Новини
Ивелин Николов: Ще създадем условия за по – достоен живот в Габрово
Ивелин Николов е роден през 1962 г. в Габрово. Учи последователно в Начално училище „Петър Падалски” и в Осмо основно училище. Средното си образование завършва в габровската Математическа гимназия през 1980 година. След завършването на Висшето военно артилерийско училище в Шумен е кадрови офицер в Ракетните войски и артилерията с гражданска специалност „Педагогика”. По-късно учи търговско право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и е магистър по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Шест години служи като офицер в Българската армия в ракетната база Марино поле край Карлово и още тогава започва да сътрудничи на вестник „Българска армия”. През 1990 г. се завръща в Габрово и последователно работи като шофьор на такси, снабдител и монтажник в малка фирма, педагогически съветник в Осмо основно училище. В същия период специализира организационна психология и групова динамика в Прага и е председател на Общинския и Регионален съвет на БСП в Габрово. Бил е общински съветник в габровския ОбС, а през 2009 година е избран за народен представител от Габрово. Ивелин Николов е бил е зам.- председател на Комитета за младежта и децата към Министерски съвет, зам.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, журналист във вестниците „Земя” и „Дума”, хонорован преподавател в Нов български университет, Варненския свободен университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи. Съавтор е на сборниците „Политически мениджмънт” /2000 г./, „Мениджмънт и комуникация в политиката” /2006 г./ и Учебник по политически мениджмънт в два тома /2011 г./. В момента е директор на Националния политически институт „Димитър Благоев” и главен редактор на вестник „Дума”. Той е семеен с две деца – на 8 и на 5 години. За това, какви са мотивите на Ивелин Николов да се кандидатира за кмет на Габрово, за проблемите на града и за пътищата за тяхното решаване е разговорът на журналиста от вестник „100 Вести“ Стефка Бурмова с кандидата на БСП и АБВ за кмет на Габрово.

Г-н Николов, какво Ви мотивира, за да се кандидатирате за
кмет на Габрово, каква е Вашата визия, свързана с промяната на града?
Идва
момент, в който всеки един човек, независимо къде и какво е работил,
каква кариера е градил в живота, трябва да се замисли дали е изпълнил
своя дълг към своите приятели, своите съграждани, към града в който се е
родил. Да остави нещо, което следващото поколение – децата, внуците ни,
да ползват.
Мотивацията ми е обвързана с това, че и Габрово като град, и габровци заслужават повече и като достойнство, и като самочувствие, и като идея какво ще се случи след години. Що се отнася до идеите ми, те са свързани да се продължи това, което е започнато и е полезно за нашия град.
Освен това, когато се работи по проекти, свързани с Габрово, те да бъдат с дългосрочен ефект. Да, в момента има направени много неща – красиви цветя, красиви тротоари, но мисълта кое след 20 години ще направи града по-жив, кое ще привлече в Габрово и туристи, и инвеститори липсва във всички проекти. Мисля си, че когато обсъждаме бъдещето на Габрово трябва да погледнем поне малко по-далеч.
А хората тук, габровци, които остават тук, за да живеят и отглеждат децата си тук, включвате ли ги в своята визия за града?
Говоря
точно за габровци, за които трябва да се създадат условия за по-достоен
живот. Защото в Габрово безработицата е много ниска, но няма и хора за
много професии, които искат да работят. Тук доходите продължават да
остават ниски. И си мисля, че ако създадем условия и за изява на
габровци, свързани с начин на живот, който да ги прави по-спокойни,
по-добри, младите хора няма да си тръгват от Габрово. Не бива да
забравяме, че има и млади, които искат да се завърнат в своя роден град.
Как точно ще бъде постигнато всичко това?
Първо
европейските пари трябва да се насочват към фирми на габровци, а не
габровци да бъдат подизпълнители на външни компании. Трябва да дадем
възможност нашите, габровските предприемачи да участват активно във
всекидневието на града.
Второ, трябва да създадем пространства, които са приятни на габровци, в които те могат да прекарват приятно своя ден. Габрово е единственият град в Габрово, в който няма добре уреден парк за отдих. Въпреки вложените усилия за Маркотея – там не може да бъде градският парк. Съществуват два градски парка, които биха могли да се възстановят. Мисля, че трябва да се създадат условия, освен в чалготеките, да има къде младите хора да прекарват свободното си време и да могат смислено да се чувстват добри и да работят тук.
Габрово има нужда от различен транспорт. Това е градът, в който всеки пътува с колата си и освен замърсяването и задръстването по улиците, е очевидно че градът на маршрутките и такситата не е съвременен европейски град.
И когато говоря за два парка, визирам „Баждар“ и „Градище“, които биха могли да се превърнат в прекрасни привлекателни места за отдих на габровци. В парка „Баждар“ например има стотици дървесни видове, които трябва да се поддържат и които поколението, идващо след нас трябва да познава. Как по-добре биха могли да опознаят те родното, ако не се докоснат на живо до него, да наблюдават как се разлиства дръвчето, как се подготвя то за зимата… За съжаление, в момента „Баждар“ е занемарен – алеите са буренясали, пейките изпочупени, нападалите клони по пътеките създават условия за неприятни инциденти. А в един парк трябва да има и зеленина, и места за децата с площадки за забавления, каквито условия предлагат и „Баждар“, и „Градище“. В един парк трябва да има и вода, и красота, и спокойствие.
Голяма част от габровци са удовлетворени от това, което е
свършила днешната местна власт, в лицето на представителите на ПП ГЕРБ.
Приемате ли подобно твърдение или ще изразите своето несъгласие с него?
За
десетте години, в които управлява ГЕРБ, е направено немалко и това,
което е полезно за габровци и Габрово трябва да се продължи. За
съжаление това, което работи в момента местната власт е на парче и по
идеи, спуснати от друго място, от София. Идеите, свързани с бъдещето на
Габрово, трябва да се раждат в Габрово. В общинската администрация на
града има качествени хора. Те трябва да продължат да работят, но
бъдещето на Габрово трябва да се проектира по такъв начин, че габровци
да остават тук, а избралите да живеят и работят в други краища на
страната и на света, да се върнат отново тук.
В същото време, към днешния ден Габрово остана без общинско радио, без местна телевизия, без общински вестник?
Това
вече е въпрос на местна политика, на политическо виждане за качеството
на живот на хората в града. За мен е унизително за габровци Общината да
не се стреми да има медии, чрез които да достига информация до всеки
един човек. В Габрово винаги е имало силни журналисти и надявам се, да
продължи да има добри и качествени журналисти. Но грижа на местната
власт също е да създава възможност информационният поток да достига до
хората. Това, което в момента има Габрово, не е достатъчно.
Как бихте подходил за решаването на най-тежкия проблем, който
мъчи града – неговото обезлюдяване, ниската раждаемост, лошата
демографска характеристика? Както и факта, че все повече габровци решават да се насочат към Терминал 2?
Това
е генерален проблем. Но, за да иска един човек да живее на дадено
място, той трябва да има създадени условия да живее спокойно, да има
своята професионална и житейска изява, да е подсигурено бъдещето му. И
ако се мисли дългосрочно, в Габрово е нужно да се създадат условия,
свързани с облекчаване живота тук – да бъде намалена таксата за
детските градини и ясли, да продължава града ни да бъде духовен център
на образованието и културата. Хората да имат достойни доходи и
професионално развитие и т.н.
Счита се, че местната власт не разполага с възможности за влияние, свързани с повишаване доходите на своите граждани?
Ако
местната власт толерира местните фирми – това е възможност за
повишаване на доходите. Ако фирмата едва диша и закъсва – дава малки
заплати. Ако знае, че има бъдеще ще дава високи заплати на своите хора.
Ето защо местната власт трябва да създаде условия за развитие на
фирмите, за създаване на свободни икономически зони, за каквито Габрово
има възможност с добре развитата си инфраструктура – за междуградски
транспорт, пътища и газификация. Така че, местната власт би могла в
обединение със съседните общини, което се използва много масово в
Европа, да създаде условия бизнеса да диша по-спокойно.
Преди време се говореше за създаване на Свободна икономическа
зона между Габрово и Севлиево. Самият Вие бихте ли работили за
създаване на свободни икономически зони с общини, чието управление е в
ръцете на различна политическата сила от тази, в която Вие членувате?
Аз
съм привърженик за създаването на Свободна икономическа зона. За мен
няма значение от коя политическа сила е кметът на съседната община. И
продължавам да считам, че Томислав Дончев е достатъчно почтен и като
габровец ще продължи да помага на Габрово, на реализирането на проекти в
нашия град и когато стана кмет от БСП.
Автор: Стефка Бурмова
*Интервюто е публикувано във вестник „100 Вести“*
Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Новини
282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.
Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.
Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.
Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.
Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век




