Свържи се с нас

Новини

Панорама за формулите на сърцето или как „вирусът“ на доброто победи!

Published

on

През далечната 1872-1873 година габровката Тота Венкова завършва първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. От 1 август 1873 до 1 август 1877 е учителка в основното девическо училище. През съдбовните августовски дни на 1877 година, с много други габровки помагат на руския медицински персонал, начело с доктор Пясецки, да облекчават страданията на ранените руски офицери и войници. През 1878 година Славянското благотворително общество в Русия отпуска стипендии на способни българи да учат във висшите училища на необятната страна. Габровци изпращат Тота Венкова, тъй като е имала предварителна подготовка, да учи медицина в Петербург. В Родината си се завръща 1886 година, след като завършва учението си. Доктор Тота Венкова е първата жена лекар в България. Посвещава се на професията си с голям ентусиазъм. Работи в болниците в София, Русе, Велико Търнов, Варна, София. Специализира в Петербург 1893 година. През 1901 година с голяма тъга напуска работата си, тъй като е сериозно болна. На 23 декември 1921 г. доктор Тота Венкова умира. Целият й живот е посветен в служба на българската държава. Прави и завещания. През 1923 година завещанието й е изпълнено: На Софийския университет са дарени 40 000 лева, на санаториумът в гр.Искрец – 500 000 лева, на Габровското девическо училище – 500 000 /петстотин / лева. През 1940 година , на 6 октомври, над село Зелено дърво започва строителството на детско летовище. На по-късен етап е преобразувано в регионално климатично училище. Избират това място, защото е било доказано, че тук се повлияват много добре от чистия балкански въздух, белодробните заболявания…

Започнах с този увод, защото историята на дадено населено място е в основата на мирогледа на хората, които го обитават. Доктор Тота Венкова е споделила, че „най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш.“

Очевидно е било мъчно да се възпитават и тези, които са опнали няколко тона боклук, в буквалния смисъл, насред белите дробове на гората. В близост до горското климатично училище.

Очевидно, че не само историята на своя край, но и природните закони не познават онези, които са заформили под синьото небе една позорна инсталация.

Тези, които са стоварили огромното количество боклук, очевидно не обичат себе си.

Уважаващ себе си човек, не би допуснал да го залее упрекът на всички нас, които искаме да живеем в чиста природна среда.

На всеки здравето му е свидно. Очевидно, че в този случай и много подобни, тези които решават да се отърват от собствения си непотребен багаж, не им е свидно за здравето на чуждия човек и природа.

Тя, планината не е чужда – тя е наша. С вярата, че ще направим нещо по-добро за всички нас, впрегнахме ентусиазмът и немалкият човешки, технически, финансов и времеви ресурс, за да отстраним един „тумор“ насред гората в местността Топлешка поляна до училище „Д-р Тота Венкова“ и околните села.

Заедно с работниците от общинското предприятие „Благоустрояване“ в Габрово продължаваме да променяме с пример мисленето на онези, които не мислят. За да променим живота на всички ни към по-добро.

Петър, Лъчезар, шофьорите Дора Атанасова и Митко Терзиев, Пенчо Христов от село Стоманеците, всеки ден загърбват здравето си, но не обръщат гръб на боклуците – продукт на Цивилизацията, за да ни е лъчезарно в средата, която обитаваме.

Посветили са се на неблагодарна работа. Те и малцината техни колеги от „Благоустрояване“ – Габрово, които събират всичко след всякакви катастрофи, бедствия, ежедневия имат съзнанието, че са лекарите на околната среда.

Не молят за уважение – заслужават да го имат! Ако някой циник, като тези – опнали безмерния си гардероб насред чистата гора, се чуди какво ще правят работниците по чистотата, ако няма боклуци, отговорът е: Ще благоустрояват! Ще влагат нашите средства в нещо съзидателно.

На тези, които разсипват съзиданието ще поясним, че посягат освен на финансов и човешки ресурс, посягат на неизмерим с финанси капитал – водата от Балкана, която се влива в питейния язовир „Христо Смирненски“.

Наричам ги тези или онези, защото за момента имаме предположения, но тези или онези ще ни кажат, че трябват доказателства! Ако някъде е останало стъкло, то е без да искаме. Не, нарочно, като техните смразяващи актове.

Има вероятност този, който е забравил къде е мятал стъкларии да си пореже съзнанието, без да иска и да усети болката, която ние изпитваме при гледката и при чистенето.

Любете се сред Природата и множете доброто, но любете повече и нея, Природата! Тя няма потребност от човешките любовни предпазни средства.

Ние имаме потребност от нея, особено в тези дни го разбрахме силно, в летните горещи месеци, търсим нейната прохлада.

Очевидно е, че работата в образователната система трябва да се промени по т.нар. дисциплина „Човек и природа“ сега, а някога „Природознание“.

Очевидно е, че гръмките кампании не са решение. Иска се ежедневна работа с примери добри и лоши. За да преборим вирусът на бездарието.

Вирусът на доброто да е панацея на всички вируси създадени от хора.

А на вас, госпожи и господа, които създавате боклуци сред околната среда, приятни сънища! Дано да е спокоен сънят ви с нови пижами и чисто бельо!

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство „Зелено дърво“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица