Свържи се с нас

Новини

Ивелин Николов: Ще създадем условия за по – достоен живот в Габрово

Published

on

Ивелин Николов е роден през 1962 г. в Габрово. Учи последователно в Начално училище „Петър Падалски” и в Осмо основно училище. Средното си образование завършва в габровската Математическа гимназия през 1980 година. След завършването на Висшето военно артилерийско училище в Шумен е кадрови офицер в Ракетните войски и артилерията с гражданска специалност „Педагогика”. По-късно учи търговско право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и е магистър по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Шест години служи като офицер в Българската армия в ракетната база Марино поле край Карлово и още тогава започва да сътрудничи на вестник „Българска армия”. През 1990 г. се завръща в Габрово и последователно работи като шофьор на такси, снабдител и монтажник в малка фирма, педагогически съветник в Осмо основно училище. В същия период специализира организационна психология и групова динамика в Прага и е председател на Общинския и Регионален съвет на БСП в Габрово. Бил е общински съветник в габровския ОбС, а през 2009 година е избран за народен представител от Габрово. Ивелин Николов е бил е зам.- председател на Комитета за младежта и децата към Министерски съвет, зам.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, журналист във вестниците „Земя” и „Дума”, хонорован преподавател в Нов български университет, Варненския свободен университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи. Съавтор е на сборниците „Политически мениджмънт” /2000 г./, „Мениджмънт и комуникация в политиката” /2006 г./ и Учебник по политически мениджмънт в два тома /2011 г./. В момента е директор на Националния политически институт „Димитър Благоев” и главен редактор на вестник „Дума”. Той е семеен с две деца – на 8 и на 5 години. За това, какви са мотивите на Ивелин Николов да се кандидатира за кмет на Габрово, за проблемите на града и за пътищата за тяхното решаване е разговорът на журналиста от вестник „100 Вести“ Стефка Бурмова с кандидата на БСП и АБВ за кмет на Габрово.

снимка: Личен архив

Г-н Николов, какво Ви мотивира, за да се кандидатирате за кмет на Габрово, каква е Вашата визия, свързана с промяната на града?
Идва момент, в който всеки един човек, независимо къде и какво е работил, каква кариера е градил в живота, трябва да се замисли дали е изпълнил своя дълг към своите приятели, своите съграждани, към града в който се е родил. Да остави нещо, което следващото поколение – децата, внуците ни, да ползват.

Мотивацията ми е обвързана с това, че и Габрово като град, и габровци заслужават повече и като достойнство, и като самочувствие, и като идея какво ще се случи след години. Що се отнася до идеите ми, те са свързани да се продължи това, което е започнато и е полезно за нашия град.

Освен това, когато се работи по проекти, свързани с Габрово, те да бъдат с дългосрочен ефект. Да, в момента има направени много неща – красиви цветя, красиви тротоари, но мисълта кое след 20 години ще направи града по-жив, кое ще привлече в Габрово и туристи, и инвеститори липсва във всички проекти. Мисля си, че когато обсъждаме бъдещето на Габрово трябва да погледнем поне малко по-далеч.

А хората тук, габровци, които остават тук, за да живеят и отглеждат децата си тук, включвате ли ги в своята визия за града?
Говоря точно за габровци, за които трябва да се създадат условия за по-достоен живот. Защото в Габрово безработицата е много ниска, но няма и хора за много професии, които искат да работят. Тук доходите продължават да остават ниски. И си мисля, че ако създадем условия и за изява на габровци, свързани с начин на живот, който да ги прави по-спокойни, по-добри, младите хора няма да си тръгват от Габрово. Не бива да забравяме, че има и млади, които искат да се завърнат в своя роден град.

Как точно ще бъде постигнато всичко това?
Първо европейските пари трябва да се насочват към фирми на габровци, а не габровци да бъдат подизпълнители на външни компании. Трябва да дадем възможност нашите, габровските предприемачи да участват активно във всекидневието на града.

Второ, трябва да създадем пространства, които са приятни на габровци, в които те могат да прекарват приятно своя ден. Габрово е единственият град в Габрово, в който няма добре уреден парк за отдих. Въпреки вложените усилия за Маркотея – там не може да бъде градският парк. Съществуват два градски парка, които биха могли да се възстановят. Мисля, че трябва да се създадат условия, освен в чалготеките, да има къде младите хора да прекарват свободното си време и да могат смислено да се чувстват добри и да работят тук.

Габрово има нужда от различен транспорт. Това е градът, в който всеки пътува с колата си и освен замърсяването и задръстването по улиците, е очевидно че градът на маршрутките и такситата не е съвременен европейски град.

И когато говоря за два парка, визирам „Баждар“ и „Градище“, които биха могли да се превърнат в прекрасни привлекателни места за отдих на габровци. В парка „Баждар“ например има стотици дървесни видове, които трябва да се поддържат и които поколението, идващо след нас трябва да познава. Как по-добре биха могли да опознаят те родното, ако не се докоснат на живо до него, да наблюдават как се разлиства дръвчето, как се подготвя то за зимата… За съжаление, в момента „Баждар“ е занемарен – алеите са буренясали, пейките изпочупени, нападалите клони по пътеките създават условия за неприятни инциденти. А в един парк трябва да има и зеленина, и места за децата с площадки за забавления, каквито условия предлагат и „Баждар“, и „Градище“. В един парк трябва да има и вода, и красота, и спокойствие.

Голяма част от габровци са удовлетворени от това, което е свършила днешната местна власт, в лицето на представителите на ПП ГЕРБ. Приемате ли подобно твърдение или ще изразите своето несъгласие с него?
За десетте години, в които управлява ГЕРБ, е направено немалко и това, което е полезно за габровци и Габрово трябва да се продължи. За съжаление това, което работи в момента местната власт е на парче и по идеи, спуснати от друго място, от София. Идеите, свързани с бъдещето на Габрово, трябва да се раждат в Габрово. В общинската администрация на града има качествени хора. Те трябва да продължат да работят, но бъдещето на Габрово трябва да се проектира по такъв начин, че габровци да остават тук, а избралите да живеят и работят в други краища на страната и на света, да се върнат отново тук.

В същото време, към днешния ден Габрово остана без общинско радио, без местна телевизия, без общински вестник?
Това вече е въпрос на местна политика, на политическо виждане за качеството на живот на хората в града. За мен е унизително за габровци Общината да не се стреми да има медии, чрез които да достига информация до всеки един човек. В Габрово винаги е имало силни журналисти и надявам се, да продължи да има добри и качествени журналисти. Но грижа на местната власт също е да създава възможност информационният поток да достига до хората. Това, което в момента има Габрово, не е достатъчно.

Как бихте подходил за решаването на най-тежкия проблем, който мъчи града – неговото обезлюдяване, ниската раждаемост, лошата демографска характеристика? Както и факта, че все повече габровци решават да се насочат към Терминал 2?
Това е генерален проблем. Но, за да иска един човек да живее на дадено място, той трябва да има създадени условия да живее спокойно, да има своята професионална и житейска изява, да е подсигурено бъдещето му. И ако се мисли дългосрочно, в Габрово е нужно да се създадат условия, свързани с облекчаване живота тук – да бъде намалена таксата за детските градини и ясли, да продължава града ни да бъде духовен център на образованието и културата. Хората да имат достойни доходи и професионално развитие и т.н.

Счита се, че местната власт не разполага с възможности за влияние, свързани с повишаване доходите на своите граждани?
Ако местната власт толерира местните фирми – това е възможност за повишаване на доходите. Ако фирмата едва диша и закъсва – дава малки заплати. Ако знае, че има бъдеще ще дава високи заплати на своите хора. Ето защо местната власт трябва да създаде условия за развитие на фирмите, за създаване на свободни икономически зони, за каквито Габрово има възможност с добре развитата си инфраструктура – за междуградски транспорт, пътища и газификация. Така че, местната власт би могла в обединение със съседните общини, което се използва много масово в Европа, да създаде условия бизнеса да диша по-спокойно.

Преди време се говореше за създаване на Свободна икономическа зона между Габрово и Севлиево. Самият Вие бихте ли работили за създаване на свободни икономически зони с общини, чието управление е в ръцете на различна политическата сила от тази, в която Вие членувате?
Аз съм привърженик за създаването на Свободна икономическа зона. За мен няма значение от коя политическа сила е кметът на съседната община. И продължавам да считам, че Томислав Дончев е достатъчно почтен и като габровец ще продължи да помага на Габрово, на реализирането на проекти в нашия град и когато стана кмет от БСП.

Автор: Стефка Бурмова
*Интервюто е публикувано във вестник „100 Вести“*

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица