Свържи се с нас

Новини

Ивелин Николов: Ще създадем условия за по – достоен живот в Габрово

Published

on

Ивелин Николов е роден през 1962 г. в Габрово. Учи последователно в Начално училище „Петър Падалски” и в Осмо основно училище. Средното си образование завършва в габровската Математическа гимназия през 1980 година. След завършването на Висшето военно артилерийско училище в Шумен е кадрови офицер в Ракетните войски и артилерията с гражданска специалност „Педагогика”. По-късно учи търговско право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и е магистър по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Шест години служи като офицер в Българската армия в ракетната база Марино поле край Карлово и още тогава започва да сътрудничи на вестник „Българска армия”. През 1990 г. се завръща в Габрово и последователно работи като шофьор на такси, снабдител и монтажник в малка фирма, педагогически съветник в Осмо основно училище. В същия период специализира организационна психология и групова динамика в Прага и е председател на Общинския и Регионален съвет на БСП в Габрово. Бил е общински съветник в габровския ОбС, а през 2009 година е избран за народен представител от Габрово. Ивелин Николов е бил е зам.- председател на Комитета за младежта и децата към Министерски съвет, зам.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, журналист във вестниците „Земя” и „Дума”, хонорован преподавател в Нов български университет, Варненския свободен университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи. Съавтор е на сборниците „Политически мениджмънт” /2000 г./, „Мениджмънт и комуникация в политиката” /2006 г./ и Учебник по политически мениджмънт в два тома /2011 г./. В момента е директор на Националния политически институт „Димитър Благоев” и главен редактор на вестник „Дума”. Той е семеен с две деца – на 8 и на 5 години. За това, какви са мотивите на Ивелин Николов да се кандидатира за кмет на Габрово, за проблемите на града и за пътищата за тяхното решаване е разговорът на журналиста от вестник „100 Вести“ Стефка Бурмова с кандидата на БСП и АБВ за кмет на Габрово.

снимка: Личен архив

Г-н Николов, какво Ви мотивира, за да се кандидатирате за кмет на Габрово, каква е Вашата визия, свързана с промяната на града?
Идва момент, в който всеки един човек, независимо къде и какво е работил, каква кариера е градил в живота, трябва да се замисли дали е изпълнил своя дълг към своите приятели, своите съграждани, към града в който се е родил. Да остави нещо, което следващото поколение – децата, внуците ни, да ползват.

Мотивацията ми е обвързана с това, че и Габрово като град, и габровци заслужават повече и като достойнство, и като самочувствие, и като идея какво ще се случи след години. Що се отнася до идеите ми, те са свързани да се продължи това, което е започнато и е полезно за нашия град.

Освен това, когато се работи по проекти, свързани с Габрово, те да бъдат с дългосрочен ефект. Да, в момента има направени много неща – красиви цветя, красиви тротоари, но мисълта кое след 20 години ще направи града по-жив, кое ще привлече в Габрово и туристи, и инвеститори липсва във всички проекти. Мисля си, че когато обсъждаме бъдещето на Габрово трябва да погледнем поне малко по-далеч.

А хората тук, габровци, които остават тук, за да живеят и отглеждат децата си тук, включвате ли ги в своята визия за града?
Говоря точно за габровци, за които трябва да се създадат условия за по-достоен живот. Защото в Габрово безработицата е много ниска, но няма и хора за много професии, които искат да работят. Тук доходите продължават да остават ниски. И си мисля, че ако създадем условия и за изява на габровци, свързани с начин на живот, който да ги прави по-спокойни, по-добри, младите хора няма да си тръгват от Габрово. Не бива да забравяме, че има и млади, които искат да се завърнат в своя роден град.

Как точно ще бъде постигнато всичко това?
Първо европейските пари трябва да се насочват към фирми на габровци, а не габровци да бъдат подизпълнители на външни компании. Трябва да дадем възможност нашите, габровските предприемачи да участват активно във всекидневието на града.

Второ, трябва да създадем пространства, които са приятни на габровци, в които те могат да прекарват приятно своя ден. Габрово е единственият град в Габрово, в който няма добре уреден парк за отдих. Въпреки вложените усилия за Маркотея – там не може да бъде градският парк. Съществуват два градски парка, които биха могли да се възстановят. Мисля, че трябва да се създадат условия, освен в чалготеките, да има къде младите хора да прекарват свободното си време и да могат смислено да се чувстват добри и да работят тук.

Габрово има нужда от различен транспорт. Това е градът, в който всеки пътува с колата си и освен замърсяването и задръстването по улиците, е очевидно че градът на маршрутките и такситата не е съвременен европейски град.

И когато говоря за два парка, визирам „Баждар“ и „Градище“, които биха могли да се превърнат в прекрасни привлекателни места за отдих на габровци. В парка „Баждар“ например има стотици дървесни видове, които трябва да се поддържат и които поколението, идващо след нас трябва да познава. Как по-добре биха могли да опознаят те родното, ако не се докоснат на живо до него, да наблюдават как се разлиства дръвчето, как се подготвя то за зимата… За съжаление, в момента „Баждар“ е занемарен – алеите са буренясали, пейките изпочупени, нападалите клони по пътеките създават условия за неприятни инциденти. А в един парк трябва да има и зеленина, и места за децата с площадки за забавления, каквито условия предлагат и „Баждар“, и „Градище“. В един парк трябва да има и вода, и красота, и спокойствие.

Голяма част от габровци са удовлетворени от това, което е свършила днешната местна власт, в лицето на представителите на ПП ГЕРБ. Приемате ли подобно твърдение или ще изразите своето несъгласие с него?
За десетте години, в които управлява ГЕРБ, е направено немалко и това, което е полезно за габровци и Габрово трябва да се продължи. За съжаление това, което работи в момента местната власт е на парче и по идеи, спуснати от друго място, от София. Идеите, свързани с бъдещето на Габрово, трябва да се раждат в Габрово. В общинската администрация на града има качествени хора. Те трябва да продължат да работят, но бъдещето на Габрово трябва да се проектира по такъв начин, че габровци да остават тук, а избралите да живеят и работят в други краища на страната и на света, да се върнат отново тук.

В същото време, към днешния ден Габрово остана без общинско радио, без местна телевизия, без общински вестник?
Това вече е въпрос на местна политика, на политическо виждане за качеството на живот на хората в града. За мен е унизително за габровци Общината да не се стреми да има медии, чрез които да достига информация до всеки един човек. В Габрово винаги е имало силни журналисти и надявам се, да продължи да има добри и качествени журналисти. Но грижа на местната власт също е да създава възможност информационният поток да достига до хората. Това, което в момента има Габрово, не е достатъчно.

Как бихте подходил за решаването на най-тежкия проблем, който мъчи града – неговото обезлюдяване, ниската раждаемост, лошата демографска характеристика? Както и факта, че все повече габровци решават да се насочат към Терминал 2?
Това е генерален проблем. Но, за да иска един човек да живее на дадено място, той трябва да има създадени условия да живее спокойно, да има своята професионална и житейска изява, да е подсигурено бъдещето му. И ако се мисли дългосрочно, в Габрово е нужно да се създадат условия, свързани с облекчаване живота тук – да бъде намалена таксата за детските градини и ясли, да продължава града ни да бъде духовен център на образованието и културата. Хората да имат достойни доходи и професионално развитие и т.н.

Счита се, че местната власт не разполага с възможности за влияние, свързани с повишаване доходите на своите граждани?
Ако местната власт толерира местните фирми – това е възможност за повишаване на доходите. Ако фирмата едва диша и закъсва – дава малки заплати. Ако знае, че има бъдеще ще дава високи заплати на своите хора. Ето защо местната власт трябва да създаде условия за развитие на фирмите, за създаване на свободни икономически зони, за каквито Габрово има възможност с добре развитата си инфраструктура – за междуградски транспорт, пътища и газификация. Така че, местната власт би могла в обединение със съседните общини, което се използва много масово в Европа, да създаде условия бизнеса да диша по-спокойно.

Преди време се говореше за създаване на Свободна икономическа зона между Габрово и Севлиево. Самият Вие бихте ли работили за създаване на свободни икономически зони с общини, чието управление е в ръцете на различна политическата сила от тази, в която Вие членувате?
Аз съм привърженик за създаването на Свободна икономическа зона. За мен няма значение от коя политическа сила е кметът на съседната община. И продължавам да считам, че Томислав Дончев е достатъчно почтен и като габровец ще продължи да помага на Габрово, на реализирането на проекти в нашия град и когато стана кмет от БСП.

Автор: Стефка Бурмова
*Интервюто е публикувано във вестник „100 Вести“*

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Икономика

Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане

Published

on

На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.

Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.

Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.

Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.

Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.

Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица