Свържи се с нас

Култура

Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.

Мария Патрунчева

В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.

Мария Патрунчева по време на работа

Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.

Диплома от Университета в Нанси, Франция, за завършено Акушерство, 1897 г.

В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.

Грамота от Н.В. цар Борис III за награждаване на Мария Патрунчева съ Сребърен медал за заслуги, 1937 г.

Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.

Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.
Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Днес, преди 186 години, е открито Габровското училище

Published

on

На днешния ден ден – 14 януари, преди 186 години в Габрово е открито първото новобългарско училище. Събитието е много тържествено – започнало с молебствие то събира чорбаджиите, първенците и много габровци.

Училищната сграда, която не е запазена, се намирала северно от църквата „Св. Троица“. И преди 1835 г. е имало светски училища по българските земи – елино-българските в Котел, Свищов, Карлово, но Габровското училище слага началото на нещо коренно различно, по „европейска наредба“.

За пръв път в него се предлага светско обучение по английски метод, известен в България като Бел-Ланкастърски или „взаимоучителен“. И най-важното – преподаването е на роден български език, не на гръцки или църковнославянски.

Осъществява се идеята на Васил Априлов (1789-1847) и Николай Палаузов (1773-1853) училището да е общо и безплатно за всички, които желаят да се учат. Още в началото постъпват 70 ученици, от които 20 външни.

Пръв учител е избраният от Априлов и Палаузов йеромонах от Рилския манастир Неофит. Неофит Рилски е подготвен предварително за мисията – изучава взаимната метода в Букурещ, превежда взаимоучителните таблици, съставя първата „Българска граматика“. Негово учителстване, макар и кратко, е от огромна полза за Габрово и околните села и градове от двете страни на Балкана, откъдето се стичат много ученици.

Габровското училище бързо става образец, по който в скоро време се откриват и други училища по българските земи – Копривщица, Панагюрище, Казанлък, София, Калофер, Котел… единадесет за 4 години. Габровското училище подготвя първите учители за тях и ги снабдява с нужните учебници и помагала…

Сто години по-късно историографът на Габрово д-р Петър Цончев пише:

„Априлов и Палаузов обезсмъртиха името си не само като въздействаха на габровци да си направят училище и ежегодно жертвуваха по 2000 гроша за поддръжката му, но, както казва Петко Р. Славейков, с туй, „че станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в Габровското училище, с което стана пример и даде повод, щото в преобразуването на българските килии в училища да се предпочете навсякъде по България българският език; с това, дето в писмата си и съветите си възбудиха навсякъде ревност към учение; и с това, дето улесниха преподаването на българския език и отвориха път за образование на българите – дела, които нашите тука съотечественици по положението си не биха могли да ги извършат или до които твърде късно биха се домогнали”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Трети национален конкурс за ученици „Времена и будители“

Published

on

Националният музей на образованието и Регионалното управление на образованието – Габрово обявяват Третия национален конкурс за ученици „Времена и будители”, посветен на 145 години от Априлското въстание и участието на българските учители в тази най-масова и героична проява на националноосвободителното движение през Възраждането.

Целите на конкурса са да насочи вниманието на учениците към историческата памет за активното участие на учителите в подготовката и провеждането на Априлското въстание (Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Караминков, Никола Беловеждов, Найден Попстоянов, Райна Попгеоргиева, Захари Величков, Петър Бонев, Христо Меджидиев, Танчо Кривчов, Найден Сланинков, Иван Соколов и десетки още герои).

Да стимулира интерес у младите хора да откриват и възраждат личности и събития от българската история, които предизвикват национална гордост. И да даде възможност за творческа изява на учениците.

Участници могат да бъдат ученици от V до XII клас от всички български училища в и извън страната, разпределени в две възрастови групи. В първа възрастова група попадат учениците от V до VII клас (индивидуално и групово участие), а във втора възрастова група – от VIII до XII клас (индивидуално и групово участие).

Конкурсът включва два модула:

Изработване на постери със снимки, документи, рисунки и др. – за ученици от V до VII клас. Постерите се изработват на хартиен носител с формат А3 или 50/70 см – до 3 броя.

Създаване на мултимедийна презентация – за ученици от VIII до XII клас. Мултимедийните презентации се създават на програма Power Point с времетраене от 5 до 10 мин. (Може да се използват и алтернативни презентационни програми. Изпратеният файл да е конвертиран в PDF)

Постерите и презентациите трябва да включват информация, свързана с участието на учители и просветни дейци в подготовката и провеждането на Априлското въстание; примери за историческата памет на поколенията (отбелязване на годишнини, имена на училища, читалища, улици; паметници и символи, израз на почит и признателност).

Критериите за оценка са:
– Тематична обвързаност
– Пълнота на представянето
– Художествено оформление
– Творчески подход
– Дигитални умения за създаване на презентация

Журито номинира по 10 постера и презентации и от тях класира на първо, второ и трето място в съответния модул.

За първо място е предвиден таблет, за второ място – електронен четец, а за трето – външен хард диск. Всеки участник в конкурса ще получи грамота за участие.

Организаторите на конкурса ще обявят резултатите на 1 ноември 2021 г. на сайта на музея www.nmogabrovo.com.

Крайният срок за представяне на постерите и презентациите е 30 юни 2021 г. Постерите и презентациите се изпращат по пощата с обратна разписка или по куриер за сметка на изпращача във вид, който не нарушава целостта им.

Всяка творба трябва да бъде придружена с данни на участника (трите имена, училище, клас, телефон, електронна поща и адрес).

Адрес за изпращане:
ЗА ТРЕТИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ВРЕМЕНА И БУДИТЕЛИ”
Национален музей на образованието – Габрово ул. „Априловска” № 15, п. к. 62 Габрово 5300.

За допълнителна информация: nmopr@abv.bg, тел. 066 806 461.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Снежанка и седемте джуджета“ на сцената на Кукления театър

Published

on

Тази неделя, 10 януари, от 11.00 часа на сцената на Държавен куклен театър – Габрово ще се състои представлението „Снежанка и седемте джуджета“, с режисьор Теменужка Коларова.

Новият прочит следва познатия сюжет на приказката за красивата Снежанка и нейната зла мащеха, а финалът на историята убеждава, че доброто винаги надделява.

Постановката и драматизацията са на Теменужка Коларова, сценографията и куклите – на Наталия Гочева, а музиката – на Георги Гарчов.

В спектакъла играят актьорите: Борислава Русева, Янна Генчева и Богдан Богданов. Билети на касата на театъра.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица