– Г-н Стоев, защо решихте да бъдете кандидат за кмет на Габрово от Местна коалиция „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО – БНД, СДС)?
– На първо място номинациите. Ръководството на ВМРО беше на същото мнение и затова се съгласих. Приех, защото ми омръзна да гледам как града, в който дойдох да уча, в който създадох семейство и бизнес, се обезлюдява. Приех, защото ми омръзна да виждам как този прекрасен град не се развива. Омръзна ми и да осъзнавам как всеки се е затворил в себе си и не го интересува какво и как се случва в Габрово. Омръзна ми да виждам толкова примирение и такова покорство. Омръзна ми да чувам от хората, че нищо не зависило от тях. Омръзна ми някой друг да ми казва как да мисля и какво да чувствам. Ето затова реших да се боря. Да опитам да променя нещата. А нещата трябва да се променят, защото повечето от нас в момента чувстват и разбират безперспективността на собствения ни град. В това хората са категорично на едно мнение. Просто липсва усещането, че Габрово има бъдеще! А аз искам бъдеще за Габрово! Справедливо и сигурно бъдеще.

-Подкрепят ли Ви близките Ви в това начинание?
– Честно казано доста са раздвоени в мненията си. А това всъщност е така, защото им е ясно, че ако аз стана кмет на града, относителното спокойствие, което до сега съм имал в служебните ангажименти и лични отношения, ще бъде нарушено. Ще бъде нарушено, защото отговорностите и решенията, които трябва да се взимат са тежки и често трудни. Времето за семейството и приятелите със сигурност ще бъде и ограничено. Непопулярността на някои мерки, които предвиждам в програмата си като ред, дисциплина и контрол, ще донесат и на мен, и близките ми негативни реакции от някои засегнати групи хора. Въобще претегляйки, както се казва, плюсовете и минусите на едно такова начинание, не само близките ми, a и аз бях раздвоен при вземането на окончателното ми решение. Но пък в крайна сметка всеки, който ме познава знае, че винаги съм бил готов да наруша собствения си комфорт в името на нещо, в което вярвам. А аз вярвам и искам и хората в Габрово да повярват, че можем да живеем по-добре. Сега се сещам и за една мисъл на Платон, която вероятно би отговорила в голяма степен с едно изречение на двата Ви последни въпроса: „Цената, която добрите хора плащат за своето безразличие към обществените дела, е да бъдат управлявани от лоши хора!“…

– В тази връзка какво е мнението и оценката Ви за управлението на Габрово през последния мандат?
– Не искайте от мен да изказвам мнения и да давам оценка за управлението на ГЕРБ, общинския съвет, доминиран от ГЕРБ и в частност на г-жа Таня Христова като кмет. Истината е, че има и положителни инициативи и резултати, но има и откровени недомислия. Единственото, върху което ще си позволя да акцентирам, а за това мнението ми е безкрайно ясно и известно, това е циганският проблем в Габрово. Липсата на осъзнаване, че този проблем съществува, мълчаливото съгласие и нищоправенето от страна на общинското ръководство по този проблем, доведоха до отприщването на неочаквана за някои енергия. Тази енергия, която за малко да помете и цигани, и управляващи. Енергия, която всички най-накрая разбраха, че не трябва да се подценява. И в крайна сметка, нека всеки един Габровец сам за себе си да направи оценка на това управление. А крайният резултат ще го видим на 27 октомври. Всеки един от нас ще пусне бюлетината, първо със своята оценката и второ – със своята надежда.

– Ако бъдете избран за кмет от кого ще търсите подкрепа в Общинския съвет?
– Тук ще бъда абсолютно кратък – подкрепа ще търся от всички, които милеят за Габрово. Но нека всички вероятности ги оставим за след обявяване на крайните резултати. Аз не съм човек, който слага „каруцата пред коня“ и затова нека не бързаме с каквото и да било.

– А понеже казвате да се изчакат крайните резултати, Вие лично вярвате ли в успеха на кампанията, като се има в предвид, че ВМРО е считана за малка партия?
– Ако аз не вярвах в успеха на тази кампания как бих накарал хората да ми повярват? Разбира се, че вярвам и вярвам не защото така ми се иска, а защото това е обективността. На последните няколко поредни избори, независимо какво сме избирали, ВМРО доказа и показа, че върви нагоре. А ВМРО върви нагоре, защото върви в правилната посокa – посоката на чистия български патриотизъм. За това ще се нуждаем от много голяма и широка подкрепа на всички габровци. Разбира се ще е нужна и много работа, защото до много от избирателите не достигат посланията, приоритетите и резултатите в политиките на ВМРО.

– Какво е виждането Ви за развитието на Габрово? Какви са приоритетите в програмата Ви и на какво ще заложите, за да спечелите гласоподавателите на Ваша страна?
– Темите и приоритетите са обективно определени от съществуващите проблеми на Габрово. Но най-тежкият проблем е демографската криза на града. Нека го кажем направо – обезлюдяването на Габрово. Населението на Габрово намалява количествено, като в същото време се променя качествено. От там всъщност трябва да започват всички програми на всички кандидати. Могат да се изнесат много данни, но обобщението им е, че сме втори в България по най-лоши демографски показатели. И тук се появява един парадокс – Габрово уж е първенец по усвояване на еврофондове, а е и с един от най-тежките демографски проблеми! Защо е така? Защо бягат децата ни? Ето върху това трябва да се мисли и да се търсят и намират правилните решения. И тук ще отбележа един от управленските приоритети на ВМРО – безплатна и задължителна детска градина за всички деца от 4-годишна възраст. Това е само едно от многото неща, които трябва да се направят за решаването на демографската криза на града ни. Вторият според мен проблем е бедността на габровци, въпреки реалната липса на безработица. Това са всъщност „работещите бедни“. Следващият е, както казах и преди това – циганският въпрос. По-нататък – намаляването на реалните инвестиции в града, поради създадената неподходяща бизнес среда. Дълбокият проблем с градския транспорт. Да добавим и неграмотността и необразоваността на много от новозаселилите се. Огромната, мудна и често некомпетентна бюрокрация. И точно към решаването на тези основни и тежки проблеми е насочена нашата програма за управление на общината. Това са наистина най-важните за Габрово въпроси, за които имаме решения. Но имаме за започване или за довършване и още приоритети. Ще направим всичко възможно, за да се изгради най-после в Габрово паметник на Васил Левски, защото ме е срам, че градът ни е може би единственият областен град без монумент на Апостола. Ще спрем практиката тази тема да се прехвърля от съвет на съвет и от бюджет на бюджет. Категорично ще се борим и за възстановяване на една от емблемите на града от не толкова далечното минало, а именно Вариететния театър. Дали в Дома на хумора и сатирата, дали ще търсим друго място, но това трябва да се случи. В програмата си имаме застъпени и ред други неща.

-Имате ли управленския опит и възможности, за да поемете тази отговорност – кмет на Габрово?
– Само бъдещето ще покаже. Наистина нямам типичния чиновнически управленски опит на държавния служител, но пък двадесет и повече години управлявам реален бизнес, който всъщност носи добавената стойност. Мисля, че това е много по-добър и качествен опит от ръководенето на една бюрократична машина и разпределението на средствата от „държавната баница“. Смея да твърдя, че един чиновник, който не е бил в частния бизнес, не знае реално как се изкарват парите. Той с много по-лека ръка гледа на разпределението и харчовете на държавните средства. Много по-повърхностно се взимат решенията за разходването на тези средства. А средства има, да, мисля че просто трябва да се управляват по-разумно. И най-важното – да се привличат нови и нови инвеститори. Да се създават достатъчно добри условия за бизнес и бизнесът сам ще дойде. Дойде ли бизнесът – ще се завърнат и младите и образовани хора и няма да напускат Габрово.

-Какво можем да очакваме и да не очакваме от Вас като кмет?
– О, първо със сигурност не очаквайте от мен да я има тази тежка управленска демагогия при контактите с хората. Аз наричам нещата с истинските им имена и поради това често някои хора ми се обиждат или се стряскат от думите ми. Но – такъв съм, няма как да избягам от себе си и възпитанието си. Очаквайте честен диалог с хората за стимулиране на гражданското участие в управлението, както и желание и целенасоченост за изпълнение на поетите ангажименти. Очаквайте нулева толерантност към неспазването на законите и наредбите, неграмотността и нежеланието за образование.

– Запознайте ни с Вас! Кой сте Вие, г-н Стоев? В какво вярвате, какви са мечтите Ви?
– Роден съм през 1968 г. в гр. Стамболийски, област Пловдивска. Началното си и основно образование завърших в родния си град, а средното в математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ в гр. Пловдив. През 1986-1988 г. отбих военната си служба. Още преди казармата бях приет да уча в „Техническия университет“ в Габрово, в който се дипломирах с магистърска степен по специалност „Електронна и комуникационна техника и технологии“. Съсобственик и управител съм на фирма, чиято дейност обхваща консултации, проектиране, доставка, монтаж, обучение, техническа поддръжка и сервиз на технически системи за сигурност и охрана. Член съм на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, както и външен експерт към Агенцията за обществени поръчки с професионална област „Системи за управление на сигурността“. Бивш активен спортист по волейбол. Ловец и любител на природата. Семеен съм, с дъщеря, която работи и същевременно подготвя дипломната си работа в УНСС София, а съпругата ми е експерт човешки ресурси и информационно осигуряване. Накратичко – това съм аз. Един нормален човек. А относно втората част на въпроса Ви. За вярата и мечтите – аз съм дълбоко вярващ човек. Вярвам в Бог, но вярвам и в собствените си възможности. Кръстя се пред Бог, но се прекланям пред Левски и баща ми. И да – аз имам нуждата да вярвам и може би затова вярвам в себе си. А всъщност една от мечтите ми е всички да повярват в себе си. Тогава ще е ясно, че вече няма да бъдем безмълвни свидетели на собствената си съдба.

*Публикуваният материал е предоставен от МК „ВМРО – БНД“ (ВМРО – БНД,СДС). Местни избори 2019. Купуването и продаването на гласове е престъпление*