друго да се е занимавала? Категорично не съм кадрувал нито в НАП, нито в АДВ, нито в Агенция Митници. Предложил съм на премиера тримата директори на агенции и дотам. Делегирал съм на тях права те да правят кадровите си назначения, защото считам, че така трябва. За съжаление премиерът не прие предложението ми за директор на НАП, и последствието беше Мургина. Да напомня, предложението беше Пламен Грозданов, по онова време 36-годишен служител на Делойт, с 10-годишен стаж в НАП. Класи над Мургина.

4. „Кадиев имал връзки на всички нива в НАП и често контактувал със служители дори от средните нива, без да спазва йерархията“. Що за глупост? Зам.министърът на финансите контролира дейността на приходните агенции и контактува с когото иска в тях с цел подобряване на работата им и повишаване събираемост на приходите. За сведение, контактувал съм не само със средните, а и с най-ниските. Ако искаш да познаваш една система, познаваш всички и всичко в нея.

И накрая отговарям на въпроса на доста медии днес ще предприема ли ответни мерки срещу Елкова. Не, няма. Съдилищата без друго са претоварени с работа, за да ги занимавам с глупости.

И накрая, най-важното в цялата история съм не аз, и не Елкова, и не Мургина, а изречението за робската психика. За съжаление я има. Изгражда се с години като форма на самосъхранение от безумни политици. И затова е виновна не администрацията, виновни сме ние, политиците. Докато политиците имат робска психика, такава ще има и администрацията.

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица