През далечната 1872-1873 година габровката Тота Венкова завършва първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. От 1 август 1873 до 1 август 1877 е учителка в основното девическо училище. През съдбовните августовски дни на 1877 година, с много други габровки помагат на руския медицински персонал, начело с доктор Пясецки, да облекчават страданията на ранените руски офицери и войници. През 1878 година Славянското благотворително общество в Русия отпуска стипендии на способни българи да учат във висшите училища на необятната страна. Габровци изпращат Тота Венкова, тъй като е имала предварителна подготовка, да учи медицина в Петербург. В Родината си се завръща 1886 година, след като завършва учението си. Доктор Тота Венкова е първата жена лекар в България. Посвещава се на професията си с голям ентусиазъм. Работи в болниците в София, Русе, Велико Търнов, Варна, София. Специализира в Петербург 1893 година. През 1901 година с голяма тъга напуска работата си, тъй като е сериозно болна. На 23 декември 1921 г. доктор Тота Венкова умира. Целият й живот е посветен в служба на българската държава. Прави и завещания. През 1923 година завещанието й е изпълнено: На Софийския университет са дарени 40 000 лева, на санаториумът в гр.Искрец – 500 000 лева, на Габровското девическо училище – 500 000 /петстотин / лева. През 1940 година , на 6 октомври, над село Зелено дърво започва строителството на детско летовище. На по-късен етап е преобразувано в регионално климатично училище. Избират това място, защото е било доказано, че тук се повлияват много добре от чистия балкански въздух, белодробните заболявания…

Започнах с този увод, защото историята на дадено населено място е в основата на мирогледа на хората, които го обитават. Доктор Тота Венкова е споделила, че „най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш.“

Очевидно е било мъчно да се възпитават и тези, които са опнали няколко тона боклук, в буквалния смисъл, насред белите дробове на гората. В близост до горското климатично училище.

Очевидно, че не само историята на своя край, но и природните закони не познават онези, които са заформили под синьото небе една позорна инсталация.

Тези, които са стоварили огромното количество боклук, очевидно не обичат себе си.

Уважаващ себе си човек, не би допуснал да го залее упрекът на всички нас, които искаме да живеем в чиста природна среда.

На всеки здравето му е свидно. Очевидно, че в този случай и много подобни, тези които решават да се отърват от собствения си непотребен багаж, не им е свидно за здравето на чуждия човек и природа.

Тя, планината не е чужда – тя е наша. С вярата, че ще направим нещо по-добро за всички нас, впрегнахме ентусиазмът и немалкият човешки, технически, финансов и времеви ресурс, за да отстраним един „тумор“ насред гората в местността Топлешка поляна до училище „Д-р Тота Венкова“ и околните села.

Заедно с работниците от общинското предприятие „Благоустрояване“ в Габрово продължаваме да променяме с пример мисленето на онези, които не мислят. За да променим живота на всички ни към по-добро.

Петър, Лъчезар, шофьорите Дора Атанасова и Митко Терзиев, Пенчо Христов от село Стоманеците, всеки ден загърбват здравето си, но не обръщат гръб на боклуците – продукт на Цивилизацията, за да ни е лъчезарно в средата, която обитаваме.

Посветили са се на неблагодарна работа. Те и малцината техни колеги от „Благоустрояване“ – Габрово, които събират всичко след всякакви катастрофи, бедствия, ежедневия имат съзнанието, че са лекарите на околната среда.

Не молят за уважение – заслужават да го имат! Ако някой циник, като тези – опнали безмерния си гардероб насред чистата гора, се чуди какво ще правят работниците по чистотата, ако няма боклуци, отговорът е: Ще благоустрояват! Ще влагат нашите средства в нещо съзидателно.

На тези, които разсипват съзиданието ще поясним, че посягат освен на финансов и човешки ресурс, посягат на неизмерим с финанси капитал – водата от Балкана, която се влива в питейния язовир „Христо Смирненски“.

Наричам ги тези или онези, защото за момента имаме предположения, но тези или онези ще ни кажат, че трябват доказателства! Ако някъде е останало стъкло, то е без да искаме. Не, нарочно, като техните смразяващи актове.

Има вероятност този, който е забравил къде е мятал стъкларии да си пореже съзнанието, без да иска и да усети болката, която ние изпитваме при гледката и при чистенето.

Любете се сред Природата и множете доброто, но любете повече и нея, Природата! Тя няма потребност от човешките любовни предпазни средства.

Ние имаме потребност от нея, особено в тези дни го разбрахме силно, в летните горещи месеци, търсим нейната прохлада.

Очевидно е, че работата в образователната система трябва да се промени по т.нар. дисциплина „Човек и природа“ сега, а някога „Природознание“.

Очевидно е, че гръмките кампании не са решение. Иска се ежедневна работа с примери добри и лоши. За да преборим вирусът на бездарието.

Вирусът на доброто да е панацея на всички вируси създадени от хора.

А на вас, госпожи и господа, които създавате боклуци сред околната среда, приятни сънища! Дано да е спокоен сънят ви с нови пижами и чисто бельо!

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство „Зелено дърво“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/