

Култура
Иван Стоянов за спектакъла „Коледа“ с Йордан Камджалов

Бляскав коледен концерт, под диригентството на Йордан Камджалов, ще зарадва габровци и гостите на града в понеделник, 9 декември. Домът на културата „Емануил Манолов“ ще отвори врати, за да посрещне тържествения спектакъл Димитър Ненов „Коледа“ и да стопли сърцата на публиката с магията на класическата музика. Коледният концерт е с начален час 19.00 ч., а билети се предлагат в мрежата на www.eventim.bg, на касата на ТИЦ Габрово, както и на касата на Дома на културата от 17.00 часа в деня на концерта. В навечерието на събитието за магията, която ни предстои от сцената на Дома на културата от администрацията на кмета разговаряха с маестро Иван Стоянов, музикален директор и диригент на Габровския камерен оркестър.
Г-н Стоянов, мащабен коледен концерт под диригентството на Йордан Камджалов предстои в Габрово, какво преживяване да очаква публиката в Дома на културата?
– Този концерт наистина ще е едно голямо събитие за нашия град. Доколкото си спомням вече шест години в Габрово не е изнасян симфоничен концерт. А българска симфонична музика не е звучала по габровските сцени от почти 30 години. Причината е, че за да печелят, гостуващите симфонични оркестри от Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Пловдив гостуват при нас снискокачествени комерсиални програми, в които участват само певци от шоубизнеса. Възможността да се чуе едно мащабно хорово – оркестрово произведение като „Коледа“ от Димитър Ненов е рядък късмет. Още повече, че продукцията ще бъде представена само в Габрово, Благоевград и София.

Кой е Димитър Ненов?
– Димитър Ненов е голямо
явление в нашата култура от първата половина на ХХ век. Той е самобитен и
оригинален музикант, архитект, философ, историк, литератор. Всъщност
през последните 150 години Димитър Ненов е най-забележителният български
интелектуалец с енциклопедична култура. Личност от Ренесансов тип,
достигнал до редки духовни висоти, той оставя ярка диря и като педагог.
Син е на генерал, учи архитектура в Дрезден и успоредно с това и в
Дрезденската консерватория. Двамата с Панчо Владигеров са най-големите
български пианисти от първата половина на ХХ век. Но докато Панчо
Владигеров изпълнява на концерти предимно собствени композиции, Димитър
Ненов е виртуозен пианист с концертна кариера и репертоар, който обхваща
музика от Йохан Себастиан Бах до неговите съвременници. Изнася стотици
концерти в цяла България и много европейски страни. През 1941 или 1942
годинагостува с виртуозна клавирна програма и в Габрово, като след това
нощува в дома на известния габровски търговец и хоров певец Пенчо
Контохов. Тези сведения ги имам от Борис Контохов. Като се завръща в
България през 1927г.,две години работи като архитект. Негово дело е
балдахина на Храм паметника „Свети Александър Невски“ в София, няколко
железопътни гари в Южна България, туберкулозния диспансер в Хасково.
После до края на живота си е професор по пиано в Държавната музикална
академия в София. След създаването на Българското радио през 1935г.,
Димитър Ненов е неговия пръв музикален уредник.
След 9 септември 1944г. за Димитър Ненов настъпват сложни времена. Като син на генерал от Царската армия, той не е сред любимците на новата власт. На няколко пъти мисли за емиграция, но голямата му любов към България не му позволява да направи тази съдбоносна крачка. Здравословни проблеми и манията за самолечение довеждат до смъртта му на 50 годишна възраст през 1952 г. Няколко месеца преди това, по инициатива на негови почитатели, той получава най-голямото държавно отличие по това време „Димитровска награда“.
Димитър Ненов е най-загадъчният български композитор. Животът му преминава в самота. В творчеството си използва български мелодии, като ги съчетава неповторимо с модерни европейски изразни средства от това време. Активната му концертна и звукозаписна дейност, заетостта му като педагог отнемат много от времето му да композира. Съвременниците му го описват като вечно превъзбуден от идеи музикант, който свири или разказва на приятели и колеги за новите си творби. Но голяма част от тях не са записана на нотна хартия. Любопитен факт е, че ако не са били неговите студенти, които са го обожавали, много от клавирните му шедьоври щяха да бъдат завинаги загубени. Защото той с години е свирил собствените си произведения на концерти и ги е записвал само ако някой студент или друг пианист е проявявал желание да ги свири…

Защо не бива да пропускаме преживяването, което ще ни
поднесат GENESIS ORCHESTRA, хорът на Музикална лаборатория за Човека и
солистите – Гиргина Гиргинова и Иво Йорданов?
–
Симфоничната поема за хор, солисти и симфоничен оркестър „Коледа“, която
ще имаме редкия шанс да чуем е написана през периода 1938 – 1939 г.
Вероятно Димитър Ненов я създава за Коледен радиоконцерт. По това време
голяма част от музиката по радиото е звучала не на запис а директно се е
изпълнявала в ефир. Сложните години по време на Втората световна война
осуетяват нейната премиера. След 9 септември коледните празници се
трансформират в Новогодишни и това прекрасно произведение излиза от
актуалност. Премиерата е едва през 1987г. в родния град на Ненов –
Разград. Изпълнители са Разградския симфоничен оркестър с диригент
Георги Чимширов и Сменения хор „Маяковски“ от София с ръководител
Христо Арищиров. След това творбата има няколко изпълнения в София.
В „Коледа“ Димитър Ненов съчетава автентични коледни народни песни с изразни средства, характерни за Западноевропейската симфонична музика. Това смесване придава на произведението една тайнственост и загадъчност. От една страна Ненов се потапя в радостта на селския празник, характерната обредност и обичаите, а от друга – в началото и в края на произведението аз усещам една светла тъга в душата на самотния интелектуалец.
Препоръчвам на габровци да не пропускат този концерт. Защото вероятно до следващия с такива мащаби ще минат години.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден

На 9 октомври, четвъртък, Исторически музей – Дряново ще подари на публиката не един, а два повода за гордост и вдъхновение. В рамките на един следобед ще бъдат представени две нови книги, чиито издания по различен, но допълващ се начин разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското културно наследство.
Първата премиера ще се състои от 14.30 часа в неповторимата атмосфера на постоянната експозиция „Колю Фичето – живот и творчество“. Там публиката ще се запознае с двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици „Колю Фичето. Българският строителен гений“. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска – музейни специалисти, които чрез работата си разкриват нови страници от живота и творчеството на Първомайстора. Книгата представя Колю Фичето в по-малко познатата му светлина на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата е реализирана в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
Часове по-късно, от 17.30 часа, в залата за временни изложби на музея ще се състои втората премиера за деня – тази на сборника „Творческо наследство“ от историка Димитър Минчев Димитров. Книгата е издадена от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА – още един пример за успешното сътрудничество между културните институции и местната общност. Редактор на „Творческо наследство“ е Иван Христов, директор на музея, а коректор – Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатната подготовка е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В сборника са събрани авторски материали, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат, които представят различни аспекти от музейното дело в Дряново и региона. Те осветяват многопосочната работа на Историческия музей по опазване и популяризиране на културното наследство, както и изследователската отдаденост на Димитър Минчев Димитров, дългогодишен изследовател на родния край.


Култура
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник


Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина на 10 октомври от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17. Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена.
По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България. На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения.

Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени.
Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях, изготвени от експертите в архива в Габрово.
Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков.
Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас. Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история.
Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.
С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива. Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


Култура
Успешно премина научната конференция „Епохи, личности, памет“


Изключително успешно премина четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, организирана от Исторически музей – Дряново в периода от 1 до 3 октомври. Форумът, съпроводен от атмосфера на високо академично ниво, привлече в града на майстор Колю Фичето близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България. Те представиха свои разработки, доклади и проучвания, разделени в две тематични секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“.
Научната конференция беше открита от уредника в ИМ-Дряново Стилияна Топалова – Марчовска, която с топли думи приветства и благодари на участниците в тазгодишното издание. В своето обръщение тя отбеляза, че събитието е част от Националната програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225 от рождението на възрожденския майстор, която се реализира под патронажа на Министерство на културата. Музейният работник сподели, че конференцията запазва своя широк формат, събирайки специалисти от различни области на науката и културата, а докладите им ще бъдат поместени в том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който предстои да излезе от печат през месец ноември т.г.

Заместник – кметът на Община Дряново Диляна Джеджева определи събитието като едно от най-големите, превърнали се в традиция през последните години. В своето слово тя говори още за личността и делото на родения в Дряново майстор Колю Фичето. Научното ръководство на конференцията бе поверено на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р арх. Велина Панджарова от Университетът по архитектура, строителство и геодезия.

От своя страна проф. д-р Петко Ст. Петков сподели очакванията си от форума и акцентира над успешното партньорство между ВТУ и ИМ – Дряново, събрал под своя покрит материалните следи на Колю Фичевото творчество и дух. „Предавам най-топлите си пожелания към вас на целия екип на Историческия факултет, който е от самото начало на тази конференция и стои с академичната си отговорност“, заяви проф. Петков и добави – „Четири години са една сериозна граница. Смело можем да кажем, че тази конференция вече е традиция. Има своята известност и успява да сближи хора с общи интереси, както музейни служители, така и млади учени, което е много радостно.“ По думите му подобни дискусии са изключително важни и полезни, особено във времена, когато комуникацията между хората все по-често става чрез новите технологии и интернет. „Науката изисква живо общуване. Благодаря на домакините от Дряново, които ни го осигуряват вече четвърта година“, категоричен бе още проф. Петков.

Специално за събитието в Дряново пристигна група студенти, специалност „Архитектура“ в УАСГ, които разработиха проект за градски павилион, който ще бъде подарен на дряновци. Обсъжданите локации за поставянето му са три: пред историческия музей в града, на пешеходната улица или до моста на Колю Фичето.

В рамките на националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, беше представена последната книга „Колю Фичето. Българският строителен гений“, чиито автори са главният уредник в ИМ-Дряново д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова – Марчовска, съпътствана с изложбата „(Не)познатият Колю Фичето“. Събитията продължиха с театралната постановка „Майстори“ по Рачо Стоянов, представена от дряновци и ще завършат тази вечер, когато Детският хор на БНР ще изнесе концерт в големия салон на Културния дом в Дряново.


-
Кримипреди 4 дни
Полицейско преследване като на филм завърши с кола по таван (снимка)
-
Икономикапреди 7 дни
„Випимекс“ ООД откри новия си офис в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Успешно премина научната конференция „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 6 дни
Кметът на Габрово увери: Институциите са накрак и следят ситуацията с валежите!
-
Новинипреди 4 дни
Димитър Георгиев с есе за България при победата над Турция
-
Икономикапреди 4 дни
НАП провери над 4600 търговски обекта по Черноморието
-
Икономикапреди 4 дни
Информационна среща за въвеждането на еврото ще се проведе в Габрово
-
Културапреди 4 дни
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник