Култура
Творческите измерения от художествения свят на Миню Бонев
Името на художника Миню Бонев е добре познато не само за габровската публика и в най-важните художествени центрове в страната (София, Пловдив, Бургас, Варна, Ловеч, Велико-Търново), а и извън България. За повече от 40 плодотворни, творчески години таланта му се е развил и в приложна графика, и в живопис, и в социално-благотворителни дейности. Във всички посоки художникът е стигнал до високо ниво и признание от хората.
През отдалечената вече 1977 година, с подкрепа от страна на Никола Николов – председател на СБХ – Габрово, Миню Бонев започва творческата си кариера като приложен график и художествен редактор в държавното стопанско предприятие „Реклама”, Габрово. През тази година той успешно се дипломира във Великотърновския университет по специалност Живопис в класа на проф. Янаки Манасиев.

За 17 години в които художникът е работил в сферата на приложната графика и графичния дизайн създава повече от 50 търговски и фирмени марки и лога в целия регион (Габрово, Ловеч и Велико-Търново). В това отношение смело можем да кажем, че Миню Бонев е един от най-важните и най-известните графични дизайнери в България. Освен реализирани персонални творчески проекти, Миню Бонев е взаимодействал и е координирал дейността на голям брой приложни графици в цялата страна. В интервюто, което дава пред „100 Вести” от 29 март 2017 година, художникът споменава своята първа среща и работа с инженер Стефан Караджов (създател на габровски часовник), и с световно известния български графичен дизайнер – Стефан Кънчев.
В разговора Миню Бонев отбелязва, че проектантския характер на дейността с която се е занимавал са развили в неговия характер прецизност, а в стила му лаконичност и обобщеност на образите. За да можем по-хубаво да разберем откъде се заражда неговия интерес към творческа и проектантска дейност трябва да кажем, че баща на Миню е известния габровски архитект Пенчо Бонев. Той е първия ръководител на Проектантска организация – Габрово, негов е проектът на сградата на Ректората на Технически университет – Габрово. А дядо му – Миню Бонев – строителен инженер. Той е ръководил изработката на кадастралния план на квартал Баждар през 1920-те години.
За хората Миню Бонев е добре познат като живописец. А за самия художник живописта е била като място на творческа свобода и страст, извън рамките на производствените, съгласувателни и нормативни дейности. Миню Бонев е намерил и е развил своя колорит предимно в морските, планинските и архитектурните пейзажи. Колкото художникът е бил лаконичен в своята работа като приложен график, до тази степен в обратната посока той е развил живото, пленерно усещане на колорита. Цветът играе много важна роля и образува особената светлина, идваща от живописните му платна. Също като лекотата и въздухът, които присъстват в творбите на Миню Бонев.

Художникът от Балкана е бил очарован от поетиката на морското крайбрежие, ето защо много често е участвал в пленерите по морето. Водата играе с образците на изисканата архитектура в картините, образувайки цветната симфония. Както е и в неговия цикъл венециански градски пейзажи.
Като художник, Миню Бонев винаги е търсил нови изразителни средства и подходи, експериментирал е с по-реалистична и с по-абстрактна стилистика, с по-ярки и с по-деликатни цветове, както и със самите формати на платната. Търсенето се превръщало за него в един интересен творчески процес.
За целия си творчески живот Миню Бонев участва в над 30 международни и местни пленера по живопис. Участва в международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово, биеналето за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето” – Бургас, биенале на малките форми – Плевен. Носител е на наградата за живопис на Община Габрово за 2004. На 4 април 2014 година в ХГ „Христо Цокев” бе открита деветата самостоятелна изложба на художника.

Интересно е участието на Миню Бонев в няколко творчески обединения. Първото е арт-клуб Апостроф, който е бил учреден през 2006 година от едни от най-изявените габровски художници. Второто е „Синя зона”. То възниква като обединение на художници в неравностойно положение през 2000 г. и в него членуват художници от цялата страна. Сред целите на сдружението са: подпомагане социалната интеграция, образованието, духовното израстване и развитие на хора с трайно намалена работоспособност.
От 2001 г. насам сдружението е реализирало общо над 48 прояви (изложби и пленери) в Ловеч, Козлодуй, Свищов, София, Пловдив, Поморие, Бургас, Велико Търново и други градове в страната. Заедно със своя приятел – художник и сценограф Тихомир Витков от Ловеч – художникът е привличал творците с увреждания от цяла България и други европейски държави за да им помогне да се развиват повече като творци, да получат възможност за финансова подкрепа и е приел участие в оранизация на изложбите на тях в Ловеч, в Бургас и в други градове.
Габровският живописец и график Миню Бонев е бил много щедър и в своето творчество, и в своите обществени дейности. Той е развил дълбок усет за колорит и обобщеност на образите. Искуството му иска да улови и предаде нюансите на този многоцветен свят.
Съставил: Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 4 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Културапреди 5 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 5 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Икономикапреди 5 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Кримипреди 5 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия
-
Новинипреди 5 дниЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+
-
Икономикапреди 4 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 3 дни11 ноември е Ден на национален траур






