Свържи се с нас

Новини

Ивелин Николов: Ще създадем условия за по – достоен живот в Габрово

Published

on

Ивелин Николов е роден през 1962 г. в Габрово. Учи последователно в Начално училище „Петър Падалски” и в Осмо основно училище. Средното си образование завършва в габровската Математическа гимназия през 1980 година. След завършването на Висшето военно артилерийско училище в Шумен е кадрови офицер в Ракетните войски и артилерията с гражданска специалност „Педагогика”. По-късно учи търговско право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и е магистър по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Шест години служи като офицер в Българската армия в ракетната база Марино поле край Карлово и още тогава започва да сътрудничи на вестник „Българска армия”. През 1990 г. се завръща в Габрово и последователно работи като шофьор на такси, снабдител и монтажник в малка фирма, педагогически съветник в Осмо основно училище. В същия период специализира организационна психология и групова динамика в Прага и е председател на Общинския и Регионален съвет на БСП в Габрово. Бил е общински съветник в габровския ОбС, а през 2009 година е избран за народен представител от Габрово. Ивелин Николов е бил е зам.- председател на Комитета за младежта и децата към Министерски съвет, зам.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, журналист във вестниците „Земя” и „Дума”, хонорован преподавател в Нов български университет, Варненския свободен университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи. Съавтор е на сборниците „Политически мениджмънт” /2000 г./, „Мениджмънт и комуникация в политиката” /2006 г./ и Учебник по политически мениджмънт в два тома /2011 г./. В момента е директор на Националния политически институт „Димитър Благоев” и главен редактор на вестник „Дума”. Той е семеен с две деца – на 8 и на 5 години. За това, какви са мотивите на Ивелин Николов да се кандидатира за кмет на Габрово, за проблемите на града и за пътищата за тяхното решаване е разговорът на журналиста от вестник „100 Вести“ Стефка Бурмова с кандидата на БСП и АБВ за кмет на Габрово.

снимка: Личен архив

Г-н Николов, какво Ви мотивира, за да се кандидатирате за кмет на Габрово, каква е Вашата визия, свързана с промяната на града?
Идва момент, в който всеки един човек, независимо къде и какво е работил, каква кариера е градил в живота, трябва да се замисли дали е изпълнил своя дълг към своите приятели, своите съграждани, към града в който се е родил. Да остави нещо, което следващото поколение – децата, внуците ни, да ползват.

Мотивацията ми е обвързана с това, че и Габрово като град, и габровци заслужават повече и като достойнство, и като самочувствие, и като идея какво ще се случи след години. Що се отнася до идеите ми, те са свързани да се продължи това, което е започнато и е полезно за нашия град.

Освен това, когато се работи по проекти, свързани с Габрово, те да бъдат с дългосрочен ефект. Да, в момента има направени много неща – красиви цветя, красиви тротоари, но мисълта кое след 20 години ще направи града по-жив, кое ще привлече в Габрово и туристи, и инвеститори липсва във всички проекти. Мисля си, че когато обсъждаме бъдещето на Габрово трябва да погледнем поне малко по-далеч.

А хората тук, габровци, които остават тук, за да живеят и отглеждат децата си тук, включвате ли ги в своята визия за града?
Говоря точно за габровци, за които трябва да се създадат условия за по-достоен живот. Защото в Габрово безработицата е много ниска, но няма и хора за много професии, които искат да работят. Тук доходите продължават да остават ниски. И си мисля, че ако създадем условия и за изява на габровци, свързани с начин на живот, който да ги прави по-спокойни, по-добри, младите хора няма да си тръгват от Габрово. Не бива да забравяме, че има и млади, които искат да се завърнат в своя роден град.

Как точно ще бъде постигнато всичко това?
Първо европейските пари трябва да се насочват към фирми на габровци, а не габровци да бъдат подизпълнители на външни компании. Трябва да дадем възможност нашите, габровските предприемачи да участват активно във всекидневието на града.

Второ, трябва да създадем пространства, които са приятни на габровци, в които те могат да прекарват приятно своя ден. Габрово е единственият град в Габрово, в който няма добре уреден парк за отдих. Въпреки вложените усилия за Маркотея – там не може да бъде градският парк. Съществуват два градски парка, които биха могли да се възстановят. Мисля, че трябва да се създадат условия, освен в чалготеките, да има къде младите хора да прекарват свободното си време и да могат смислено да се чувстват добри и да работят тук.

Габрово има нужда от различен транспорт. Това е градът, в който всеки пътува с колата си и освен замърсяването и задръстването по улиците, е очевидно че градът на маршрутките и такситата не е съвременен европейски град.

И когато говоря за два парка, визирам „Баждар“ и „Градище“, които биха могли да се превърнат в прекрасни привлекателни места за отдих на габровци. В парка „Баждар“ например има стотици дървесни видове, които трябва да се поддържат и които поколението, идващо след нас трябва да познава. Как по-добре биха могли да опознаят те родното, ако не се докоснат на живо до него, да наблюдават как се разлиства дръвчето, как се подготвя то за зимата… За съжаление, в момента „Баждар“ е занемарен – алеите са буренясали, пейките изпочупени, нападалите клони по пътеките създават условия за неприятни инциденти. А в един парк трябва да има и зеленина, и места за децата с площадки за забавления, каквито условия предлагат и „Баждар“, и „Градище“. В един парк трябва да има и вода, и красота, и спокойствие.

Голяма част от габровци са удовлетворени от това, което е свършила днешната местна власт, в лицето на представителите на ПП ГЕРБ. Приемате ли подобно твърдение или ще изразите своето несъгласие с него?
За десетте години, в които управлява ГЕРБ, е направено немалко и това, което е полезно за габровци и Габрово трябва да се продължи. За съжаление това, което работи в момента местната власт е на парче и по идеи, спуснати от друго място, от София. Идеите, свързани с бъдещето на Габрово, трябва да се раждат в Габрово. В общинската администрация на града има качествени хора. Те трябва да продължат да работят, но бъдещето на Габрово трябва да се проектира по такъв начин, че габровци да остават тук, а избралите да живеят и работят в други краища на страната и на света, да се върнат отново тук.

В същото време, към днешния ден Габрово остана без общинско радио, без местна телевизия, без общински вестник?
Това вече е въпрос на местна политика, на политическо виждане за качеството на живот на хората в града. За мен е унизително за габровци Общината да не се стреми да има медии, чрез които да достига информация до всеки един човек. В Габрово винаги е имало силни журналисти и надявам се, да продължи да има добри и качествени журналисти. Но грижа на местната власт също е да създава възможност информационният поток да достига до хората. Това, което в момента има Габрово, не е достатъчно.

Как бихте подходил за решаването на най-тежкия проблем, който мъчи града – неговото обезлюдяване, ниската раждаемост, лошата демографска характеристика? Както и факта, че все повече габровци решават да се насочат към Терминал 2?
Това е генерален проблем. Но, за да иска един човек да живее на дадено място, той трябва да има създадени условия да живее спокойно, да има своята професионална и житейска изява, да е подсигурено бъдещето му. И ако се мисли дългосрочно, в Габрово е нужно да се създадат условия, свързани с облекчаване живота тук – да бъде намалена таксата за детските градини и ясли, да продължава града ни да бъде духовен център на образованието и културата. Хората да имат достойни доходи и професионално развитие и т.н.

Счита се, че местната власт не разполага с възможности за влияние, свързани с повишаване доходите на своите граждани?
Ако местната власт толерира местните фирми – това е възможност за повишаване на доходите. Ако фирмата едва диша и закъсва – дава малки заплати. Ако знае, че има бъдеще ще дава високи заплати на своите хора. Ето защо местната власт трябва да създаде условия за развитие на фирмите, за създаване на свободни икономически зони, за каквито Габрово има възможност с добре развитата си инфраструктура – за междуградски транспорт, пътища и газификация. Така че, местната власт би могла в обединение със съседните общини, което се използва много масово в Европа, да създаде условия бизнеса да диша по-спокойно.

Преди време се говореше за създаване на Свободна икономическа зона между Габрово и Севлиево. Самият Вие бихте ли работили за създаване на свободни икономически зони с общини, чието управление е в ръцете на различна политическата сила от тази, в която Вие членувате?
Аз съм привърженик за създаването на Свободна икономическа зона. За мен няма значение от коя политическа сила е кметът на съседната община. И продължавам да считам, че Томислав Дончев е достатъчно почтен и като габровец ще продължи да помага на Габрово, на реализирането на проекти в нашия град и когато стана кмет от БСП.

Автор: Стефка Бурмова
*Интервюто е публикувано във вестник „100 Вести“*

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица