Новини
Ивелин Николов: Ще създадем условия за по – достоен живот в Габрово
Ивелин Николов е роден през 1962 г. в Габрово. Учи последователно в Начално училище „Петър Падалски” и в Осмо основно училище. Средното си образование завършва в габровската Математическа гимназия през 1980 година. След завършването на Висшето военно артилерийско училище в Шумен е кадрови офицер в Ракетните войски и артилерията с гражданска специалност „Педагогика”. По-късно учи търговско право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и е магистър по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Шест години служи като офицер в Българската армия в ракетната база Марино поле край Карлово и още тогава започва да сътрудничи на вестник „Българска армия”. През 1990 г. се завръща в Габрово и последователно работи като шофьор на такси, снабдител и монтажник в малка фирма, педагогически съветник в Осмо основно училище. В същия период специализира организационна психология и групова динамика в Прага и е председател на Общинския и Регионален съвет на БСП в Габрово. Бил е общински съветник в габровския ОбС, а през 2009 година е избран за народен представител от Габрово. Ивелин Николов е бил е зам.- председател на Комитета за младежта и децата към Министерски съвет, зам.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, журналист във вестниците „Земя” и „Дума”, хонорован преподавател в Нов български университет, Варненския свободен университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи. Съавтор е на сборниците „Политически мениджмънт” /2000 г./, „Мениджмънт и комуникация в политиката” /2006 г./ и Учебник по политически мениджмънт в два тома /2011 г./. В момента е директор на Националния политически институт „Димитър Благоев” и главен редактор на вестник „Дума”. Той е семеен с две деца – на 8 и на 5 години. За това, какви са мотивите на Ивелин Николов да се кандидатира за кмет на Габрово, за проблемите на града и за пътищата за тяхното решаване е разговорът на журналиста от вестник „100 Вести“ Стефка Бурмова с кандидата на БСП и АБВ за кмет на Габрово.

Г-н Николов, какво Ви мотивира, за да се кандидатирате за
кмет на Габрово, каква е Вашата визия, свързана с промяната на града?
Идва
момент, в който всеки един човек, независимо къде и какво е работил,
каква кариера е градил в живота, трябва да се замисли дали е изпълнил
своя дълг към своите приятели, своите съграждани, към града в който се е
родил. Да остави нещо, което следващото поколение – децата, внуците ни,
да ползват.
Мотивацията ми е обвързана с това, че и Габрово като град, и габровци заслужават повече и като достойнство, и като самочувствие, и като идея какво ще се случи след години. Що се отнася до идеите ми, те са свързани да се продължи това, което е започнато и е полезно за нашия град.
Освен това, когато се работи по проекти, свързани с Габрово, те да бъдат с дългосрочен ефект. Да, в момента има направени много неща – красиви цветя, красиви тротоари, но мисълта кое след 20 години ще направи града по-жив, кое ще привлече в Габрово и туристи, и инвеститори липсва във всички проекти. Мисля си, че когато обсъждаме бъдещето на Габрово трябва да погледнем поне малко по-далеч.
А хората тук, габровци, които остават тук, за да живеят и отглеждат децата си тук, включвате ли ги в своята визия за града?
Говоря
точно за габровци, за които трябва да се създадат условия за по-достоен
живот. Защото в Габрово безработицата е много ниска, но няма и хора за
много професии, които искат да работят. Тук доходите продължават да
остават ниски. И си мисля, че ако създадем условия и за изява на
габровци, свързани с начин на живот, който да ги прави по-спокойни,
по-добри, младите хора няма да си тръгват от Габрово. Не бива да
забравяме, че има и млади, които искат да се завърнат в своя роден град.
Как точно ще бъде постигнато всичко това?
Първо
европейските пари трябва да се насочват към фирми на габровци, а не
габровци да бъдат подизпълнители на външни компании. Трябва да дадем
възможност нашите, габровските предприемачи да участват активно във
всекидневието на града.
Второ, трябва да създадем пространства, които са приятни на габровци, в които те могат да прекарват приятно своя ден. Габрово е единственият град в Габрово, в който няма добре уреден парк за отдих. Въпреки вложените усилия за Маркотея – там не може да бъде градският парк. Съществуват два градски парка, които биха могли да се възстановят. Мисля, че трябва да се създадат условия, освен в чалготеките, да има къде младите хора да прекарват свободното си време и да могат смислено да се чувстват добри и да работят тук.
Габрово има нужда от различен транспорт. Това е градът, в който всеки пътува с колата си и освен замърсяването и задръстването по улиците, е очевидно че градът на маршрутките и такситата не е съвременен европейски град.
И когато говоря за два парка, визирам „Баждар“ и „Градище“, които биха могли да се превърнат в прекрасни привлекателни места за отдих на габровци. В парка „Баждар“ например има стотици дървесни видове, които трябва да се поддържат и които поколението, идващо след нас трябва да познава. Как по-добре биха могли да опознаят те родното, ако не се докоснат на живо до него, да наблюдават как се разлиства дръвчето, как се подготвя то за зимата… За съжаление, в момента „Баждар“ е занемарен – алеите са буренясали, пейките изпочупени, нападалите клони по пътеките създават условия за неприятни инциденти. А в един парк трябва да има и зеленина, и места за децата с площадки за забавления, каквито условия предлагат и „Баждар“, и „Градище“. В един парк трябва да има и вода, и красота, и спокойствие.
Голяма част от габровци са удовлетворени от това, което е
свършила днешната местна власт, в лицето на представителите на ПП ГЕРБ.
Приемате ли подобно твърдение или ще изразите своето несъгласие с него?
За
десетте години, в които управлява ГЕРБ, е направено немалко и това,
което е полезно за габровци и Габрово трябва да се продължи. За
съжаление това, което работи в момента местната власт е на парче и по
идеи, спуснати от друго място, от София. Идеите, свързани с бъдещето на
Габрово, трябва да се раждат в Габрово. В общинската администрация на
града има качествени хора. Те трябва да продължат да работят, но
бъдещето на Габрово трябва да се проектира по такъв начин, че габровци
да остават тук, а избралите да живеят и работят в други краища на
страната и на света, да се върнат отново тук.
В същото време, към днешния ден Габрово остана без общинско радио, без местна телевизия, без общински вестник?
Това
вече е въпрос на местна политика, на политическо виждане за качеството
на живот на хората в града. За мен е унизително за габровци Общината да
не се стреми да има медии, чрез които да достига информация до всеки
един човек. В Габрово винаги е имало силни журналисти и надявам се, да
продължи да има добри и качествени журналисти. Но грижа на местната
власт също е да създава възможност информационният поток да достига до
хората. Това, което в момента има Габрово, не е достатъчно.
Как бихте подходил за решаването на най-тежкия проблем, който
мъчи града – неговото обезлюдяване, ниската раждаемост, лошата
демографска характеристика? Както и факта, че все повече габровци решават да се насочат към Терминал 2?
Това
е генерален проблем. Но, за да иска един човек да живее на дадено
място, той трябва да има създадени условия да живее спокойно, да има
своята професионална и житейска изява, да е подсигурено бъдещето му. И
ако се мисли дългосрочно, в Габрово е нужно да се създадат условия,
свързани с облекчаване живота тук – да бъде намалена таксата за
детските градини и ясли, да продължава града ни да бъде духовен център
на образованието и културата. Хората да имат достойни доходи и
професионално развитие и т.н.
Счита се, че местната власт не разполага с възможности за влияние, свързани с повишаване доходите на своите граждани?
Ако
местната власт толерира местните фирми – това е възможност за
повишаване на доходите. Ако фирмата едва диша и закъсва – дава малки
заплати. Ако знае, че има бъдеще ще дава високи заплати на своите хора.
Ето защо местната власт трябва да създаде условия за развитие на
фирмите, за създаване на свободни икономически зони, за каквито Габрово
има възможност с добре развитата си инфраструктура – за междуградски
транспорт, пътища и газификация. Така че, местната власт би могла в
обединение със съседните общини, което се използва много масово в
Европа, да създаде условия бизнеса да диша по-спокойно.
Преди време се говореше за създаване на Свободна икономическа
зона между Габрово и Севлиево. Самият Вие бихте ли работили за
създаване на свободни икономически зони с общини, чието управление е в
ръцете на различна политическата сила от тази, в която Вие членувате?
Аз
съм привърженик за създаването на Свободна икономическа зона. За мен
няма значение от коя политическа сила е кметът на съседната община. И
продължавам да считам, че Томислав Дончев е достатъчно почтен и като
габровец ще продължи да помага на Габрово, на реализирането на проекти в
нашия град и когато стана кмет от БСП.
Автор: Стефка Бурмова
*Интервюто е публикувано във вестник „100 Вести“*
Крими
Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.
Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.
За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Новини
Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.
Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.
„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.
Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.
Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


-
Кримипреди 3 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Икономикапреди 4 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 4 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Любопитнопреди 4 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Кримипреди 4 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Икономикапреди 3 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 4 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Културапреди 2 дниДве „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”






