

Култура
Известният художник Николай Тодоров гостува за първи път галерия „Видима“
За пръв път в Севлиево гостува известният добрички художник Николай Тодоров. В изложбата, озаглавена „Наследство”, той ще представи своето над 15-годишно художествено изследване в областта на древните знаци и символи, завещани от народите населявали някога земите ни.

Забравени езици и тайнствени послания, издялани в камък преди хиляди години. Магически символи, ритуали и пророчески послания, обгърнати в тайнствената мъгла на вековете, оживяват в живописните творби на автора.
Николай Тодоров е роден през 1960 г. в гр. Добрич. През 1990 г. завършва специалност „Стенопис” при проф. Димо Заимов в Националната Художествена Академия. Допира до монументалното изкуство, предопределя бъдещият интерес на автора към завещанието на нашите праотци, оставили своите отпечатъци върху каменните стени в пещери, гробници и храмове.

Николай Тодоров има над 30 самостоятелни изложби в страната. Участвал е в множество съвместни изложби в страната и чужбина. Носител на награди и многократно номиниран в национални конкурси, член е на Съюза на българските художници от 2010 г., а негови творби се намират в Националната художествена галерия, реномирани галерии в страната и чужбина, както и в частните колекции на известни личности и корпорации, сред които Бил Клинтън и Coca-Cola.
Авторът намира вдъхновение за своето изкуство в историческите извори, в търсенето на архетипа, на корените, на първичните знаци. Търсенията му го отвеждат до клиновидното писмо на Шумерите, преминава през още по-старите първични знаци на кръга, спиралата, лабиринта и постепенно се завръща до първоизточника.

Едни от най-старите и изчистени знаци оставени от човешка ръка, които са познати на историците се намират в пещерата Магура(северозападна България). Те са космогонични и представляват цяла енциклопедия. В тях е вложена много енергия и космически разум, вследствие на което въздействието им е потресаващо.
Това са първообразите на египетските йероглифи и по-късно на знаците от глаголицата, като са силно изчистени откъм графично изображение. В представените от автора композиции знаците са поставени в една друга структура, така че те вече звучат по един по-различен и специфичен начин.
Той се учи от природата, камъка, скалите и сливайки природните структури с древните знаци, създава произведения, които са релефни, подчертано материални, с тежест, и в същото време имат специфично енергийно излъчване. Изпълнени са в уникална авторска смесена техника върху платно, която сам е разработил и продължава да усъвършенства.

Те са подходящи за ценители на съвременното изкуство, за един модерен дом или офис, свързвайки историята и съвременността. Позитивната духовна енергия, която излъчват, задоволява потребността на човека да се докосне до изкуството, да общува с него, да изпита естетическа наслада.
Всички любители на изкуството и историята могат да присъстват на откриването на изложбата в галерия „Видима“ на 15 октомври, вторник, в 18.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


Култура
Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден

На 9 октомври, четвъртък, Исторически музей – Дряново ще подари на публиката не един, а два повода за гордост и вдъхновение. В рамките на един следобед ще бъдат представени две нови книги, чиито издания по различен, но допълващ се начин разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското културно наследство.
Първата премиера ще се състои от 14.30 часа в неповторимата атмосфера на постоянната експозиция „Колю Фичето – живот и творчество“. Там публиката ще се запознае с двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици „Колю Фичето. Българският строителен гений“. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска – музейни специалисти, които чрез работата си разкриват нови страници от живота и творчеството на Първомайстора. Книгата представя Колю Фичето в по-малко познатата му светлина на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата е реализирана в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
Часове по-късно, от 17.30 часа, в залата за временни изложби на музея ще се състои втората премиера за деня – тази на сборника „Творческо наследство“ от историка Димитър Минчев Димитров. Книгата е издадена от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА – още един пример за успешното сътрудничество между културните институции и местната общност. Редактор на „Творческо наследство“ е Иван Христов, директор на музея, а коректор – Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатната подготовка е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В сборника са събрани авторски материали, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат, които представят различни аспекти от музейното дело в Дряново и региона. Те осветяват многопосочната работа на Историческия музей по опазване и популяризиране на културното наследство, както и изследователската отдаденост на Димитър Минчев Димитров, дългогодишен изследовател на родния край.


-
Новинипреди 6 дни
Силно представяне на габровци на републиканското по билярд
-
Икономикапреди 5 дни
Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово
-
Икономикапреди 6 дни
НАП с нова функционалност за подаване на справки-декларации за ДДС
-
Новинипреди 5 дни
Откриват хеликоптерната площадка на болницата в Габрово
-
Културапреди 5 дни
Честит празник, архивисти!
-
Новинипреди 5 дни
В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“
-
Кримипреди 5 дни
Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана
-
Новинипреди 2 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)