Новини
Държавният глава: Мизерията не е спасение от вируса
Фокусирането върху коронавируса не трябва да възпрепятства достъпа до здравеопазване на хронично болните и спешните случаи, подчерта Румен Радев.
Изявление на държавния глава по повод предложението на правителството за удължаване на извънредното положение в страната
„Скъпи сънародници,
Вече 20 дни сме в извънредно положение. Правителството предлага неговото удължаване до 13-ти май. Решение ще вземат народните представители.
Без съмнение, пандемията изисква решителни мерки. Повечето българи ги приемат с разбиране. Считам обаче, че правителството дължи на обществото убедителна информация за ефекта от извънредното положение през първия месец на неговото прилагане. Управленските решения следва да се вземат на базата на достоверни и всеобхватни данни.
Извънредните ограничения забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа и отключиха безпрецедентна социална и икономическа криза. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа. Много българи спешно се нуждаят от помощ. Бизнесът и свободните професии също очакват убедителни мерки. Мизерията не е спасение от вируса. Вече споменах, че гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус.
Затова трябва да си поставим ясна национална цел – възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки. Тази цел може да бъде постигната само с обединените усилия на институциите и на всеки един от нас.
Идните месеци ще бъдат решаващи не само за справяне с пандемията, но и за бъдещето ни като нация в един нов свят, в който ще оцеляват и прогресират онези, които успеят да бъдат сплотени и иновативни в тези условия. Които могат да се адаптират и да развият социално-икономическа дейност в кризи, подобни на сегашната.
Здравеопазването ни във взаимодействие с останалите обществено значими системи, следва да възприеме по-гъвкава стратегия за борба с коронавируса. Да разшири значително обхвата на тестване, фокусирайки се върху различни социални и рискови групи, за да придобие реална информация за картината в страната и да действа целенасочено. Фокусирането върху коронавируса не трябва да възпрепятства достъпа до здравеопазване на хронично болните и спешните случаи, което подлага на риск живота на хиляди българи. Нашата здравна система проявява слабости, които засега се компенсират от себеотрицанието на медиците ни. Мерките в защита на пострадалите следва да са ясни и ефективни.
– Част от мерките в извънредния закон и приетите впоследствие с решение на Министерски съвет се определят и от гражданите, и от бизнеса като недостатъчни, а някои от тях и за неудачни. Хората в нужда очакват помощ, а не оферта за заем. Икономическите мерки не достигат до най-важния бизнес – малкия и средния, а формулата 60/40 е на практика неприложима.
– Когато държавата налага ограничения, тя трябва да предложи и адекватна компенсация – и за работниците, и за бизнеса. В условия на криза реалната помощ е безвъзмездната.
– Необходимо е в спешен порядък да се преразгледат и някои разпоредби на приетия в бързина и хаос закон, които блокират икономическия живот.
Правителството прибягва до нов заем в размер до 10 млрд. лв, преди да използва резервите в бюджета като преосмисли своите приоритети. Това е тежко решение, което ще плащаме с години. Очакваме гаранции за прозрачност и ясни разчети за финансово подпомагане на всички засегнати. Парите за възстановяването на икономиката и подпомагането на най-нуждаещите се не могат да се разпределят без ясни правила и само в тесния състав на кабинета, както това става с милиардите от бюджетния излишък.
Очакваните мерки не са свързани само с финансова помощ, а и с постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност. Дългата изолация подлага на изпитания психиката и здравето на хората, а непосилните глоби са неприемливи. Болшинството българи демонстрираха своята съзнателност и спазват социална дистанция, затова и управляващите трябва да преосмислят социалната изолация в разумен срок. В дългосрочен план трябва да заложим на съзнанието и чувството за отговорност, не на репресиите и цензурата, която притиска гражданите дори в социалните мрежи.
Необходим е гъвкав подход: достоверни данни, приоритетна защита на рисковите групи, просвещаване на хората, високо съзнание, лична отговорност и мисъл за другия. В тези условия е критично важно българският парламент да прояви отговорност и да намери форма да продължи своята дейност за приемане на важни решения и особено за конституционното си призвание за контрол над изпълнителната власт.
Скъпи сънародници,
Кризата открои своите тихи герои: лекарите, медицинските специалисти, доброволците, полицаите и всички работници в търговията, транспорта, жизненоважни производства, администрацията, които с риск за здравето поддържат основните функции на държавата и икономиката ни. Преподавателите и учениците, които не само възстановиха в кратки срокове учебния процес, но и дадоха пример как в екстрени срокове цяла една обществена система може да се преформатира и да заработи на принципно нова основа.
Наред с всички проблеми и беди, кризата открои необходимостта държавата да бъде стълб на стабилност, завърна ни и чувство за солидарност.
Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество. Нека не се оставяме на отчаянието – сега не е време за малодушие. Да надмогнем заблудите на егоизма и да се осъзнаем като общност. В задружните ни усилия е ключът към успеха сега и в бъдеще.
Благодаря ви за вниманието!“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди един денНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди един денОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди един денКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото








