Устройството и начинът на функциониране на общинското, градското и селското управление в Княжество България са определени от първото правителство на страната ни, начело на което застава габровецът Тодор Бурмов.

По смисъла на издадените Привременни правила за общинско, градско и селско управление, на 19 септември 1879 г. за кмет на Габрово е назначен Димитър Мичковец, а за помощник – кмет е избран Янко Арнаудов.

Първият кмет на свободно Габрово – Димитър Мичковец, е роден около 1815 г. Завършва военно училище в Русия. Занаятчия и организатор на голяма кожарска работилница. По време на Освободителната война, в неговата къща се намира щабът на руската армия.

По време на своето управление кметът Мичковец и членовете на Градския съвет полагат основни грижи за благоустройството на града. Започва поправка на калдъръма на някои улици, засадени са дръвчета в районите на ул. „Брянска”, ул. „Орловска” и ул. „Николаевска”.

Направена е и първата стъпка за изработване на общ регулационен план на града. Първата следосвобожденска общинска управа е начело на града до ноември 1880 г.

С обнародването на Закона за градските общини през 1886 г. се променя регламентът за избор на кметовете и техните помощници – избирането им се възлага на общинските съвети.

Съгласно закона, до началото на 20-те години на ХХ век всеки кмет има един помощник – кмет. При разтурването на общинския съвет за определен период, общината се управлява от временни тричленни комисии, назначавани от окръжния управител до провеждането на нови избори.

През 1934 г. правителството на Кимон Георгиев премахва изборността на общинските съвети и ръководството на общината преминава в ръцете на т.нар. постоянно присъствие.

С наредба – закон от същата година изборността на кметския институт е заменена със системата за назначаване на кметовете от централната власт в лицето на министъра на вътрешните работи и народното здраве по предложение на съответния областен директор.

Мандатът на членовете на постоянното присъствие се увеличава от 3 на 5 години.

През 1937 г. се възстановява само изборността на общинските съветници. В тях вече се включват представители на професионални сдружения и кооперации.

През 1938 г. в помощ на кмета се създава „засилена общинска управа“, която заседава ежеседмично, като решава въпроси от стопански и административен характер.

А с някои от важните решения, които Габровската градска управа взема в годините до края на ХIХ век, ще ви запознаем в следваща публикация.

Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
Търновски, Д. – „Габровските градоначалници 1879-1946 г.“, Габрово, 2005 г.
Стефанов, Р. – „Управление на Габровската община“, Габрово, 1976 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/