

Култура
Иван Стоянов за спектакъла „Коледа“ с Йордан Камджалов

Бляскав коледен концерт, под диригентството на Йордан Камджалов, ще зарадва габровци и гостите на града в понеделник, 9 декември. Домът на културата „Емануил Манолов“ ще отвори врати, за да посрещне тържествения спектакъл Димитър Ненов „Коледа“ и да стопли сърцата на публиката с магията на класическата музика. Коледният концерт е с начален час 19.00 ч., а билети се предлагат в мрежата на www.eventim.bg, на касата на ТИЦ Габрово, както и на касата на Дома на културата от 17.00 часа в деня на концерта. В навечерието на събитието за магията, която ни предстои от сцената на Дома на културата от администрацията на кмета разговаряха с маестро Иван Стоянов, музикален директор и диригент на Габровския камерен оркестър.
Г-н Стоянов, мащабен коледен концерт под диригентството на Йордан Камджалов предстои в Габрово, какво преживяване да очаква публиката в Дома на културата?
– Този концерт наистина ще е едно голямо събитие за нашия град. Доколкото си спомням вече шест години в Габрово не е изнасян симфоничен концерт. А българска симфонична музика не е звучала по габровските сцени от почти 30 години. Причината е, че за да печелят, гостуващите симфонични оркестри от Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Пловдив гостуват при нас снискокачествени комерсиални програми, в които участват само певци от шоубизнеса. Възможността да се чуе едно мащабно хорово – оркестрово произведение като „Коледа“ от Димитър Ненов е рядък късмет. Още повече, че продукцията ще бъде представена само в Габрово, Благоевград и София.

Кой е Димитър Ненов?
– Димитър Ненов е голямо
явление в нашата култура от първата половина на ХХ век. Той е самобитен и
оригинален музикант, архитект, философ, историк, литератор. Всъщност
през последните 150 години Димитър Ненов е най-забележителният български
интелектуалец с енциклопедична култура. Личност от Ренесансов тип,
достигнал до редки духовни висоти, той оставя ярка диря и като педагог.
Син е на генерал, учи архитектура в Дрезден и успоредно с това и в
Дрезденската консерватория. Двамата с Панчо Владигеров са най-големите
български пианисти от първата половина на ХХ век. Но докато Панчо
Владигеров изпълнява на концерти предимно собствени композиции, Димитър
Ненов е виртуозен пианист с концертна кариера и репертоар, който обхваща
музика от Йохан Себастиан Бах до неговите съвременници. Изнася стотици
концерти в цяла България и много европейски страни. През 1941 или 1942
годинагостува с виртуозна клавирна програма и в Габрово, като след това
нощува в дома на известния габровски търговец и хоров певец Пенчо
Контохов. Тези сведения ги имам от Борис Контохов. Като се завръща в
България през 1927г.,две години работи като архитект. Негово дело е
балдахина на Храм паметника „Свети Александър Невски“ в София, няколко
железопътни гари в Южна България, туберкулозния диспансер в Хасково.
После до края на живота си е професор по пиано в Държавната музикална
академия в София. След създаването на Българското радио през 1935г.,
Димитър Ненов е неговия пръв музикален уредник.
След 9 септември 1944г. за Димитър Ненов настъпват сложни времена. Като син на генерал от Царската армия, той не е сред любимците на новата власт. На няколко пъти мисли за емиграция, но голямата му любов към България не му позволява да направи тази съдбоносна крачка. Здравословни проблеми и манията за самолечение довеждат до смъртта му на 50 годишна възраст през 1952 г. Няколко месеца преди това, по инициатива на негови почитатели, той получава най-голямото държавно отличие по това време „Димитровска награда“.
Димитър Ненов е най-загадъчният български композитор. Животът му преминава в самота. В творчеството си използва български мелодии, като ги съчетава неповторимо с модерни европейски изразни средства от това време. Активната му концертна и звукозаписна дейност, заетостта му като педагог отнемат много от времето му да композира. Съвременниците му го описват като вечно превъзбуден от идеи музикант, който свири или разказва на приятели и колеги за новите си творби. Но голяма част от тях не са записана на нотна хартия. Любопитен факт е, че ако не са били неговите студенти, които са го обожавали, много от клавирните му шедьоври щяха да бъдат завинаги загубени. Защото той с години е свирил собствените си произведения на концерти и ги е записвал само ако някой студент или друг пианист е проявявал желание да ги свири…

Защо не бива да пропускаме преживяването, което ще ни
поднесат GENESIS ORCHESTRA, хорът на Музикална лаборатория за Човека и
солистите – Гиргина Гиргинова и Иво Йорданов?
–
Симфоничната поема за хор, солисти и симфоничен оркестър „Коледа“, която
ще имаме редкия шанс да чуем е написана през периода 1938 – 1939 г.
Вероятно Димитър Ненов я създава за Коледен радиоконцерт. По това време
голяма част от музиката по радиото е звучала не на запис а директно се е
изпълнявала в ефир. Сложните години по време на Втората световна война
осуетяват нейната премиера. След 9 септември коледните празници се
трансформират в Новогодишни и това прекрасно произведение излиза от
актуалност. Премиерата е едва през 1987г. в родния град на Ненов –
Разград. Изпълнители са Разградския симфоничен оркестър с диригент
Георги Чимширов и Сменения хор „Маяковски“ от София с ръководител
Христо Арищиров. След това творбата има няколко изпълнения в София.
В „Коледа“ Димитър Ненов съчетава автентични коледни народни песни с изразни средства, характерни за Западноевропейската симфонична музика. Това смесване придава на произведението една тайнственост и загадъчност. От една страна Ненов се потапя в радостта на селския празник, характерната обредност и обичаите, а от друга – в началото и в края на произведението аз усещам една светла тъга в душата на самотния интелектуалец.
Препоръчвам на габровци да не пропускат този концерт. Защото вероятно до следващия с такива мащаби ще минат години.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 7 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Любопитнопреди 6 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 7 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Кримипреди 6 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 7 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Новинипреди 6 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата
-
Културапреди 5 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа