Свържи се с нас

Новини

Панорама за формулите на сърцето или как „вирусът“ на доброто победи!

Published

on

През далечната 1872-1873 година габровката Тота Венкова завършва първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. От 1 август 1873 до 1 август 1877 е учителка в основното девическо училище. През съдбовните августовски дни на 1877 година, с много други габровки помагат на руския медицински персонал, начело с доктор Пясецки, да облекчават страданията на ранените руски офицери и войници. През 1878 година Славянското благотворително общество в Русия отпуска стипендии на способни българи да учат във висшите училища на необятната страна. Габровци изпращат Тота Венкова, тъй като е имала предварителна подготовка, да учи медицина в Петербург. В Родината си се завръща 1886 година, след като завършва учението си. Доктор Тота Венкова е първата жена лекар в България. Посвещава се на професията си с голям ентусиазъм. Работи в болниците в София, Русе, Велико Търнов, Варна, София. Специализира в Петербург 1893 година. През 1901 година с голяма тъга напуска работата си, тъй като е сериозно болна. На 23 декември 1921 г. доктор Тота Венкова умира. Целият й живот е посветен в служба на българската държава. Прави и завещания. През 1923 година завещанието й е изпълнено: На Софийския университет са дарени 40 000 лева, на санаториумът в гр.Искрец – 500 000 лева, на Габровското девическо училище – 500 000 /петстотин / лева. През 1940 година , на 6 октомври, над село Зелено дърво започва строителството на детско летовище. На по-късен етап е преобразувано в регионално климатично училище. Избират това място, защото е било доказано, че тук се повлияват много добре от чистия балкански въздух, белодробните заболявания…

Започнах с този увод, защото историята на дадено населено място е в основата на мирогледа на хората, които го обитават. Доктор Тота Венкова е споделила, че „най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш.“

Очевидно е било мъчно да се възпитават и тези, които са опнали няколко тона боклук, в буквалния смисъл, насред белите дробове на гората. В близост до горското климатично училище.

Очевидно, че не само историята на своя край, но и природните закони не познават онези, които са заформили под синьото небе една позорна инсталация.

Тези, които са стоварили огромното количество боклук, очевидно не обичат себе си.

Уважаващ себе си човек, не би допуснал да го залее упрекът на всички нас, които искаме да живеем в чиста природна среда.

На всеки здравето му е свидно. Очевидно, че в този случай и много подобни, тези които решават да се отърват от собствения си непотребен багаж, не им е свидно за здравето на чуждия човек и природа.

Тя, планината не е чужда – тя е наша. С вярата, че ще направим нещо по-добро за всички нас, впрегнахме ентусиазмът и немалкият човешки, технически, финансов и времеви ресурс, за да отстраним един „тумор“ насред гората в местността Топлешка поляна до училище „Д-р Тота Венкова“ и околните села.

Заедно с работниците от общинското предприятие „Благоустрояване“ в Габрово продължаваме да променяме с пример мисленето на онези, които не мислят. За да променим живота на всички ни към по-добро.

Петър, Лъчезар, шофьорите Дора Атанасова и Митко Терзиев, Пенчо Христов от село Стоманеците, всеки ден загърбват здравето си, но не обръщат гръб на боклуците – продукт на Цивилизацията, за да ни е лъчезарно в средата, която обитаваме.

Посветили са се на неблагодарна работа. Те и малцината техни колеги от „Благоустрояване“ – Габрово, които събират всичко след всякакви катастрофи, бедствия, ежедневия имат съзнанието, че са лекарите на околната среда.

Не молят за уважение – заслужават да го имат! Ако някой циник, като тези – опнали безмерния си гардероб насред чистата гора, се чуди какво ще правят работниците по чистотата, ако няма боклуци, отговорът е: Ще благоустрояват! Ще влагат нашите средства в нещо съзидателно.

На тези, които разсипват съзиданието ще поясним, че посягат освен на финансов и човешки ресурс, посягат на неизмерим с финанси капитал – водата от Балкана, която се влива в питейния язовир „Христо Смирненски“.

Наричам ги тези или онези, защото за момента имаме предположения, но тези или онези ще ни кажат, че трябват доказателства! Ако някъде е останало стъкло, то е без да искаме. Не, нарочно, като техните смразяващи актове.

Има вероятност този, който е забравил къде е мятал стъкларии да си пореже съзнанието, без да иска и да усети болката, която ние изпитваме при гледката и при чистенето.

Любете се сред Природата и множете доброто, но любете повече и нея, Природата! Тя няма потребност от човешките любовни предпазни средства.

Ние имаме потребност от нея, особено в тези дни го разбрахме силно, в летните горещи месеци, търсим нейната прохлада.

Очевидно е, че работата в образователната система трябва да се промени по т.нар. дисциплина „Човек и природа“ сега, а някога „Природознание“.

Очевидно е, че гръмките кампании не са решение. Иска се ежедневна работа с примери добри и лоши. За да преборим вирусът на бездарието.

Вирусът на доброто да е панацея на всички вируси създадени от хора.

А на вас, госпожи и господа, които създавате боклуци сред околната среда, приятни сънища! Дано да е спокоен сънят ви с нови пижами и чисто бельо!

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство „Зелено дърво“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица