Култура
90 години от рождението на Христо Питев
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме с голямо уважение за Христо Питев – музикален педагог, композитор, диригент, музиковед и основател на Камерния оркестър в Габрово.
Христо Питев е едно от най-разпознаваемите лица на родната музикална сцена. Роден на 27 април 1930 г. в Габрово. Завършва средното си образование в родния град и по-късно се дипломира в теоретичния факултет на Държавната Музикална академия в София (сега Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”).
Първите стъпки на Христо Питев в професията са основаването на Акордеонния клас към Детска Музикална школа – Габрово и публичните му изяви като негов диригент. През 1960 г. става художествен ръководител на първия щатен естраден оркестър извън София – оркестър „КО“ – към тогавашното Предприятие „Културен отдих“ – Габрово.
Оркестърът свири популярни мелодии и изнася концерти в цялата страна с участието на певици като Мими Николова и Йорданка Христова. През 1962 г. се класира втори на „Общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство“. П
о това време Питев оказва методическа помощ на ученическия оркестър към Текстилен техникум – Габрово, създаден година по-рано, през 1961 г. Оркестърът участва в ученически увеселения и печели множество награди от градски, окръжни и републикански фестивали, като получава най-високото отличие „Златен медал“ на Републиканския фестивал на средношколската и студентска младеж през 1964 г. Питев ръководи и други музикални формации, като смесения хор при Пионерския дом в Габрово, с когото участва и се класира като първенец на Републиканския сбор през 1962 г. На 30 юли 1969 г. печели Златен медал от III-ти Републикански фестивал и Спартакиада, София.
По инициатива на Христо Питев на 1 септ. 1969 г. към читалище „Априлов- Палаузов“, със съдействието на Окръжен съвет и Градски съвет за култура в Габрово се основава Габровски Камерен оркестър.
Той е негов художествен ръководител от създаването му до 1974 г. В репертоара на оркестъра влизат сравнително непознати за местната публика пиеси от музикалните направления Барок, Виенски класицизъм и Романтизъм, като много от тях за първи път се изпълняват в Габрово: „Концерт за две цигулки и струнен оркестър „Ехо” в ла мажор“ от Антонио Вивалди и „Сюита за цигулка, виола и струнен оркестър“ от шведския композитор Курт Атерб.
Христо Питев композира произведения от различни жанрове – песни, опери, оратории, сонати, увертюри и др., неизменна част от репертоара на оркестрите и хоровете, които ръководи. За своите композиции е многократно награждаван със златни и сребърни медали от републикански фестивали.
От 1980 г. е редовен член на Съюза на Българските композитор (СБК). Сред по-известните му произведения са „Апокалипсис“- опера в пет действия, „Пет пиеси за струнен оркестър“ и др.
Освен като автор на множество музикални произведения, включително музика за пиеси на габровския Драматичен театър („Мандарагора“ от Николо Макиавели, „Тази малка земя“ от Георги Джагаров и др.), Христо Питев допринася към българската музикална теория чрез научни трудове и публикации, посветени на геометрията на тона, формирането на звукореда и тоналната система, също така изследва задълбочено музикалните възгледи през Античността.
Математическата теория на множествата заляга дълбоко в неговите трудове, като в основата е разбирането за неразривното единство между тона и числото. Тази теория той изследва през целия си творчески път, като едни от основните изразители на постиженията му са книгите „До Питагор и напред: ново музикално познание” и “Music and knowledge: a new theory of music“ („Музика и познание: нова музикална теория“).
Освен тях, той издава в съавторство учебници за технически упражнения с инструменти. Автор е и на множество статии в научни списания „Българска музика“, „Българско музикознание“, „Музикални хоризонти“, съдържащи теоретични концепции високо оценени от научните среди. Интересите му са подкрепени с изнасяне на лекции пред студенти в Българската консерватория – София, консерваторията „Ференц Лист” в Будапеща, висшето музикално училище „Ханс Айслер” в Берлин.
През 2006 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово заради дългогодишната си ангажираност към родната музикална култура и популяризирането на местните музикални традиции и търсения.
Почива на 30 юни 2017 г. след кратко боледуване. Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с житейския му път и творческа дейност в Частично постъпление № 325, във фондовете на Габровски Камерен оркестър, Школа по изкуствата „Емануил Манолов” и др., както и в личните фондове на музикантите Илко Илиев и Манол Цоков.
Част от използваните материали за настоящата статия са предоставени от Илко Илиев – музикант и близък приятел на Христо Питев.
Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На днешния ден ден – 14 януари, преди 186 години в Габрово е открито първото новобългарско училище. Събитието е много тържествено – започнало с молебствие то събира чорбаджиите, първенците и много габровци.
Училищната сграда, която не е запазена, се намирала северно от църквата „Св. Троица“. И преди 1835 г. е имало светски училища по българските земи – елино-българските в Котел, Свищов, Карлово, но Габровското училище слага началото на нещо коренно различно, по „европейска наредба“.
За пръв път в него се предлага светско обучение по английски метод, известен в България като Бел-Ланкастърски или „взаимоучителен“. И най-важното – преподаването е на роден български език, не на гръцки или църковнославянски.
Осъществява се идеята на Васил Априлов (1789-1847) и Николай Палаузов (1773-1853) училището да е общо и безплатно за всички, които желаят да се учат. Още в началото постъпват 70 ученици, от които 20 външни.
Пръв учител е избраният от Априлов и Палаузов йеромонах от Рилския манастир Неофит. Неофит Рилски е подготвен предварително за мисията – изучава взаимната метода в Букурещ, превежда взаимоучителните таблици, съставя първата „Българска граматика“. Негово учителстване, макар и кратко, е от огромна полза за Габрово и околните села и градове от двете страни на Балкана, откъдето се стичат много ученици.
Габровското училище бързо става образец, по който в скоро време се откриват и други училища по българските земи – Копривщица, Панагюрище, Казанлък, София, Калофер, Котел… единадесет за 4 години. Габровското училище подготвя първите учители за тях и ги снабдява с нужните учебници и помагала…
Сто години по-късно историографът на Габрово д-р Петър Цончев пише:
„Априлов и Палаузов обезсмъртиха името си не само като въздействаха на габровци да си направят училище и ежегодно жертвуваха по 2000 гроша за поддръжката му, но, както казва Петко Р. Славейков, с туй, „че станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в Габровското училище, с което стана пример и даде повод, щото в преобразуването на българските килии в училища да се предпочете навсякъде по България българският език; с това, дето в писмата си и съветите си възбудиха навсякъде ревност към учение; и с това, дето улесниха преподаването на българския език и отвориха път за образование на българите – дела, които нашите тука съотечественици по положението си не биха могли да ги извършат или до които твърде късно биха се домогнали”.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Националният музей на образованието и Регионалното управление на образованието – Габрово обявяват Третия национален конкурс за ученици „Времена и будители”, посветен на 145 години от Априлското въстание и участието на българските учители в тази най-масова и героична проява на националноосвободителното движение през Възраждането.
Целите на конкурса са да насочи вниманието на учениците към историческата памет за активното участие на учителите в подготовката и провеждането на Априлското въстание (Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Караминков, Никола Беловеждов, Найден Попстоянов, Райна Попгеоргиева, Захари Величков, Петър Бонев, Христо Меджидиев, Танчо Кривчов, Найден Сланинков, Иван Соколов и десетки още герои).
Да стимулира интерес у младите хора да откриват и възраждат личности и събития от българската история, които предизвикват национална гордост. И да даде възможност за творческа изява на учениците.
Участници могат да бъдат ученици от V до XII клас от всички български училища в и извън страната, разпределени в две възрастови групи. В първа възрастова група попадат учениците от V до VII клас (индивидуално и групово участие), а във втора възрастова група – от VIII до XII клас (индивидуално и групово участие).
Конкурсът включва два модула:
Изработване на постери със снимки, документи, рисунки и др. – за ученици от V до VII клас. Постерите се изработват на хартиен носител с формат А3 или 50/70 см – до 3 броя.
Създаване на мултимедийна презентация – за ученици от VIII до XII клас. Мултимедийните презентации се създават на програма Power Point с времетраене от 5 до 10 мин. (Може да се използват и алтернативни презентационни програми. Изпратеният файл да е конвертиран в PDF)
Постерите и презентациите трябва да включват информация, свързана с участието на учители и просветни дейци в подготовката и провеждането на Априлското въстание; примери за историческата памет на поколенията (отбелязване на годишнини, имена на училища, читалища, улици; паметници и символи, израз на почит и признателност).
Критериите за оценка са:
– Тематична обвързаност
– Пълнота на представянето
– Художествено оформление
– Творчески подход
– Дигитални умения за създаване на презентация
Журито номинира по 10 постера и презентации и от тях класира на първо, второ и трето място в съответния модул.
За първо място е предвиден таблет, за второ място – електронен четец, а за трето – външен хард диск. Всеки участник в конкурса ще получи грамота за участие.
Организаторите на конкурса ще обявят резултатите на 1 ноември 2021 г. на сайта на музея www.nmogabrovo.com.
Крайният срок за представяне на постерите и презентациите е 30 юни 2021 г. Постерите и презентациите се изпращат по пощата с обратна разписка или по куриер за сметка на изпращача във вид, който не нарушава целостта им.
Всяка творба трябва да бъде придружена с данни на участника (трите имена, училище, клас, телефон, електронна поща и адрес).
Адрес за изпращане:
ЗА ТРЕТИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ВРЕМЕНА И БУДИТЕЛИ”
Национален музей на образованието – Габрово ул. „Априловска” № 15, п. к. 62 Габрово 5300.
За допълнителна информация: nmopr@abv.bg, тел. 066 806 461.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Тази неделя, 10 януари, от 11.00 часа на сцената на Държавен куклен театър – Габрово ще се състои представлението „Снежанка и седемте джуджета“, с режисьор Теменужка Коларова.
Новият прочит следва познатия сюжет на приказката за красивата Снежанка и нейната зла мащеха, а финалът на историята убеждава, че доброто винаги надделява.
Постановката и драматизацията са на Теменужка Коларова, сценографията и куклите – на Наталия Гочева, а музиката – на Георги Гарчов.
В спектакъла играят актьорите: Борислава Русева, Янна Генчева и Богдан Богданов. Билети на касата на театъра.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Кримипреди 5 дниАрест за 19-годишна с пико и 30-годишен с канабис
-
Кримипреди 6 дниЩракнаха белезниците на габровски автокрадец, задигнал „БМВ“
-
Новинипреди 5 дниДвама кандидати за концесията на плувните басейни в Габрово
-
Новинипреди 2 дниСки пистите на Узана отново неподготвени
-
Кримипреди 4 дниСпряха шофьор, каращ на метадон, а друг – пиян и напушен
-
Кримипреди един денВъзмездие застигна безбожниците, откраднали даренията от Дряновския манастир
-
Новинипреди 5 дниАсоциацията на географите обяви победителите в конкурс за ученици от област Габрово
-
Новинипреди 5 дниОще пари за обхода на Габрово, трасето не било безопасно