Илия Кожухаров (1893-1994 г.) е роден в Габрово, в семейство на свещеник. Завършва Априловска гимназия. Започва да учи право във Франция, но се налага да прекъсне обучението си и по-късно завършва образованието си в юридическия факултет на Софийския университет.

Участва във войните за национално обединение (1912-1913 и 1915-1918 г). Офицерски кандидат във варненската флотилия и поручик адютант при артилерийската отбрана на флотата. Кандидат съдия в Търновския окръжен съд и мирови съдия в Берковица и Габрово.

Илия Кожухаров е кмет на Габрово шест мандата в периода 1923-1932 г. и 1934-1936 г. По време на неговото управление се извършва най-активното строителство и благоустрояване на града след Освобождението.

Построени са сградата на Общинското управление, съчетана с Халите, мостът „Игото“, паметникът на Рачо Ковача, Втора прогимназия „Неофит Рилски“, паметникът на Васил Априлов.

Наред със строителството, сред приоритетите на Илия Кожухаров са проблемите с електроснабдяването и водоснабдяването на Габрово. Обсъжданият години наред въпрос за производството на електроенергия намира отговор и на 2 ноември 1923 г. е основан воден синдикат „Грамадата“ с главен акционер Общината.

Градската управа полага огромни усилия за набирането на средства, като успяват да извоюва заем от държавата и в края на 1926 г. централата е пусната в действие.

Проблемът с водоснабдяването и канализацията на града също е дългогодишен. Може да се каже, че неговото разрешаване е мечта на кмета Кожухаров, който иска Габрово да изглежда като модерен европейски град.

Следвайки тази своя мечта, Кожухаров търси различни пътища за финансиране. Общината кандидатства за банков заем, но молбата е отхвърлена. Това не обезкуражава кмета и той заедно с група общественици вземат лични заеми на обща стойност 50 хил. лв за закупуването на материали.

Следва завършване на каптажите около „Топлика“ и полагане на тръби. Така началото на водоснабдяването в Габрово е поставено.

В края на 1935 г. Илия Кожухаров е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Последователно е назначен за министър на правосъдието и министър на търговията, индустрията и труда.

През 1941 г. за няколко месеца е назначен за управител на Беломорска област. През 1949 г. е изселен със семейството си в гр. Левски, а след това е изпратен в лагер в Белене, където престоява 4 години.

През 1993 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/