Свържи се с нас

Новини

Птицеферма заплашва габровско село с екокатастрофа!

Published

on

Габровското село Здравковец е заплашено от екологична катастрофа, алармира до редакцията на „Габрово Нюз“ читател на медията, изпратил ни сигнал, за да дадем гласност на проблема.

Според него източникът на тази опасност е птицеферма, от която освен, че в района се изхвърлят трупове на умрели пилета, които биват разнасяни из селото от безпризорни кучета, във въздуха се носи и отвратителна миризма.

Читателят ни категорично твърди, че въпросната ферма за птици, собственост на брата на кмета на селото, е причината намиращото се недалеч от Габрово село Здравковец да не бъде захранвано ежедневно с вода, а само един път месечно, при това за 1 час.

„От няколко години, откакто се откри птицефермата в края на село Здравковец, започнаха проблемите с водата. В началото я спираха само за малко. После за по един ден, а от една година я пускат само за по 1 час и то един път в месеца! Кладенците в повечето от къщите вече са почти пресушени, а други празни.

В последствие разбрахме, че от въпросната птицеферма са сондирали на няколко места и явно източват водата и оттам! Пресъхнала е дори уличната чешма, която от години не е спирала да тече!

Проблемът е, че когато пишем или подадем сигнал в някоя от институциите, за да съобщим за проблема, почти винаги ни отговарят да се обърнем към кмета на селото. Но въпросната птицеферма е собственост на брата на кмета… Вероятно и заради това досега не само, че нищо не е предприето, но положението става все по-зле!

Последно на 20-ти септември сутринта, принудени от пълната безизходица и безхаберие, отидохме на място във ВиК-Габрово. Там ни увериха, че отдавна са запознати с проблема! И след като не можаха да ни отговорят на въпроса „Не може ли да се направи някакъв график“ поне, за да знаем кога точно ще има и кога няма да има вода, за да си планираме работата, която на село е в изобилие, да не говорим за лукса – баня, пране и т.н. – единственото, което ни увериха бе, че редовно ще пращат водоноски и същия ден следобеда отново ще изпратят, за да напълнят водохранилището на селото.

Тръгнахме си оттам леко облекчени и с надежда, че ще имаме вода поне през почивните дни! Да, ама не! Пуснаха я само за един час по обяд на Националния празник на 22 септември. „Честит празник!“ То за 1 час кое по-напред? Да се изкъпеш ли, да изпереш ли, да напълниш тубите ли?!?

Запитахме се, добре де – водоноски, водохранилище… тази вода къде отива? Определено не стига до нас! А защо от самата птицеферма не си поръчват директно за тях водоноски… Може би ще им излезе солено…, защото на нас вече ни е солено, буквално и преносно! После ходи живей на село?! „…Върнете се на село…“ – друг път!

Друг проблем е, че от въпросната птицеферма редовно изхвърлят умрелите пилета, с които хранят уличните кучета и се разнасят из цялото село. Образувала се цяла глутница от над 10 кучета, които се подвизават в двора на птицефермата и вечер обикалят свободно цялото село, като прескачат в дворовете на хората и е имало случаи да нападати домашни животни.

Също така непоносима смрад се разнася постоянно над цялото село, колкото сте по-близо до птицефермата, толкова става по-силна миризмата. И това е денонощно! Молим се вятърът да не задуха откъм птицефермата, защото тогава ни трябват и противогази. Отделно по пътищата в цялото село и около него има разсипана птича тор – едва ли някой я използва за торене!

Следващото, на което искам да наблегна, е това, че в селото нерегламентирано са настанени хора от малцинствата в изоставени къщи в селото, които да работят в птицефермата. Едва ли плащат наем и едва ли имат адресна регистрация, за трудови договори, данъци и т.н. да не говорим!

След като цял живот се трепем да изградим дом, плащаме наеми, ипотеки, плащаме данъци и такси за всичко не мисля, че това е справедливо някой да живее на чужд гръб! Да не коментираме, че от въпросната птицеферма разбиха и разкопаха незаконно улиците на половината село към една от къщите, в чиито кладенец все още има вода…

Къде е ВиК в случая? Къде са институциите? Няма такава държава! Просто ни се иска и се надяваме, молим се, като редовни данъкоплатци да ни се осигурят нормални условия на живот, за които също си плащаме! Много ли искаме???“, гневи се в сигнала си до „Габрово Нюз“ нашият читател.

След подаден сигнал реакция все пак е последвала, макар и нищожна. „Увериха ни, че ще бъдат предприети мерки и още на следващия ден ще бъде възстановено водоподаването към битовите абонати, а промишленото водоподаване към птицефермата ще бъде спряно, което всъщност е ощетявало битовите абонати“, коментира още подателят на сигнала.

„Явно на всякъде интересът опира единствено и само до изборите, и ползата, която може да се извлече от тях… Единственото нещо, което може би наистина предприеха е незабавно да отстранят кметския наместник, заради конфликт на интереси. А жителите в селото все още си седим без вода.“

„Жалкото в случая е, че вместо от ВиК-Габрово да вземат някакви мерки, да сондират и каквото и да е … да направят нещо… един от съселяните ни, в чийто кладенец все още има вода е бил подлъган и е разрешил на собствениците на птицефермата да я използват. В резултат, на което са разкопали половината село и са прокарали тръби, абсолютно незаконно!!! Защо това не го направиха от ВиК, или загрижените за населението властимащи? Пълно безхаберие!

И след като се разчу, на няколко пъти комшии са виждали и чували собственика на птицефермата да псува и да кълне съселяните си, че не си знаят интереса. Кой сега щял да му плати разходите за разкопките и прокараните тръби.

А хич не го е еня, че хорицата от няколко години стоят и мизерстват без вода. Дори съм ходил и аз с дядото с колата до Габрово да пълним туби от една чешма. Безобразие…“, коментира още авторът на сигнала до нас.

Водоноската, с която борят безводието в село Здравковец.

„А тази ръждясала водоноска от Втората Световна… Пълна подигравка! Поне да беше лято да се нагрее водата в нея, че да става за къпане и да си закарам прането и мръсните съдове там… Гавра! Извинявайте, ама съм бесен! На косъм съм да наема един автобус и да натоваря хорицата от Здравковец, за да ги докарам в Габрово и да ги изсипя пред Общината!“, завършва човекът, потърсил ни за съдействие да дадем гласност на заплахата.

Каква реакция на компетентните институции по случая ще последва, какви конкретно мерки ще бъдат предприети за справянето с проблема, ще бъде ли възстановено нормалното водоподаване в габровското село Здравковец, предстои да разберем. А до тогава изпращайте ни вашите мнения, сигнали, коментари, снимки на редакционната ни поща: info@gabrovonews.vxpknrygwd-58e609mpx6d7.p.runcloud.link, или на страницата ни във фейбук. Ние ще ги направим публични и ще ги предоставим на вниманието на широката общественост.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица