Свържи се с нас

Култура

Иван Стоянов за спектакъла „Коледа“ с Йордан Камджалов

Published

on

снимка: Община Габрово

Бляскав коледен концерт, под диригентството на Йордан Камджалов, ще зарадва габровци и гостите на града в понеделник, 9 декември. Домът на културата „Емануил Манолов“ ще отвори врати, за да посрещне тържествения спектакъл Димитър Ненов „Коледа“ и да стопли сърцата на публиката с магията на класическата музика. Коледният концерт е с начален час 19.00 ч., а билети се предлагат в мрежата на www.eventim.bg, на касата на ТИЦ Габрово, както и на касата на Дома на културата от 17.00 часа в деня на концерта. В навечерието на събитието за магията, която ни предстои от сцената на Дома на културата от администрацията на кмета разговаряха с маестро Иван Стоянов, музикален директор и диригент на Габровския камерен оркестър.

Г-н Стоянов, мащабен коледен концерт под диригентството на Йордан Камджалов предстои в Габрово, какво преживяване да очаква публиката в Дома на културата?
– Този концерт наистина ще е едно голямо събитие за нашия град. Доколкото си спомням вече шест години в Габрово не е изнасян симфоничен концерт. А българска симфонична музика не е звучала по габровските сцени от почти 30 години. Причината е, че за да печелят, гостуващите симфонични оркестри от Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Пловдив гостуват при нас снискокачествени комерсиални програми, в които участват само певци от шоубизнеса. Възможността да се чуе едно мащабно хорово – оркестрово произведение като „Коледа“ от Димитър Ненов е рядък късмет. Още повече, че продукцията ще бъде представена само в Габрово, Благоевград и София.

снимка: Община Габрово

Кой е Димитър Ненов?
– Димитър Ненов е голямо явление в нашата култура от първата половина на ХХ век. Той е самобитен и оригинален музикант, архитект, философ, историк, литератор. Всъщност през последните 150 години Димитър Ненов е най-забележителният български интелектуалец с енциклопедична култура. Личност от Ренесансов тип, достигнал до редки духовни висоти, той оставя ярка диря и като педагог. Син е на генерал, учи архитектура в Дрезден и успоредно с това и в Дрезденската консерватория. Двамата с Панчо Владигеров са най-големите български пианисти от първата половина на ХХ век. Но докато Панчо Владигеров изпълнява на концерти предимно собствени композиции, Димитър Ненов е виртуозен пианист с концертна кариера и репертоар, който обхваща музика от Йохан Себастиан Бах до неговите съвременници. Изнася стотици концерти в цяла България и много европейски страни. През 1941 или 1942 годинагостува с виртуозна клавирна програма и в Габрово, като след това нощува в дома на известния габровски търговец и хоров певец Пенчо Контохов. Тези сведения ги имам от Борис Контохов. Като се завръща в България през 1927г.,две години работи като архитект. Негово дело е балдахина на Храм паметника „Свети Александър Невски“ в София, няколко железопътни гари в Южна България, туберкулозния диспансер в Хасково. После до края на живота си е професор по пиано в Държавната музикална академия в София. След създаването на Българското радио през 1935г., Димитър Ненов е неговия пръв музикален уредник.

След 9 септември 1944г. за Димитър Ненов настъпват сложни времена. Като син на генерал от Царската армия, той не е сред любимците на новата власт. На няколко пъти мисли за емиграция, но голямата му любов към България не му позволява да направи тази съдбоносна крачка. Здравословни проблеми и манията за самолечение довеждат до смъртта му на 50 годишна възраст през 1952 г. Няколко месеца преди това, по инициатива на негови почитатели, той получава най-голямото държавно отличие по това време „Димитровска награда“.

Димитър Ненов е най-загадъчният български композитор. Животът му преминава в самота. В творчеството си използва български мелодии, като ги съчетава неповторимо с модерни европейски изразни средства от това време. Активната му концертна и звукозаписна дейност, заетостта му като педагог отнемат много от времето му да композира. Съвременниците му го описват като вечно превъзбуден от идеи музикант, който свири или разказва на приятели и колеги за новите си творби. Но голяма част от тях не са записана на нотна хартия. Любопитен факт е, че ако не са били неговите студенти, които са го обожавали, много от клавирните му шедьоври щяха да бъдат завинаги загубени. Защото той с години е свирил собствените си произведения на концерти и ги е записвал само ако някой студент или друг пианист е проявявал желание да ги свири…

снимка: Община Габрово

Защо не бива да пропускаме преживяването, което ще ни поднесат GENESIS ORCHESTRA, хорът на Музикална лаборатория за Човека и солистите – Гиргина Гиргинова и Иво Йорданов?
– Симфоничната поема за хор, солисти и симфоничен оркестър „Коледа“, която ще имаме редкия шанс да чуем е написана през периода 1938 – 1939 г. Вероятно Димитър Ненов я създава за Коледен радиоконцерт. По това време голяма част от музиката по радиото е звучала не на запис а директно се е изпълнявала в ефир. Сложните години по време на Втората световна война осуетяват нейната премиера. След 9 септември коледните празници се трансформират в Новогодишни и това прекрасно произведение излиза от актуалност. Премиерата е едва през 1987г. в родния град на Ненов – Разград. Изпълнители са Разградския симфоничен оркестър с диригент Георги Чимширов и Сменения хор „Маяковски“ от София с ръководител Христо Арищиров. След това творбата има няколко изпълнения в София.

В „Коледа“ Димитър Ненов съчетава автентични коледни народни песни с изразни средства, характерни за Западноевропейската симфонична музика. Това смесване придава на произведението една тайнственост и загадъчност. От една страна Ненов се потапя в радостта на селския празник, характерната обредност и обичаите, а от друга – в началото и в края на произведението аз усещам една светла тъга в душата на самотния интелектуалец.

Препоръчвам на габровци да не пропускат този концерт. Защото вероятно до следващия с такива мащаби ще минат години.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

Published

on

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.

Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.

„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.

„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.

Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.

През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.

През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.

Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.

Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.

Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.

Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.

„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.

Зареди още

Култура

Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.

Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.

Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.

Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.

Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.

Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.

Зареди още

Култура

Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Published

on

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.

Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.

Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.

В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.

За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.

Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица