Свържи се с нас

Новини

Димитър Мичковец – първият кмет на свободно Габрово

Габровската община и административно – управленските процеси в България през първите години след Освобождението.

Published

on

Устройството и начинът на функциониране на общинското, градското и селското управление в Княжество България са определени от първото правителство на страната ни, начело на което застава габровецът Тодор Бурмов.

По смисъла на издадените Привременни правила за общинско, градско и селско управление, на 19 септември 1879 г. за кмет на Габрово е назначен Димитър Мичковец, а за помощник – кмет е избран Янко Арнаудов.

Първият кмет на свободно Габрово – Димитър Мичковец, е роден около 1815 г. Завършва военно училище в Русия. Занаятчия и организатор на голяма кожарска работилница. По време на Освободителната война, в неговата къща се намира щабът на руската армия.

снимка: Община Габрово

По време на своето управление кметът Мичковец и членовете на Градския съвет полагат основни грижи за благоустройството на града. Започва поправка на калдъръма на някои улици, засадени са дръвчета в районите на ул. „Брянска”, ул. „Орловска” и ул. „Николаевска”.

Направена е и първата стъпка за изработване на общ регулационен план на града. Първата следосвобожденска общинска управа е начело на града до ноември 1880 г.

С обнародването на Закона за градските общини през 1886 г. се променя регламентът за избор на кметовете и техните помощници – избирането им се възлага на общинските съвети.

Съгласно закона, до началото на 20-те години на ХХ век всеки кмет има един помощник – кмет. При разтурването на общинския съвет за определен период, общината се управлява от временни тричленни комисии, назначавани от окръжния управител до провеждането на нови избори.

През 1934 г. правителството на Кимон Георгиев премахва изборността на общинските съвети и ръководството на общината преминава в ръцете на т.нар. постоянно присъствие.

С наредба – закон от същата година изборността на кметския институт е заменена със системата за назначаване на кметовете от централната власт в лицето на министъра на вътрешните работи и народното здраве по предложение на съответния областен директор.

Мандатът на членовете на постоянното присъствие се увеличава от 3 на 5 години.

През 1937 г. се възстановява само изборността на общинските съветници. В тях вече се включват представители на професионални сдружения и кооперации.

През 1938 г. в помощ на кмета се създава „засилена общинска управа“, която заседава ежеседмично, като решава въпроси от стопански и административен характер.

А с някои от важните решения, които Габровската градска управа взема в годините до края на ХIХ век, ще ви запознаем в следваща публикация.

Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
Търновски, Д. – „Габровските градоначалници 1879-1946 г.“, Габрово, 2005 г.
Стефанов, Р. – „Управление на Габровската община“, Габрово, 1976 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица