

Новини
Панорама за формулите на сърцето или как „вирусът“ на доброто победи!

През далечната 1872-1873 година габровката Тота Венкова завършва първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. От 1 август 1873 до 1 август 1877 е учителка в основното девическо училище. През съдбовните августовски дни на 1877 година, с много други габровки помагат на руския медицински персонал, начело с доктор Пясецки, да облекчават страданията на ранените руски офицери и войници. През 1878 година Славянското благотворително общество в Русия отпуска стипендии на способни българи да учат във висшите училища на необятната страна. Габровци изпращат Тота Венкова, тъй като е имала предварителна подготовка, да учи медицина в Петербург. В Родината си се завръща 1886 година, след като завършва учението си. Доктор Тота Венкова е първата жена лекар в България. Посвещава се на професията си с голям ентусиазъм. Работи в болниците в София, Русе, Велико Търнов, Варна, София. Специализира в Петербург 1893 година. През 1901 година с голяма тъга напуска работата си, тъй като е сериозно болна. На 23 декември 1921 г. доктор Тота Венкова умира. Целият й живот е посветен в служба на българската държава. Прави и завещания. През 1923 година завещанието й е изпълнено: На Софийския университет са дарени 40 000 лева, на санаториумът в гр.Искрец – 500 000 лева, на Габровското девическо училище – 500 000 /петстотин / лева. През 1940 година , на 6 октомври, над село Зелено дърво започва строителството на детско летовище. На по-късен етап е преобразувано в регионално климатично училище. Избират това място, защото е било доказано, че тук се повлияват много добре от чистия балкански въздух, белодробните заболявания…

Започнах с този увод, защото историята на дадено населено място е в основата на мирогледа на хората, които го обитават. Доктор Тота Венкова е споделила, че „най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш.“

Очевидно е било мъчно да се възпитават и тези, които са опнали няколко тона боклук, в буквалния смисъл, насред белите дробове на гората. В близост до горското климатично училище.

Очевидно, че не само историята на своя край, но и природните закони не познават онези, които са заформили под синьото небе една позорна инсталация.

Тези, които са стоварили огромното количество боклук, очевидно не обичат себе си.

Уважаващ себе си човек, не би допуснал да го залее упрекът на всички нас, които искаме да живеем в чиста природна среда.

На всеки здравето му е свидно. Очевидно, че в този случай и много подобни, тези които решават да се отърват от собствения си непотребен багаж, не им е свидно за здравето на чуждия човек и природа.

Тя, планината не е чужда – тя е наша. С вярата, че ще направим нещо по-добро за всички нас, впрегнахме ентусиазмът и немалкият човешки, технически, финансов и времеви ресурс, за да отстраним един „тумор“ насред гората в местността Топлешка поляна до училище „Д-р Тота Венкова“ и околните села.

Заедно с работниците от общинското предприятие „Благоустрояване“ в Габрово продължаваме да променяме с пример мисленето на онези, които не мислят. За да променим живота на всички ни към по-добро.

Петър, Лъчезар, шофьорите Дора Атанасова и Митко Терзиев, Пенчо Христов от село Стоманеците, всеки ден загърбват здравето си, но не обръщат гръб на боклуците – продукт на Цивилизацията, за да ни е лъчезарно в средата, която обитаваме.

Посветили са се на неблагодарна работа. Те и малцината техни колеги от „Благоустрояване“ – Габрово, които събират всичко след всякакви катастрофи, бедствия, ежедневия имат съзнанието, че са лекарите на околната среда.

Не молят за уважение – заслужават да го имат! Ако някой циник, като тези – опнали безмерния си гардероб насред чистата гора, се чуди какво ще правят работниците по чистотата, ако няма боклуци, отговорът е: Ще благоустрояват! Ще влагат нашите средства в нещо съзидателно.

На тези, които разсипват съзиданието ще поясним, че посягат освен на финансов и човешки ресурс, посягат на неизмерим с финанси капитал – водата от Балкана, която се влива в питейния язовир „Христо Смирненски“.

Наричам ги тези или онези, защото за момента имаме предположения, но тези или онези ще ни кажат, че трябват доказателства! Ако някъде е останало стъкло, то е без да искаме. Не, нарочно, като техните смразяващи актове.

Има вероятност този, който е забравил къде е мятал стъкларии да си пореже съзнанието, без да иска и да усети болката, която ние изпитваме при гледката и при чистенето.

Любете се сред Природата и множете доброто, но любете повече и нея, Природата! Тя няма потребност от човешките любовни предпазни средства.

Ние имаме потребност от нея, особено в тези дни го разбрахме силно, в летните горещи месеци, търсим нейната прохлада.

Очевидно е, че работата в образователната система трябва да се промени по т.нар. дисциплина „Човек и природа“ сега, а някога „Природознание“.

Очевидно е, че гръмките кампании не са решение. Иска се ежедневна работа с примери добри и лоши. За да преборим вирусът на бездарието.

Вирусът на доброто да е панацея на всички вируси създадени от хора.

А на вас, госпожи и господа, които създавате боклуци сред околната среда, приятни сънища! Дано да е спокоен сънят ви с нови пижами и чисто бельо!

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство „Зелено дърво“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!


Във връзка с високите дневни температури и повишената пожарна опасност, Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово отправя настойчив апел към гражданите, ръководителите на земеделски кооперации, частни арендатори, ловно-рибарски сдружения и всички юридически лица на територията на община Габрово за стриктно спазване на противопожарните мерки.
Категорично се забранява паленето на стърнища, суха трева, слама и отпадъци по слоговете, крайпътните ивици, междублоковите пространства, дворовете и други тревни площи. Горимите отпадъци като клони, храсти и треви трябва да се събират на безопасни места, без да се изгарят.
Паленето на огън в горите е разрешено само на специално обезопасени и обозначени места. Забранява се използването на открит огън във ветровито време или на необезопасени терени, поради повишения риск от възникване и разпространение на пожари.
От службата подчертават и риска от непогасени угарки от цигари, които могат да причинят пожар в суха и леснозапалима среда.
Как да действаме при горски пожар? Ако забележите дим, мирис на изгоряло или пламъци в гората, е важно бързо да оцените ситуацията – установете откъде идва пожарът, в каква посока се разпространява и с каква скорост. Ако съществува реална опасност, незабавно се отдалечете в посока, обратна на вятъра или покрай водоеми – реки, потоци и езера.
След като сте в безопасност, веднага подайте сигнал на телефон 112 или се свържете с най-близката хижа, лесничейство, туристически пункт или кметство. В случаи на пожари в начален стадий, огънят може да бъде потушен с пръст, пясък или с тупалки от зелени клони.
Изключително важно е да се предпазите от изгаряния – избягвайте запалими дрехи, особено от изкуствени материи, и защитавайте дихателните си пътища с мокри кърпи или маски.
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово напомня: всяко навременно подадено съобщение може да спаси човешки живот и да предотврати значителни щети.

Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски талант с първа награда от международен фестивал в Израел


Младата габровска изпълнителка Гала Савчева спечели първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който тази година се проведе онлайн от град Бат Ям, Израел.
Савчева впечатли журито с дълбоко емоционално и автентично изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“, произхождаща от Габровска област и популяризирана от легендата на българския фолклор Борис Машалов.
Изпълнението ѝ бе отличено заради изключителната вокална техника, чувствителността и верността към традиционния стил. Международният фестивал „Българска душа на свята земя“ се утвърди през годините като значимо културно събитие, което обединява български общности по света и популяризира богатото ни фолклорно наследство.
Юбилейното издание през 2025 година събра участници от различни държави, които демонстрираха своите умения и любов към българската традиция.


-
Любопитнопреди 7 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 7 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 7 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор
-
Любопитнопреди 6 дни
Исторически фестивал на „Градище“ тази събота (Програма)
-
Новинипреди 6 дни
Кметът Иван Иванов подписа споразумения за над 12 милиона
-
Културапреди 6 дни
Фотоизложба разказва улични съдби, заснети с любов
-
Любопитнопреди 6 дни
Детски летен лагер събира в Габрово български деца от Румъния и страната с
-
Новинипреди 5 дни
Нов спортен комплекс в Габрово и още 12 обекта ще получат финансиране