Свържи се с нас

Култура

Библиотеката отвори залите си за свободен достъп

Но при строгото спазване на противоепидемичните мерки.

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово отново отвори залите си за свободен достъп, но при строгото спазване на противоепидемичните мерки. Новината за медиите съобщи директорът на институцията Савина Цонев.

Влизането и пребиваването на потребителите в основната сграда на библиотеката, филиала и Детски отдел става със задължителните предпазни средства (поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата) при спазване на пропускателен режим, физическа дистанция минимум 1,5 м и след дезинфекция на ръцете.

В зоните за заемане на литература не се позволява струпване на читатели и се спазва дистанция от 1,5 м. В залите се допускат до двама посетители едновременно с времетраене на престоя до ½ час.

Всички читатели трябва да използват предоставените им ръкавици за еднократна употреба. Възможността за заемане на книги след предварителна заявка остава. До края на извънредната епидемична обстановка заявките остават безплатни. Заявката може да бъде направена по телефон, имейл или на място.

Препоръчва се на потребителите да ползват електронния каталог и онлайн услугата „Моята библиотека” чрез сайта www.libgabrovo.com. Същите услуги читателите получават на телефон 066 806210 – Заемна за възрастни и 066 806327 – Детски отдел.

Върнатите от читатели библиотечни единици подлежат на 72-часова карантина на основание препоръки на Световната здравна организация.

Обслужването на потребители в читалните, отдел „Краезнание” и отдел „Изкуство” се извършва при засилени противоепидемични мерки – задължително носене на маска, дезинфектант на ръцете и спазване на физическа дистанция най-малко от 1,5 м. Библиотечно – информационното обслужване в тези отдели става само с конкретно посочен източник с всички библиографски данни след предварително подадена заявка или попълнена заемна бележка на място.

Времетраене на престоя – до 1 час. Информационно обслужване онлайн при постъпили запитвания и библиографски справки се заявява чрез имейл на съответния отдел или чрез опцията „Попитай библиотекаря” на сайта на библиотеката www.libgabrovo.com. Библиографските справки се изпращат по електронната поща.

Читателите могат да се възползват и от традиционните услуги за копиране, сканиране, ламиниране и разпечатване на библиотечни материали. Не се разрешава ползването на настолните компютърни конфигурации в библиотеката и ползването на текущи периодични издания.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

На три морета в декадите на реалността

Последна премиера за 2020 година на Габровския театър.

Published

on

Габровският драматичен театър кани зрителите на последната си премиера за 2020 г. Събитието ще се състои на 11 декември 2020 г. от 19.00 часа на голяма сцена, където трупата ще представи най-новата постановка на режисьора Васил Дуев-Тайг ̶ „Иванка Курвоазие на три морета“. Спектакълът е направен по текстове на Иванка Курвоазие, а сценичната им адаптация е дело на режисьора.

Ден по-рано, на 10 декември, от 19.00 часа на голяма сцена ще се проведе открита репетиция с публика, която се превърна в своеобразна традиция за габровските театрални премиери. Всички представления ще се състоят при пълно спазване на противоепидимичните мерки. Между зрителските места ще бъде осигурено отстояние от 1.5 метра. Публиката ще бъде допускана в салона, само ако носи предпазни маски за лице. На входа на театъра ще има средства за лична дезинфекция на зрителите преди да влязат в салона.

В спектакъла участват актьорите Силвия Боева, Адриана Димова, Магдалена Славчева, Тони Христова и Найден Банчевски. Музикалното оформление е направено от режисьора, като е използвана музика от 90’те години на XX век, както и авторска музика от Ян Руменин. Публиката го познава като творец от работата му с режисьора Петринел Гочев по седем негови постановки. Между тях са култовите „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство – Отшелника“ и „Свекърва“ – продукции на ДТ „Рачо Стоянов“, както и представленията на Народния театър „Майстори“ и „Тигърът“. Хореографията е поверена на Светлана Цвяткова, която направи хореографията на габровските спектакли „Свекърва“ и „Под игото – 1894-та“ на Петринел Гочев.

Постановката „Иванка Курвоазие на три морета“ е амалгама между политическа сатира, хаплива самоирония и откровена равносметка за живота и всичко, което ни се случва докато си правим други планове. Тя е необясним блян по любовта, която сънувахме, но така и не изживяхме. Затова сегашното влюбване ни изглежда истинско като библейско откровение. Това е спектакъл за времето, когато бяхме млади, но искахме да сме големи.

За времето, когато осъзнахме, че младостта стана далечна спирка от забравен маршрут, а спомените са повече от броя на годините ни. За времето преди и след деветдестте, когато зачеркнахме илюзорното обещание за социалистическо бъдеще, но се впуснахме в илюзията, че ще построим бързо демократично настояще. Тук ще чуете кратък летопис на прехода, който реши всичко като постави съдбите на много хора на изпитание, но без да осъществи основната си цел – за истински и смислен преход. Ще се върнете в спомените за диско хегемонията, яростно заменена от техно партита, детронирани от всеобхватния метеж на турбофолк асове и диви.

С „Иванка Курвоазие на три морета“ ще преминете през тридесетилетието на прехода като в незапомнен миг от вечността. Декадите реалност ще профучават като пътни знаци, докато стигнете до своите три морета в океан от спомени, мечти и обещания. С този спектакъл режисьорът Васил Дуев-Тайг ще ви накара да се вгледате в живота като в най-добрия капитал, с който някога ще разполагате.

Следващото представление на „Иванка Курвоазие на три морета“ на габровска сцена ще бъде на 17 декември 2020 г. от 19.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Водните съоръжения в музей „Етър“ ще запазят своята автентичност

Published

on

Водните съоръжения са богатството на музей „Етър“. Въпреки че тяхната поддръжка е скъпа, необходимостта от такава дейност е осъзната. Предстои консервация и реставрация на амортизирани с времето части, като финансирането е осигурено чрез проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Обществото, напълно естествено, има отношение към случващото се в музей „Етър“, тъй като това е емблематично за България място, което съхранява духа на една отминала епоха.

Арх. Мария Хлебарова реализира предварителна дейност, чрез която да се гарантира запазването на същността и автентичността на ценните водни съоръжения. Благодарение на това са описани елементите и материалите, които са използвани за тяхната изработка. С всичко това ще бъде съобразена и работата на Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД, който ще извърши реставрационните и консервационни работи на съоръженията.

Какво очаква да види арх. Хлебарова, идвайки в музей „Етър“, след приключване на тези дейности?
„Нищо по-различно от това, което е. Не бих искала да видя нещо различно. Искам да видя едни работещи водни съоръжения. Те в момента не правят впечатление на нещо лошо. Просто имат такъв тип проблеми, които не се виждат от пръв поглед.“

Като начало – коя е арх. Мария Хлебарова?
Често я срещаме в центъра на Габрово, където се намира кантората й. Води куче. Любовта й към тези животни личи от отношението й към нейното. Казва се Хана и е поредното прибрано от улицата животно, към което полага грижи и на което дарява любов. Още в началото на разговора арх. Хлебарова се опитва да мине директно към темата за водните съоръжения на музей „Етър“.

„Ако ме питаш кога съм се запознала с водните съоръжения – в детските си години. Много често нашите родители ни разхождаха до музея. Стигаше се с автобуси до разклона на Шипка и от там се продължаваше пеш. Беше едно истинско преживяване, приятна разходка. Водните съоръжения са уникалният елемент в този музей. Идеята за създаването му е свързана с водата и това го прави толкова разпознаваем.“

Гайтандийжската одая е най-забележителното водно съоръжение в музей „Етър“, смята арх. Мария Хлебарова. В наши дни се създава романтично усещане – падащата вода и движението на чарковете предполагат това. Но в миналото този занаят изисква много физически усилия.

Преди месеци арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов правят проекта за консервация и частични реставрации на водните съоръжения, който ще се използва по време на проекта.

„Съвсем елементарно казано – в голямата си част това са дървени елементи, които с течение на времето се амортизират – цялостно, на парченца, на детайлчета. При една сериозна текуща поддръжка отново биха се амортизирали, вероятно по-бавно. Съоръженията, които работят с водата извършват своята дейност чрез енергията й. Всички предавателни механизми, особено разположените под вода, имат нужда от непрекъсната поддръжка. За част от тях трябва частична реставрация, но за други цялостна. Искрено се надявам, че това ще се случи с автентичните материали и технологии, което гарантира и автентичен вид.“

Арх. Хлебарова уточнява, че „автентичен” означава да се използва материалът, от който е създадено съоръжението. Природните материали, ползвани в миналото съществуват и сега. Дървесината за отделните съоръжения е различна. Големите коруби, които служат като тръби за протичане на водата, се правят от буков материал, който е нетраен и налага бърза подмяна.

„Колко години не са „пипани” водните съоръжения?“, задава риторичен въпрос арх. Мария Хлебарова и сама отговаря. „Много“.

Споделя, че са правени частични ремонти, в това число и с поставянето преди доста години на пластмасова тръба в една такава коруба, вероятно с цел да се подсили трайността. Тя не може да каже защо тогава е предпочетен този вариант, вместо да се постави нова автентична коруба. Предполага, че прословутите съкращения на персонал в институциите през 90-те години на ХХ век биха могли да бъдат някакво обяснение.

От 1991 до 2008 Мария Хлебарова е директор на резерват Боженци. Попадайки там, тя установява, че първите съкратени са хората от техническата поддръжка.

„Съвсем същото се е случило и в „Етър“. Препоръките бяха да се ползват хора от временната заетост. Но това не може да стане, тъй като те не са специалисти и не могат да извършват работа, за която трябва определена подготовка. Ако такъв човек не ти подпали огън в резервата, което се е случвало, не се знае какво друго може да стане. Изискват се умения, образование и специално отношение. Сега започнаха да се променят нещата. Но преди се казваше, че трябва да се свива щат и се махаха звената по поддръжка. Когато говорим за „Етър“, той трябва да се поддържа от хора, които разбират.“

Арх. Хлебарова смята, че подновените елементи на водни съоръжения няма да имат нужда от състаряване, а от традиционен начин на изпълнение, за да си стоят на мястото.

„Не можем да направим съвременно колело, съвременен долап. И в миналото никой не е състарявал подновените елементи. Това се случва по естествен път. Ще дам пример с една църква в Англия, която през вековете е поддържана много сериозно. Вече не се знае има ли и един елемент от времето, когато е създадена – толкова сериозна е поддръжката й. Но това не пречи тя да има автентичен вид. На Боженци един майстор казваше, че покривът трябва да се „пробутва“ всяко лято – да се качиш, да наместиш плочите.“

Днес водните съоръжения в музей „Етър“ имат проблеми, които не се виждат от пръв поглед. За почти всички посетители, освен за много тясно специализираните, те остават скрити. Арх. Хлебарова отново акцентира върху това, че след края на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм” не очаква да види нищо по-различно от сега съществуващото, на което да е даден шанс за още доста години живот.

Тя оценява високо професионалния потенциал на дружеството, спечелило реализацията на тази дейност от проекта – Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД. В техен плюс е, че имат опит в работата с наследството от миналото и дълги години са се задържали на пазара. Арх. Мария Хлебарова отчита, че всичко опира до конкретните специалисти, които изпълняват дейностите и от тяхното отношение към работата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Уред за наказание, използван в килийното училище, подари „Памет Габровска“ на НМО

Published

on

Точно копие на „копан“, използван за наказание в килийното училище, подари гражданският комитет „Памет Габровска“ на Националния музей на образованието. Копанът представлява объл камък, около 4-5 килограма, пробит в средата и завързан с дебела връв. Подобно на дългата лескова пръчка и фалагата, копанът имал строга възпитателна роля в частното килийно училище.

В речниците на редки и остарели думи значението на копан (копън) се тълкува като бухалка, дървена чукалка, кълка от кокошка. С направеното дарение, което веднага ще заеме мястото си в музейната възстановка на килийно училище, „Памет Габровска“ напомня, че се навършват 180 години от „келията на баба Колювица поп Йосифова“.

Будната габровка имала куража да работи едновременно и в близост с първото новобългарско взаимно училище, открито преди 185 години по инициатива на Васил Априлов. Габровското училище се намирало южно от днешния габровски храм „Света Троица“, а къщата на Колювица – на югоизток от него, в квартал Камъка.

На снимката: От ляво надясно Ангел Ангелов с „копана“, Христо Даков, Милка Пурел и Любка Тинчева, която връчва свидетелство за дарение на ГК „Памет Габровска“

Точно къде – не се знае, но какви са били дисциплината и редът в него научаваме от Сава Сирманов, роден точно през 1840 г. Учител, общественик и народен представител в Учредителното събрание Сирманов пише в своите спомени: „…Баба Колювица отдавна беше навикнала на ученишки гюрюлтии. Около 1840/52 година тя беше отворила килия в махала „Св. Иван“, дето беше къщата й. Там ходеха момчета от града и близките колиби. Момчетата се помещаваха в долний кат на къщата – в зимника. Вместо на чинове, те сядаха на едни греди, натурени на земята покрай стените. Баба Колювица седеше с хурката си на средния праг, който отделяше единия зимник от другия. Освен хурката тя имаше при себе си една дълга лескова пръчка, фалага и един объл просмукан камък, 5-6 оки, пронизан с една връв през средата, наречен „копанъ“. Пръчката служеше за смиряване на момчетата, а „копънът“ за закъснелите. Ако някой не мируваше или заклюмаше за сън, тя го шибаше по босите крака и той дохаждаше в себе си. А който дойдеше късно, „копанът“ се закачаше на голо на врата му и го туряха да стои прав с увисналия камък, докато дойдеше друг закъснял, комуто прикачаха „копана“, а първия освобождаваха. Фалагата служеше за други престъпления… Учението беше четене: азъ, буки, веди, глаголъ… буки-азъ-ба, веди-азъ-ва; смятане: азъ – 1, буки – 2, веди – 3; писане на паникида (дъска) букви и записи, за големите момчета – наустница. Всяко момче си имаше четиво (особен урок); всички трябваше да четат заедно, гласно – високо, на разпея, за да се чува надалеч…“

Колкото и да изглежда примитивно, училището на Колювица не дава облика на просветния подем в Габрово.

По същото време едни от първите възпитаници на Габровското училище вече учат в Одеса, отпускат се стипендии и за други българчета.

Ценното дарение, което ще обогати представата за килийното училище, просъществувало близо 4 века, беше връчено на директора на музея Любка Тинчева от председателя на ГК „Памет Габровска“ Ангел Ангелов, Милка Пурел и Христо Даков. Гражданският комитет е учреден през 2007 година с идеята да обединява усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителният опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопански живот на Габровския край от миналото и настоящето”.

Тази идея основно се реализира чрез библиотека „Памет Габровска“ в което досега са издадени около 30 книги.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица