В местността Узана над Габрово за поредна година се състоя среща на хижарите от Стара планина и Средна гора. Още преди 12 години инициатор за нея става стопанинът на заслон „Ботев“ Валентин Ангелов.
Далечната 1922 година се заражда българското туристическо движение с построяването на първата хижа „Скакавица“ в Рила планина. През 1957 година, след като е учреден Българският туристически съюз, хората обичащи природата на България, с много ентусиазъм и подпомогнати от държавата, започват да строят хижи по родните планини.
Някои от тях, като при изграждането на хижа „Мазалат“, са залагали домовете си, за да вземат заеми от банки, с които да закупят материали за строежите. Преди да започне строителството на хижи туристите са се подслонявали в горските кантони, овчарските колиби и манастирите.
Някога хижите са стопанисвани от Централния съвет на Българските професионални съюзи, от Комитет за туризъм и отдих, и съответните съюзи по туризма на заводите в България. След демократичните промени усилията и ентусиазмът на днешните стопани на туристическите домове се налага да стават още по-големи, тъй като изискванията на търсещите здраве и приключения в планината са завишени, а и на много места собствеността на хижите е променена.
За да не отмира обмяната на опит, когато в миналото е била на пленуми на Българския туристически съюз и Българските професионални съюзи, и за да продължи хижарското движение, бургазлията Валентин Ангелов дава началото на емблематичните хижарски срещи.
Тази година домакини бяха голямото семейство хижари от х.„Партизанска песен“ в местността Узана на Община Габрово, която се изпълни с емоции от настроението на стопаните от хижите Добрила, заслон Ботев, Козята стена, Дерменка, Средногорец, Бенковски, Рай, Мазалат, Калофер, Тъжа, Певците, Васильов, Русалка, Джендема, цялото хижарско братство от туристическа местност Узана и приятели, които им помагат, заради любовта към Природа и Родина.
Част от приятелите през годините са и оркестър „Нашенци“, които на тази паметна среща не останаха равнодушни към стопаните на планинските домове. Солистът Катя Георгиева, която не само има дарба да пее странджански песни, но меси вкусен хляб, беше приготвила тематична погача за всички.
Душата на хижарската компания Аврам Арменов Лилов от град Сопот с финия си хумористичен разказ успя да провокира и моите сълзи, но окъпани във веселие.
„Раждането“ на младите хижари на хижа Бенковски , Борислав Борисов и Соня Георгиева, става също с приятели. Стимул за захващане с тази нелека задача им дава отличния тандем на хижа Васильов – Теодора и Тончо.
2005 година днешният стопанин на заслон Ботев, Валентин Ангелов от Бургас, заедно с човека до себе си – Мария, тръгват от 1 450 метра надморска височина за връх Ботев, от хижа Васил Левски, някога носеща името Юмрук чал. Били с лятна екипировка. Стара планина е с характера на силна жена! Предлага променливи усещания, настроения и чувства. Озовават се на 2 210 метра надморска височина в местността Полянката сред непрогледна мъгла, мразовит дъжд съпроводен с вятър. Намират убежище в каменния заслон под връх Ботев. Вътре положението е като в обор. Един счупен стол, счупено легло, влага и смрад. Нощта била тежка, имало е опасност от последици при силно измръзване. Вальо си дава обет, че ако оцелеят ще обнови това място. Дадена дума – назад се не връща: Момчето за всичко от Пристанище Бургас – Вальо Ангелов, със собствени средства прави парно отопление на заслон Ботев. На гръб, с помощта на Планинска Спасителна Служба Карлово, частично от БТС и голямата подкрепа на Пейо Недялков – както е известен сред средите Пейо Царя на конете – той продължава делото, за да изпълни докрай обещаното в онази мразовита нощ.
И както казва Стефан Ботев от хижа Добрила :“От една руина – заслон Ботев се превърна в жилище в Сърцето на Стара планина.“ Толкова е отдаден на каузата, че след операция на минискус на 20-я ден се качва отново на върха при заслона.
Със същата отдаденост са всички негови колеги, посветили се на планината и каузата да подслоняват тези, които я обичат. Всички те имат интересни истории, които заслужават внимание от обществото.
Хора със силен характер, с познания за нея, наследници на планински спасители, казват шеговито, че туристът е човек, който намира най-трудният път да иде там, където няма абсолютно никаква работа.
Но отива, защото намира здраве след дългите работни и напрегнати дни в града. Към всички тези приятели, ако се присъединят с ентусиазъм и горските стопанства, респективно министерствата, отговарящи за околната среда и горите, и навреме да съдействат за разрешителния режим по подсигуряване на материал за отоплението в студения период, само можем взаимно да сме си полезни.
Иначе да бродиш из планините на нашата България си е отговорна работа. Тя изисква туристическа хигиена. Природата ни се отплаща за нашата любов и интерес към нея. Правилата на поведение са ясни и трябва да се съблюдават, иначе тя има своя, по-голяма монетна система и никой, и нищо не може да я надвие.
Подценяването на нейните условия е равно на „курбан“. Те – мъжете и жените на българските хижи – умеят да посрещат, да изпращат, да спасяват и да се веселят. Затова е потребно голямо сърце. Ще ви подсигурят не само подслон, гощавка, но към тях ще добавят продукти, които са рядкост: истинско и реално мляко, сирене, кашкавал и мехлем за стомаха – чай със сладко от горски плодове и билки.
Остава туристите, като пазителите на планинските стрехи, да сложат ръка на сърцата си и изправени в знак на уважение, с пълно гърло да запеят химна „Хубава си моя горо!“ и ехото да го отнася до всички нас, които сме зависими от тази природа. За да не „чернее гората“ и ние с нея. Все фактори за организма ни да бъде здрав и работоспособен.
Автор: Тодорка Мирчева, кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
За втора поредна година в Дряново ще се състои фестивалът „Тук и сега“ – едно събития, измислено и организирано от младите хора в града. Планирани са музикален концерт, размяна на книги, куиз вечер, прожекция на филм, групова тренировка и др.
Всички събития ще се проведат в парк „Максим Райкович“, срещу часовниковата кула, с вход свободен. Програмата ще започне на 12 август с концерт на група Молец и талантливите млади изпълнители GoGo, Toria, ZoV & Vakavliev.
На 13 август организаторите са предвидили занимания и за здрав дух, и за здраво тяло. Инструкторката по пилатес и йога Йоанна Петрова от FitLab ще се погрижи за добрия тонус с групова тренировка от 19.00 ч., а след това ще има мозъчна атака с куиз вечер за обща култура. Вечерта ще приключи с прожекция на новия български комедиен филм „Брънч за начинаещи“ – в парка, под звездното дряновско небе.
И двете вечери ще продължи инициативата „Книга за книга“ – всеки може да донесе книга от личната си библиотека и да вземе друга. Целта е обмен на заглавия, впечатления и приятен разговор за литература.
12 АВГУСТ (сряда)
19:00ч. „Книга за книга“ – донеси книга, вземи си друга, обсъди заглавия и автори с други читатели
20:00ч. Концерт на група МОЛЕЦ, GoGo, Zov&Vakavliev, Toria
21:30ч. Коктейли и музика
13 АВГУСТ (четвъртък)
19:00ч Групова тренировка с Йоанна Петрова от FitLab
20:00ч. Куиз вечер за обща култура
21:30ч. Прожекция на филма “Брънч за начинаещи” Ще бъде хубаво – не някога и някъде, а тук и сега!
Фестивалът се организира по случай Международния ден на младежта, който се отбеляава редовно в Дряново от дълги години.
За трета поредна година Младежки център – Габрово организира инициативата „Персеиди и китари“, която ще се проведе на 12 август от 20.00 ч. в местността Градище. Събитието се организира от Младежки център – Габрово и целта му е да отбележи Международния ден на младежта с преживяване, посветено на природата, музиката и летните нощи, а също така и да напомни колко са важни младежките дейности и политики на местно, национално, европейско и международно ниво – за развитието на младите хора и техните умения.
Вечерта е в пика на метеорния поток „Персеиди“ – едно от най-красивите и очаквани астрономически явления през годината. В продължение на няколко дни Земята преминава през шлейф от частици, оставени от кометата 109P/Swift-Tuttle.
Тези частици изгарят в атмосферата над нас и ние ги виждаме като ярки падащи звезди. На тъмно и високо място могат да бъдат забелязани около 100 падащи звезди на час. На Градище, заради близостта на града, броят им е значително по-малък, но все пак много по- голям, отколкото в обикновена лятна вечер.
Младежкият център кани и всички млади хора, които свират на китара, да се включат – независимо от професионалното им ниво. Събитието е различно – то не е концерт, а споделено преживяване, в което всеки участва по свой начин. Няма сцена или официална програма, няма предварително обявени изпълнители и разделение между публика и артисти. Всеки е добре дошъл да пее, свири или просто да преживее звездопад, изпълнен с музика, падащи звезди и желания.
За да улесни всички желаещи да се включат, Младежки център – Габрово осигурява безплатен транспорт до местността Градище. Електрическият автобус ще тръгне в 19:30 ч. от пл. „Възраждане“, а обратно към града в 00:00 ч. – от паркинга до поляната. Вземете със себе си връхна дреха и одеяло или шалте! За повече информация тел. 0887907075.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
-
Културапреди 6 дниГаброво е кандидат за европейска столица на културата през 2032 г
-
Любопитнопреди 5 дни„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година
-
Любопитнопреди 5 дниГрупа Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“
-
Кримипреди 5 дниУсловна и парична глоба за причинилите мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Кримипреди един денНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 2 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 2 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди един денОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна