Свържи се с нас

Новини

Рекорден бюджет за тази година в Севлиево

Приоритет тази година са образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и спортът

Published

on

При пълна зала кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов и зам.-кметът по финансите Калина Георгиева представиха проекта на бюджета за 2020 г., който отново е рекорден, а разходните показатели са съобразени с регламентираното увеличение на минималната работна заплата на 610 лв.

Общият обем на планираните разходи възлиза на 35 600 000 лв., като 53% от тях са предвидени за разходите в делегирани от държавата дейности и 47% в местни дейности.

снимка: Община Севлиево

Рамката тази година е премодулирана и като приоритети са изведени финансово-икономическа стабилност на общината и прозрачната финансова политика като условие за: осигуряването на оптимални условия за отглеждане и обучение на подрастващите, достъпно и качествено образование за всички; създаване на условия за устойчиво социално – икономическо развитие; подобряване състоянието на пътната, ВиК и спортната инфраструктури в града и селата; подпомагане дейността на спортните клубове и активно включване на младежите в дейности, които ще подпомогнат личностното им израстване.

Сред приоритетите са реализирането на дейности в изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа за подобряване качеството на живот на възрастните хора и хората с увреждания, а също и популяризирането на туристическите обекти чрез провеждане на национални културни събития на територията на общината, за утвърждаването й като привлекателна дестинация.

снимка: Община Севлиево

Тази година Община Севлиево ще получи 2 292 100 лв. повече субсидии, което ще гарантира обезпечаването на разходите в държавни и местни дейности. Бюджетът за образование е завишен с 1 505 100 лв., за отбрана и сигурност – с 43 300 лв., за социални грижи – с 415 800 лв., за култура – с 65 500, а за здравеопазване – със 71 700 лв. Със 76 000 лв. се увеличават средствата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища.

Целевата субсидия за капиталови разходи е завишена спрямо предходната година със 170 100 лв. и е в размер на 1 814 800 лв., като ще бъде заделен и резерв от 655 800 лв. за неотложни текущи ремонти на общински пътища и улична мрежа. За ритмичното изпълнение на проектите по европейски програми ще бъде изтеглен овърдрафт от 1 600 000 лв. и ще бъде осигурено финансиране от фонд ФЛАГ – до момента на верифициране на проектите от управляващия орган.

Приходите от данъци са 3 306 000 лв. А капиталовата програма е почти 13 000 000 лв. „Основните параметри на бюджетната рамка показват реалистичност и добро изпълнение”, коментира зам.-кметът по финансите Калина Георгиева. По думите й „със средствата, планирани в местни дейности, ще бъде гарантирано новото ниво на минималната работна заплата. Последователни сме и в капиталовата си програма.

Предвидени са средства за ремонти на сгради на кметства и кметски наместничества, сгради на читалища в града и по селата, както и за ремонти на сгради на стадионите в няколко кметства. С целева субсидия за капиталови разходи ще бъдат извършени ремонти на детски площадки в градските детски и в парк „Казармите”, както и пътища, тротоари и сгради.

С предвидения резерв ще бъдат извършени текущи ремонти на общински пътища и улична мрежа. В края на миналата година с Постановление на Министерски съвет получихме допълнително 3 691 000 хил. лв. за ремонти на улици в град Севлиево и 100 000 лв. за ремонт на уличната мрежа в село Агатово“.

снимка: Община Севлиево

С най-голям относителен дял от централен бюджет са финансирани образованието (64%) и социалните грижи (16%). “В местни дейности отново сме предвидили средства за превантивни дейности на язовирите, за транспортни разходи за доставка на хляб и основни хранителни продукти в планинските и малките селища, за нова специализирана машина за измиване на улиците на територията на града – със средства от отчисленията по Закона за управление на отпадъците”, коментира още Георгиева.

Осигуряването на оптимални условия за отглеждане и обучение на подрастващите е основен приоритет при разпределението на бюджетния ресурс тази година – 1 248 000 лв. ще бъдат предоставени от местни приходи за финансиране издръжката на детските заведения и училищата.

Осигурено е дофинансиране на три от училищата на територията на общината, както и на детската кухня. Обхватът на деца и младежи в извънкласни занимания по интереси, доброволчески дейности и инициативи, ЦПЛР – Детски комплекс “Йовко Йовков” и МЦ – Севлиево се обезпечават със 120 000 лв. При бюджетен ресурс от 814 хил. лв. за здравеопазване, в местни дейности са разчетени 248 хил. лв., като с 63 000 лв. от тях се гарантира нормалното функциониране на „Детска кухня”. 150 000 лв. са предвидени за МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ – за покриване на недофинансирани и нефинансирани дейности на лечебното заведение.

Запазено е нивото на средствата, осигурени за финансово подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Почти два пъти са увеличени средствата за регионалния хоспис в Дряново за подпомагане на настанените болни жители от общината. По отношение на социалните дейности приоритет ще бъде реализирането на дейности в изпълнение на националната стратегия за дългосрочна грижа за подобряване качеството на живот на възрастните хора и хората с увреждания.

В поименния списък за капиталови разходи е заложен ресурс за продължаване на дейностите, свързани с пребазиране на Дома за стари хора в Стоките. Над 550 000 лв. е местното финансиране за услуги, свързани с грижа за възрастните хора – пенсионерските клубове на територията на цялата община и Домашен социален патронаж.

Повече от 3 300 000 лв. е финансовият ресурс за делигирани от държавата дейности за всички социални услуги, предлагани в община Севлиево. Субсидията за култура е 907 000 лв., а от местни приходи са заделени 1 880 000 лв. Над 70 000 лв. са предвидени за организиране на ученически игри и спортно–туристически изяви. За подпомагане дейността на спортните клубове на територията на общината са предвидени субсидии в размер на 222 500 лв., като от тази година спортните клубове ще ползват безплатно и базите на територията на общината.

Кметът д-р Иван Иванов запозна обществеността с изпълнените проекти и даде подробна информация за тези, по които предстои да се работи през 2020 г. Сред успешно приключилите са: „Прилагане на децентрализиран модел за управление на био-отпадъците в общините Севлиево, Дряново и Сухиндол, включително изграждане на необходимата техническа инфраструктура – система за разделно събиране и съоръжение за рециклиране на събраните био-отпадъци“, „Реконструкция, ремонт и закупуване на оборудване и обзавеждане на Основно училище „Васил Левски“ – с. Шумата, община Севлиево“; „Създаване на социално предприятие за озеленяване и благоустройство в Община Севлиево“; Увеличаване капацитета на БПС-Севлиево чрез инфилтрационно подхранване на водовземните тела на шахтовите кладенци с вода от НС „Видима” (яз. „Ряховски ливади”).

Системи и съоръженията за изкуствено подхранване на подземните води”; „Инженеринг – проектиране и изграждане на спортна площадка в град Севлиево“. В процес на изпълнение: „Реконструкция и рехабилитация на път GAB1169/III-404, Севлиево – Крушево – Младен – яз. „Ал. Стамболийски” – 18.8 км”; „Изграждане на мултифункционално спортно игрище в ОУ „Христо Ботев“, УПИ – VII, кв.76, гр. Севлиево“; „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в административната сграда на Община Севлиево”; „Рехабилитация и реконструкция на улици в град Севлиево“, който включва „Цар Симеон”, улиците „Росица“ и „Стара Планина”, в това число и тротоари; „Основен ремонт, реконструкция и закупуване на обзавеждане на ДГ „Мечо Пух“ – село Петко Славейков – база за изнесено обучение в с. Душево, УПИ VII, кв.27, и база за изнесено обучение в село Градница УПИ V кв.5 община Севлиево“; „Равен шанс за всички“; „Предоставяне на топъл обяд за нуждаещите се в община Севлиево“; „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания в община Севлиево“; „Кухненско оборудване на Дом за стари хора в село Добромирка, община Севлиево”; „Открито и отговорно управление на общинска администрация Севлиево, в партньорство с гражданите и бизнеса“; „Насърчаване на социалното включване на хора с увреждания в община Севлиево“.

В процес на одобрение са: „Реконструкция на довеждащ водопровод до ПСПВ „Стоките” и Източен водопроводен клон за питейна вода”. „Източен водопроводен клон “ – част от етап 2018”; „Реконструкция на улични водопроводи от вътрешна водопроводна мрежа на град Севлиево“; „Ремонт на съществуваща сграда на стадион в град Севлиево“; „Пресечни точки на култура и изкуство – среща в Севлиево “; „Развитие на туристическите атракции чрез ревитализация на археологичен парк „Антична и средновековна крепост „Хоталич“ – визуализация на археологически обекти, изграждане на информационен център с интерактивен музей на открито и закрито“.

Общинските съветници и гражданите, които присъстваха на общественото обсъждане, поздравиха кмета и екипа му за добрата бюджетна рамка, а те от своя страна се ангажираха да поставят на дебат в общинския съвет направените от тях предложения.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица