Свържи се с нас

Култура

„Карл Кандулков – архитектът и ръководител на съвременно Габрово“

Посвещава се на 100 години от рождението му и на 160 години от обявяването на Габрово за град

Published

on

Представете си Габрово без Дом на културата, Дом на хумора и сатирата, без сградата на Общината, без обновеното здание на читалище „Априлов-Палаузов”, без монументалната украса на мостовете, без входовете на града от Севлиево и вр. Шипка, без най-впечатляващите градоустройствени решения. Представете си Габрово без паметниците на Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Капитан дядо Никола, даскал Цвятко Самарджиев, Ран Босилек, Емануил Манолов и т.н…без. Тази година, на 16 юни се навършват 100 години от рождението на инициатора, твореца, организатор в реализацията на всичко това, човекът, с когото Габрово основателно се гордее – архитект Карл Кандулков.

Архитект Карл Кандулков

Ето как описва голяма част от живота си самия арх. Карл Кандулков в своя автобиография: „Роден съм в гр. Севлиево на 16 юни 1920 г. Майка ми беше домакиня, а баща ми, по професия – шивач…. основното си образование завърших в родния си град. През 1934 г. постъпих в Строителния техникум „Цар Борис”, сега „Христо Ботев”, който завърших в 1939 г. веднага постъпих на работа, като строителен техник при арх. Петко Цвятков, арх. Данко Митов и арх. Петър Марковски. Работих обекти от най-различно естество – жилищни сгради, общински домове, хали, кланици, училища, гари и много други. През време на военната си служба в ШЗО през 1941-1942 г. бях изпратен в гр. Сливен по изграждане на Военната болница. В 1942 г. заминах за град Дрезден, Германия, където следвах Архитектура. След победата на 9 септември 1944 г. немците не ме пуснаха да се върна в Родината и заедно с 19 другари бях арестуван за антифашистка дейност от ГЕСТАПО и след тежки изпитания, изпратен в лагерите Радеберг, след това в Бухенвалд. Едва доживях до освобождението на 11 април 1945 г. След 5 месечно лекуване, заминах за гр. Дрезден, където възстанових следването си и завърших архитектура през юни 1946 г. Върнах се в Родината през септември 1946 г. Постъпих на работа в строителна кооперация „Новострой”. Тук проектирах много жилищни и обществени сгради и ги строяхме: Профсъюзен дом „Георги Димитров”, банята в Панчaрево, културния дом и селсъвета в Горубляне, театър ВИТИЗ и др. През 1949 г. преминах на работа в проектантска организация на Централния съюз на профсъюзите. Проектирах почивни домове – на Ц.С. на профсъюзите във Велинград, Габрово – местността „Люляците”, Пещера….културен дом на профсъюзите в Габрово, жилищни сгради в Габрово, Сливен, Плевен, детски домове, пионерски лагери, търговски, изложбени и мн. други сгради…..През 1954 г. се обединихме със Здравпроект. Тук проектирах поликлиника, балнеосанаториум, болници – в Ботевград, Варна, Поморие, Плевен и др. През 1957 г. бях назначен за началник на архитектурен отдел в Здравпроект.

След административните реформи в страната, през 1959 г. бях изпратен в Габрово, като председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет, на която длъжност бях до април 1966 г. …” . за втори път арх. Кандулков е начело на изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово от 6 авг. 1971 до 9 юни 1976 г.

За това време, независимо от тежката административна работа, под негово ръководство се разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и благоустрояване на града.

Снимка на скулптурна композиция на входа на Габрово, проектирана от арх. Карл Кандулков, 1973 г.

Ето какво е важно за него в изграждането на един модерен, съвременен град: „… Искам да разберете, че градоустройството не се прави със мнения, а с работа, с чертане. Градоустройството решава всичките проблеми на икономиката на дадена територия, както и степента на обитаване. Има идеи, виждания (концепции), варианти, от които се пресява най-доброто. …”, „…А планът (на Габрово) важи за 50 години, за половин век! А след половин век, ако се променят нещата, ще се направи актуализация, ще се прегледа и там където има ново нещо, ще се подмени. За нови 50 години пак ще се работи..“.

Той успява да проектира и много обекти: жилищни комплекси, улици (бул. „Априлов, „Чардафон”), мостове. Преустроена е училищната, здравната и търговската мрежа. По негови проекти се изграждат много паметници. Оформят се със скулптурни фигури мостовете, входните артерии на града и т.н. С това се поставя началото на архитектурното, художественото и културно оформяне на града.

Снимка на Централна част на Габрово с проектираните от арх. Кандулков сгради на Дом на културата „Емануил Манолов” и на Община – Габрово , 1973 г.

Една от най-красивите и емблематични сгради в Габрово, Домът на културата е негово дело. Той споделя в свои бележки за проектирането и строежа на сградата: „Проектирането през 1959 г. на Дома на културата продължи усилено. …Успяхме да дадем работните планове и документация през септември 1959 г. Строежът започна през м. юни 1959 г….Така продължи до края на 1965 г., когато почти всички работи бяха завършени и остана да се устройва само сцената. През този период от 6 години бях по 2-3 пъти дневно на Дома на културата, ръководих най-отблизо изпълнението на всички работи. Работата в качествено отношение е безупречна. А с това спечели и вътрешно архитектурната изява на Дома. ..За отношението на ръководството към Дома на културата няма смисъл да се пише. Те му се радват, водят гости да го разглеждат..Един факт ще остане като гвоздей в сърцето ми. Ние поставихме плоча, кога и от кого е проектиран и строен този дом. В ГК на БКП се постави въпроса да се махне плочата. Това го искали габровци. Само казах: да не се занимават с този въпрос, защото него разрешавам само аз. То е мое право и няма да разреша на никого да се гаври с моя труд и моята мъка. …”. Сред чертежите на арх. Кандулков на Градския народен съвет (Община Габрово) има отново негови спомени, споделени при среща между него и габровски общественици, за изграждането й и за други интересни подробности: „..Бяхме направили проект за художествено оформление на Общинския съвет, то беше тогава още Окръжен съвет, но ние го правехме за Общински съвет. Отпред имаше две фигури, които ги прави проф. Любен Димитров, който прави входната статуя, композицията откъм Севлиево. Той е един прекрасен скулптор.…Направи „Властта“ и „Търговията“, това са основните такива компоненти на управлението на един Съвет. И ги поставихме пред Съвета, както беше направен проектът. А проектът беше одобрен от Държавната комисия за монументални изкуства. Обаче стана промяната в Габрово и като сложихме фигурите, пред Съвета, само на другия ден наредиха да ги махнат. .”.

Арх. Кандулков работи по преустройството на сградата на кожарска фабрика за нуждите на създадената през 1972 г. уникална в света институция Дом на хумора и сатирата – Габрово. В Ориентировъчна справка за изготвяне задание за преустройство на бивша Кожарска фабрика „Братя Калпазанови в Дом на хумора и сатирата, Стефан Фъртунов – един от създателите на Дома на хумора и негов пръв и изключително успешен директор пише „…Самата сграда, чрез оформянето да подсказва съдържанието и да има самостоятелна художествена стойност. Край сградата да се предвидят условия за паркиране, съответстващо на едно масово посещение на музейни зали, театъра, киното. Да се предвиди необходимата етапност: преустройство на съществуващите сгради и втори етап строителство на нови, допълнителни помещения. При фасадното оформление и облицовка да се потърсят оригинални решение и облицовачни материали, които да подчертават и отличават сградата от останалите в града…”. Делото на арх. Кандулков по отношение на преустройството е видимо и днес, а Дома е една институция, с която габровци заслужено се гордеем.

По време на неговото ръководство и по негови проекти се преустройва и читалище „Априлов-Палаузов”, изгражда се и Летния театър. Проектира монументалната пластика на мостовете в централната част на града – „Игото”, Боровски, новия Баев мост, Моста на занаятите, която и в наши дни впечатлява гости, туристи, а за габровци е извор за естетическа наслада. От съществуващата монументална украса на Шиваров мост, по негов проект, днес можем да видим само скулптурната композиция „Борци”. Още една монументална пластика на мост, който е доста непознат за нас е негово дело, тази на мост „Христо Ботев”.

Диплом, връчен на арх. Кандулков за творческо постижение  – принос при архитектурното изграждане на Габрово, 1969 г.

В този период се изграждат яз. „Христо Смирненски”, главен колектор на града, нов център на Габрово с Народен съвет и партиен дом (сега Община Габрово и Окръжен съд), кино „Алеко Константинов”, хотел „Балкантурист”, хотел „Янтра” и хотел „Бузлуджа”. Въвеждат се нови енергийни мощности, обособяват се две промишлени зони – северна и южна. Построени са над 10 500 апартамента, създадени са големите паркове за отдих – Синкевица и Градище. Построена е нова модерна болница, две поликлиники, Дом майка и дете. Изградени са нови предприятия, отваря врати Художествена галерия „Христо Цокев”. Пак по това време, Карл Кандулков работи и по проектирането и изграждането и на още едно незабравимо за габровци място – залата на естрадно-сатиричния вариететен театър, Габровското вариете, разположена в Дома на хумора и сатирата. Създават се Техническият университет, Националният музей на образованието.

Габрово се сдобива с нова модерна автогара, започва изграждането на Спортната зала и т.н. Като истински естет, арх. Кандулков работи съвместно с талантливи скулптури като проф. Любен Димитров, проф. Секул Любенов, Младен Миладинов и др., създава скулптурни композиции и скулптури, част от които, в наши дни вече не съществуват, но са придавали и придават на града онзи неповторим изглед, който ни дава самочувствието на европейски град.

И днес се радваме на композицията „Русалки”, на новото кръгово кръстовище до ЖП гара – Габрово, жена на кон на входа от към Севлиево, стрелец до блок Рачо Ковач и др. В миналото и на черно-бели фотографии са останали и скулптурни композиции, с които са израснали поколения габровци в парковете Баждар, Маркотея и в централната част на града. И след своето пенсиониране през 1976 г., арх. Кандулков продължава активно да работи и до последните си дни не спира да живее, мисли и преживява проблемите на Габрово, с неговите промени и трансформации. Винаги готов да помага на ръководството на града, споделя: „….Винаги съм твърдял, че ръководството на едно населено място не бива да се свързва с никаква партия и да се занимава с партизанщина, а да се работи всеотдайно за благото на хората…” и че „..Човек, който уважава миналото, ще гради бъдещето върху него, ще работи всеотдайно за хармоничното устройство на територията..” .

Снимка на арх. Карл Кандулков в работна среда, 1973 г.

За големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители като дългогодишен председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет (т.е. кмет) е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 30 юли 1976 г. Носител е и на ордени „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възпоменателни медали за Втората световна война, възпоменателни плакети от Бухенвалд и редица други. Почива на 10 март 2007 г. В периода 2015-2019 г. синът му, арх. Орлин Кандулков дарява на Държавен архив – Габрово документи от биографичен характер, от служебната и творческата дейност на баща си, снимки, грамоти, отличия и др., както и машинописните варианти на мемоарната му книга „Път през Бухенвалд”.

През 2020 г. той допълни даренията с дигитални изображения на още важни чертежи, изготвени от именития му баща. Те са заведени във фонд на негово име и в момента се обработват. В чест на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, Държавен архив – Габрово подготвя документална изложба, която ще бъде реализирана в градска среда с подкрепата на Община Габрово.

С почит и огромно уважение към делото на един голям българин, на финала Ви представяме споделеното от него в интервю, които звучат като послание към нас и към нашите наследници „….Пътят до Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ….”

Автор: Цветомира Койчева,
началник отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.

Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.

Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица