Свържи се с нас

Култура

Творческите измерения от художествения свят на Миню Бонев

Published

on

Името на художника Миню Бонев е добре познато не само за габровската публика и в най-важните художествени центрове в страната (София, Пловдив, Бургас, Варна, Ловеч, Велико-Търново), а и извън България. За повече от 40 плодотворни, творчески години таланта му се е развил и в приложна графика, и в живопис, и в социално-благотворителни дейности. Във всички посоки художникът е стигнал до високо ниво и признание от хората.

През отдалечената вече 1977 година, с подкрепа от страна на Никола Николов – председател на СБХ – Габрово, Миню Бонев започва творческата си кариера като приложен график и художествен редактор в държавното стопанско предприятие „Реклама”, Габрово. През тази година той успешно се дипломира във Великотърновския университет по специалност Живопис в класа на проф. Янаки Манасиев.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

За 17 години в които художникът е работил в сферата на приложната графика и графичния дизайн създава повече от 50 търговски и фирмени марки и лога в целия регион (Габрово, Ловеч и Велико-Търново). В това отношение смело можем да кажем, че Миню Бонев е един от най-важните и най-известните графични дизайнери в България. Освен реализирани персонални творчески проекти, Миню Бонев е взаимодействал и е координирал дейността на голям брой приложни графици в цялата страна. В интервюто, което дава пред „100 Вести” от 29 март 2017 година, художникът споменава своята първа среща и работа с инженер Стефан Караджов (създател на габровски часовник), и с световно известния български графичен дизайнер – Стефан Кънчев.

В разговора Миню Бонев отбелязва, че проектантския характер на дейността с която се е занимавал са развили в неговия характер прецизност, а в стила му лаконичност и обобщеност на образите. За да можем по-хубаво да разберем откъде се заражда неговия интерес към творческа и проектантска дейност трябва да кажем, че баща на Миню е известния габровски архитект Пенчо Бонев. Той е първия ръководител на Проектантска организация – Габрово, негов е проектът на сградата на Ректората на Технически университет – Габрово. А дядо му – Миню Бонев – строителен инженер. Той е ръководил изработката на кадастралния план на квартал Баждар през 1920-те години.

За хората Миню Бонев е добре познат като живописец. А за самия художник живописта е била като място на творческа свобода и страст, извън рамките на производствените, съгласувателни и нормативни дейности. Миню Бонев е намерил и е развил своя колорит предимно в морските, планинските и архитектурните пейзажи. Колкото художникът е бил лаконичен в своята работа като приложен график, до тази степен в обратната посока той е развил живото, пленерно усещане на колорита. Цветът играе много важна роля и образува особената светлина, идваща от живописните му платна. Също като лекотата и въздухът, които присъстват в творбите на Миню Бонев.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Художникът от Балкана е бил очарован от поетиката на морското крайбрежие, ето защо много често е участвал в пленерите по морето. Водата играе с образците на изисканата архитектура в картините, образувайки цветната симфония. Както е и в неговия цикъл венециански градски пейзажи.

Като художник, Миню Бонев винаги е търсил нови изразителни средства и подходи, експериментирал е с по-реалистична и с по-абстрактна стилистика, с по-ярки и с по-деликатни цветове, както и със самите формати на платната. Търсенето се превръщало за него в един интересен творчески процес.

За целия си творчески живот Миню Бонев участва в над 30 международни и местни пленера по живопис. Участва в международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово, биеналето за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето” – Бургас, биенале на малките форми – Плевен. Носител е на наградата за живопис на Община Габрово за 2004. На 4 април 2014 година в ХГ „Христо Цокев” бе открита деветата самостоятелна изложба на художника.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Интересно е участието на Миню Бонев в няколко творчески обединения. Първото е арт-клуб Апостроф, който е бил учреден през 2006 година от едни от най-изявените габровски художници. Второто е „Синя зона”. То възниква като обединение на художници в неравностойно положение през 2000 г. и в него членуват художници от цялата страна. Сред целите на сдружението са: подпомагане социалната интеграция, образованието, духовното израстване и развитие на хора с трайно намалена работоспособност.

От 2001 г. насам сдружението е реализирало общо над 48 прояви (изложби и пленери) в Ловеч, Козлодуй, Свищов, София, Пловдив, Поморие, Бургас, Велико Търново и други градове в страната. Заедно със своя приятел – художник и сценограф Тихомир Витков от Ловеч – художникът е привличал творците с увреждания от цяла България и други европейски държави за да им помогне да се развиват повече като творци, да получат възможност за финансова подкрепа и е приел участие в оранизация на изложбите на тях в Ловеч, в Бургас и в други градове.

Габровският живописец и график Миню Бонев е бил много щедър и в своето творчество, и в своите обществени дейности. Той е развил дълбок усет за колорит и обобщеност на образите. Искуството му иска да улови и предаде нюансите на този многоцветен свят.

Съставил: Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица