Свържи се с нас

Новини

Птицеферма заплашва габровско село с екокатастрофа!

Published

on

Габровското село Здравковец е заплашено от екологична катастрофа, алармира до редакцията на „Габрово Нюз“ читател на медията, изпратил ни сигнал, за да дадем гласност на проблема.

Според него източникът на тази опасност е птицеферма, от която освен, че в района се изхвърлят трупове на умрели пилета, които биват разнасяни из селото от безпризорни кучета, във въздуха се носи и отвратителна миризма.

Читателят ни категорично твърди, че въпросната ферма за птици, собственост на брата на кмета на селото, е причината намиращото се недалеч от Габрово село Здравковец да не бъде захранвано ежедневно с вода, а само един път месечно, при това за 1 час.

„От няколко години, откакто се откри птицефермата в края на село Здравковец, започнаха проблемите с водата. В началото я спираха само за малко. После за по един ден, а от една година я пускат само за по 1 час и то един път в месеца! Кладенците в повечето от къщите вече са почти пресушени, а други празни.

В последствие разбрахме, че от въпросната птицеферма са сондирали на няколко места и явно източват водата и оттам! Пресъхнала е дори уличната чешма, която от години не е спирала да тече!

Проблемът е, че когато пишем или подадем сигнал в някоя от институциите, за да съобщим за проблема, почти винаги ни отговарят да се обърнем към кмета на селото. Но въпросната птицеферма е собственост на брата на кмета… Вероятно и заради това досега не само, че нищо не е предприето, но положението става все по-зле!

Последно на 20-ти септември сутринта, принудени от пълната безизходица и безхаберие, отидохме на място във ВиК-Габрово. Там ни увериха, че отдавна са запознати с проблема! И след като не можаха да ни отговорят на въпроса „Не може ли да се направи някакъв график“ поне, за да знаем кога точно ще има и кога няма да има вода, за да си планираме работата, която на село е в изобилие, да не говорим за лукса – баня, пране и т.н. – единственото, което ни увериха бе, че редовно ще пращат водоноски и същия ден следобеда отново ще изпратят, за да напълнят водохранилището на селото.

Тръгнахме си оттам леко облекчени и с надежда, че ще имаме вода поне през почивните дни! Да, ама не! Пуснаха я само за един час по обяд на Националния празник на 22 септември. „Честит празник!“ То за 1 час кое по-напред? Да се изкъпеш ли, да изпереш ли, да напълниш тубите ли?!?

Запитахме се, добре де – водоноски, водохранилище… тази вода къде отива? Определено не стига до нас! А защо от самата птицеферма не си поръчват директно за тях водоноски… Може би ще им излезе солено…, защото на нас вече ни е солено, буквално и преносно! После ходи живей на село?! „…Върнете се на село…“ – друг път!

Друг проблем е, че от въпросната птицеферма редовно изхвърлят умрелите пилета, с които хранят уличните кучета и се разнасят из цялото село. Образувала се цяла глутница от над 10 кучета, които се подвизават в двора на птицефермата и вечер обикалят свободно цялото село, като прескачат в дворовете на хората и е имало случаи да нападати домашни животни.

Също така непоносима смрад се разнася постоянно над цялото село, колкото сте по-близо до птицефермата, толкова става по-силна миризмата. И това е денонощно! Молим се вятърът да не задуха откъм птицефермата, защото тогава ни трябват и противогази. Отделно по пътищата в цялото село и около него има разсипана птича тор – едва ли някой я използва за торене!

Следващото, на което искам да наблегна, е това, че в селото нерегламентирано са настанени хора от малцинствата в изоставени къщи в селото, които да работят в птицефермата. Едва ли плащат наем и едва ли имат адресна регистрация, за трудови договори, данъци и т.н. да не говорим!

След като цял живот се трепем да изградим дом, плащаме наеми, ипотеки, плащаме данъци и такси за всичко не мисля, че това е справедливо някой да живее на чужд гръб! Да не коментираме, че от въпросната птицеферма разбиха и разкопаха незаконно улиците на половината село към една от къщите, в чиито кладенец все още има вода…

Къде е ВиК в случая? Къде са институциите? Няма такава държава! Просто ни се иска и се надяваме, молим се, като редовни данъкоплатци да ни се осигурят нормални условия на живот, за които също си плащаме! Много ли искаме???“, гневи се в сигнала си до „Габрово Нюз“ нашият читател.

След подаден сигнал реакция все пак е последвала, макар и нищожна. „Увериха ни, че ще бъдат предприети мерки и още на следващия ден ще бъде възстановено водоподаването към битовите абонати, а промишленото водоподаване към птицефермата ще бъде спряно, което всъщност е ощетявало битовите абонати“, коментира още подателят на сигнала.

„Явно на всякъде интересът опира единствено и само до изборите, и ползата, която може да се извлече от тях… Единственото нещо, което може би наистина предприеха е незабавно да отстранят кметския наместник, заради конфликт на интереси. А жителите в селото все още си седим без вода.“

„Жалкото в случая е, че вместо от ВиК-Габрово да вземат някакви мерки, да сондират и каквото и да е … да направят нещо… един от съселяните ни, в чийто кладенец все още има вода е бил подлъган и е разрешил на собствениците на птицефермата да я използват. В резултат, на което са разкопали половината село и са прокарали тръби, абсолютно незаконно!!! Защо това не го направиха от ВиК, или загрижените за населението властимащи? Пълно безхаберие!

И след като се разчу, на няколко пъти комшии са виждали и чували собственика на птицефермата да псува и да кълне съселяните си, че не си знаят интереса. Кой сега щял да му плати разходите за разкопките и прокараните тръби.

А хич не го е еня, че хорицата от няколко години стоят и мизерстват без вода. Дори съм ходил и аз с дядото с колата до Габрово да пълним туби от една чешма. Безобразие…“, коментира още авторът на сигнала до нас.

Водоноската, с която борят безводието в село Здравковец.

„А тази ръждясала водоноска от Втората Световна… Пълна подигравка! Поне да беше лято да се нагрее водата в нея, че да става за къпане и да си закарам прането и мръсните съдове там… Гавра! Извинявайте, ама съм бесен! На косъм съм да наема един автобус и да натоваря хорицата от Здравковец, за да ги докарам в Габрово и да ги изсипя пред Общината!“, завършва човекът, потърсил ни за съдействие да дадем гласност на заплахата.

Каква реакция на компетентните институции по случая ще последва, какви конкретно мерки ще бъдат предприети за справянето с проблема, ще бъде ли възстановено нормалното водоподаване в габровското село Здравковец, предстои да разберем. А до тогава изпращайте ни вашите мнения, сигнали, коментари, снимки на редакционната ни поща: info@gabrovonews.vxpknrygwd-58e609mpx6d7.p.runcloud.link, или на страницата ни във фейбук. Ние ще ги направим публични и ще ги предоставим на вниманието на широката общественост.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица