Свържи се с нас

Любопитно

Хижарска среща на Узана

Стопаните на планинските домове

Published

on

В местността Узана над Габрово за поредна година се състоя среща на хижарите от Стара планина и Средна гора. Още преди 12 години инициатор за нея става стопанинът на заслон „Ботев“ Валентин Ангелов.

снимка: Тодорка Мирчева

Далечната 1922 година се заражда българското туристическо движение с построяването на първата хижа „Скакавица“ в Рила планина. През 1957 година, след като е учреден Българският туристически съюз, хората обичащи природата на България, с много ентусиазъм и подпомогнати от държавата, започват да строят хижи по родните планини.

Валентин Ангелов заслон Ботев

Някои от тях, като при изграждането на хижа „Мазалат“, са залагали домовете си, за да вземат заеми от банки, с които да закупят материали за строежите. Преди да започне строителството на хижи туристите са се подслонявали в горските кантони, овчарските колиби и манастирите.

Симеон Кръстев е най-старият от семейство Кръстеви на „Партизанска песен“

Някога хижите са стопанисвани от Централния съвет на Българските професионални съюзи, от Комитет за туризъм и отдих, и съответните съюзи по туризма на заводите в България. След демократичните промени усилията и ентусиазмът на днешните стопани на туристическите домове се налага да стават още по-големи, тъй като изискванията на търсещите здраве и приключения в планината са завишени, а и на много места собствеността на хижите е променена.

За да не отмира обмяната на опит, когато в миналото е била на пленуми на Българския туристически съюз и Българските професионални съюзи, и за да продължи хижарското движение, бургазлията Валентин Ангелов дава началото на емблематичните хижарски срещи.

снимка: Тодорка Мирчева

Тази година домакини бяха голямото семейство хижари от х.„Партизанска песен“ в местността Узана на Община Габрово, която се изпълни с емоции от настроението на стопаните от хижите Добрила, заслон Ботев, Козята стена, Дерменка, Средногорец, Бенковски, Рай, Мазалат, Калофер, Тъжа, Певците, Васильов, Русалка, Джендема, цялото хижарско братство от туристическа местност Узана и приятели, които им помагат, заради любовта към Природа и Родина.

Част от приятелите през годините са и оркестър „Нашенци“, които на тази паметна среща не останаха равнодушни към стопаните на планинските домове. Солистът Катя Георгиева, която не само има дарба да пее странджански песни, но меси вкусен хляб, беше приготвила тематична погача за всички.

снимка: Тодорка Мирчева

Душата на хижарската компания Аврам Арменов Лилов от град Сопот с финия си хумористичен разказ успя да провокира и моите сълзи, но окъпани във веселие.

снимка: Тодорка Мирчева

„Раждането“ на младите хижари на хижа Бенковски , Борислав Борисов и Соня Георгиева, става също с приятели. Стимул за захващане с тази нелека задача им дава отличния тандем на хижа Васильов – Теодора и Тончо.

снимка: Тодорка Мирчева

2005 година днешният стопанин на заслон Ботев, Валентин Ангелов от Бургас, заедно с човека до себе си – Мария, тръгват от 1 450 метра надморска височина за връх Ботев, от хижа Васил Левски, някога носеща името Юмрук чал. Били с лятна екипировка. Стара планина е с характера на силна жена! Предлага променливи усещания, настроения и чувства. Озовават се на 2 210 метра надморска височина в местността Полянката сред непрогледна мъгла, мразовит дъжд съпроводен с вятър. Намират убежище в каменния заслон под връх Ботев. Вътре положението е като в обор. Един счупен стол, счупено легло, влага и смрад. Нощта била тежка, имало е опасност от последици при силно измръзване. Вальо си дава обет, че ако оцелеят ще обнови това място. Дадена дума – назад се не връща: Момчето за всичко от Пристанище Бургас – Вальо Ангелов, със собствени средства прави парно отопление на заслон Ботев. На гръб, с помощта на Планинска Спасителна Служба Карлово, частично от БТС и голямата подкрепа на Пейо Недялков – както е известен сред средите Пейо Царя на конете – той продължава делото, за да изпълни докрай обещаното в онази мразовита нощ.

снимка: Тодорка Мирчева

И както казва Стефан Ботев от хижа Добрила :“От една руина – заслон Ботев се превърна в жилище в Сърцето на Стара планина.“ Толкова е отдаден на каузата, че след операция на минискус на 20-я ден се качва отново на върха при заслона.

Със същата отдаденост са всички негови колеги, посветили се на планината и каузата да подслоняват тези, които я обичат. Всички те имат интересни истории, които заслужават внимание от обществото.

снимка: Тодорка Мирчева

Хора със силен характер, с познания за нея, наследници на планински спасители, казват шеговито, че туристът е човек, който намира най-трудният път да иде там, където няма абсолютно никаква работа.

Но отива, защото намира здраве след дългите работни и напрегнати дни в града. Към всички тези приятели, ако се присъединят с ентусиазъм и горските стопанства, респективно министерствата, отговарящи за околната среда и горите, и навреме да съдействат за разрешителния режим по подсигуряване на материал за отоплението в студения период, само можем взаимно да сме си полезни.

снимка: Тодорка Мирчева

Иначе да бродиш из планините на нашата България си е отговорна работа. Тя изисква туристическа хигиена. Природата ни се отплаща за нашата любов и интерес към нея. Правилата на поведение са ясни и трябва да се съблюдават, иначе тя има своя, по-голяма монетна система и никой, и нищо не може да я надвие.

Подценяването на нейните условия е равно на „курбан“. Те – мъжете и жените на българските хижи – умеят да посрещат, да изпращат, да спасяват и да се веселят. Затова е потребно голямо сърце. Ще ви подсигурят не само подслон, гощавка, но към тях ще добавят продукти, които са рядкост: истинско и реално мляко, сирене, кашкавал и мехлем за стомаха – чай със сладко от горски плодове и билки.

снимка: Тодорка Мирчева

Остава туристите, като пазителите на планинските стрехи, да сложат ръка на сърцата си и изправени в знак на уважение, с пълно гърло да запеят химна „Хубава си моя горо!“ и ехото да го отнася до всички нас, които сме зависими от тази природа. За да не „чернее гората“ и ние с нея. Все фактори за организма ни да бъде здрав и работоспособен.

Автор: Тодорка Мирчева, кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Ученик от Габрово е сред най-добрите по английски език в страната

Published

on

Петър Мурджев от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово завоюва златен медал в националния кръг на международното състезание по английски език Kangaroo Global Linguistics (KGL), организирано от Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Със своите знания и умения той се открои сред над 1000 участници и заслужено зае почетното първо място в ниво B1. Сред останалите победители в престижната образователна надпревара са млади и амбициозни таланти от Перник, Търговище и София.

„Успехите на учениците са свидетелство за високото ниво на езиковото обучение в България и за отдадената работа на учителите, които подкрепят и мотивират младите таланти. Резултатите тази година показват, че интересът към състезанието расте, а децата стават все по-подготвени и уверени в знанията си. Това е ясен знак, че с усилия, постоянство и любов към английския език те могат да се наредят сред най-добрите“, каза Владимир Колев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на Кеймбридж училища в България.

Международното състезание по английски език се провежда в три етапа – вътрешноучилищен, национален и международен. Тази година в първия етап се включиха рекорден брой участници – над 8000 ученици от 175 училища и езикови центрове в страната на възраст от 8 до 18 години. Най-добрите 1000 от тях продължиха към националния кръг, който се проведе в София, и тестваха своите знания на 14 март в 43. ОУ „Христо Смирненски“ и ПГВТ „А. С. Попов“.

Победителите в него ще участват в следващия кръг и ще представят страната ни на международната сцена. KGL продължава да дава сцена на млади таланти да показват своите знания и умения по английски език. Традиционно България е сред държавите, които изпращат най-много участници на финалния етап.

От 2018 година насам в международните кръгове са взели участие 28 родни таланти, като 5 от тях са заели почетните първи места в образователната надпревара. Нейният формат е изцяло съобразен с международните изпитни стандарти и продължава да стимулира българските деца да разгръщат своя потенциал.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Любопитно

„Плаша цените, а не гаргите“

Published

on

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ дава нестандартен творчески отговор на една от най-чувствителните теми в обществото – ръста на цените. Петото издание на Националния детски конкурс „Бостанско плашило“ през 2026 г. е под мотото „Плаша цените, а не гаргите“.

Идеята е участниците да интерпретират с чувство за хумор и сатира инфлацията, като превърнат традиционното бостанско плашило в символ на обществен коментар. Конкурсът, който се провежда за първи път през 2009 г., насърчава децата и младежите да съчетаят познанията за традицията с актуален поглед към съвремието.

Плашилото – познато от миналото като пазител на реколтата – днес се използва като артистично средство за изразяване на позиция и креативност. В инициативата могат да се включат индивидуални участници и групи на възраст от 5 до 19 години, разпределени в три възрастови категории.

Условието е плашилата да бъдат изработени в човешки ръст и от устойчиви материали, тъй като след оценяването ще бъдат изложени на открито в музейното пространство. Журито ще бъде председателствано от Алфидин Ахмедов, директор на Държавния куклен театър в Габрово, с участие на експерти от областта на занаятите, дизайна и изкуствата.

Крайният срок за изпращане на творбите е 20 април 2026 г., а награждаването на победителите ще се състои на 25 април в музей „Етър“. Отличените участници ще получат предметни награди и грамоти.

Организаторите очакват конкурсът отново да привлече интереса на деца от цялата страна, като им даде възможност не само да творят, но и да изразят своята гледна точка към случващото се в обществото.

Изпратете плашилото си на адрес: Габрово, 5309, ул. „Ген. Дерожински“ № 144, РЕМО „Етър“ – конкурс „Бостанско плашило“. Победителите във всяка категория и възрастова група ще получат предметни награди и отличителен документ.

За повече информация: Росица Бинева, главен уредник отдел „Занаяти“ – +359 884 772 156; Кремена Петрова, главен експерт събития и маркетинг – +359 888 804 252; Миглена Банкова, аниматор – +359 897 654 700.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица