Свържи се с нас

Новини

Христо Махлебашиев: В момента слуховете вредят на бизнеса, а не коронавирусът

Published

on

От дни в Габрово обикаля слухът, че персоналът на ресторант „Старата лоза“, в близост до Гунин кладенец, се е разболял от коронавирус. Според мълвата собствениците се лекували в болница. Един от тях – Христо Махлебашиев, ни потърси, за да каже чрез нас на габровци, че е здрав и не коронавирусът, а слуховете вредят на него, на семейството и бизнеса му.

Настоящата ситуация и без друго е сложна за ресторантьорите, казва Христо Махлебашиев. „Хората са предпазливи, напълно разбираемо е. В такъв момент слухове, които упорито твърдят, че персоналът на заведението е покосен от коронавирус, съсипват усилията ни да продължим да работим, приспособявайки се към новите условия. Нито аз, нито член на семейството или на персонала е болен от коронавирусна инфекцията, нито сме били!“

Семейният ресторант работи, спазвайки мерките за безопасност. Разстоянието между масите е 1, 5 метра, на всяка се настаняват по четирима души максимум, допуска се да са повече, ако са от едно семейство. На разположение на клиентите има дезинфектант, повърхностите в кухнята се дезинфекцират, както е препоръчано, а хигиената е безупречна, изтъква Христо Махлебашиев и за да подкрепи думите си казва, че според проверяващите кухнята на заведението е образцова.

От „Старата лоза“ гарантират, че са запазили качеството на предлаганите ястия и на обслужването, въпреки че кризата промени много неща. „Ние вече сме разпознаваеми в града, клиентите знаят, че при нас ще намерят прясна и вкусно приготвена храна и не можем да излъжем очакванията на хората, които сме спечелили“, казва съпругата на Христо – Анелия Махлебашиева. Тя приготвя домашни торти и сладкиши и се грижи за всичко онова, което остава извън мъжкото полезрение.

Заведението предлага храна и за вкъщи. Сега хората прекарват повече време заедно и затова в листата има „Семейно меню за вечеря“. То включва разнообразие от салати с голям грамаж, основни ястия за трима или четирима с месо или риба, и разбира се – десерти. Телефонът за поръчки е: 0876 190 547.

Продуктите са пресни и лично ги избира най-старшият в семейството, което управлява ресторанта. В „Старата лоза“ залагат на класически ястия, поднасят ги като внасят нещо различно, понякога добавят и малко екзотика. Предпочитани сред гостите са рибата и морските дарове, подредени за снимка в чинията и поръсени с кристали морска сол. Клиентите ценят вкусно приготвената храна и отношението, затова се връщат – казват Анелия и Христо Махлебашиеви, които преди година отвориха двора под лозата след основен ремонт.

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица