Времето, прекарано с близки и приятели в заведение, ни носи едни от най-приятните изживявания, които можем да имаме в дългите и топли летни вечери. Приповдигнатото настроение, положителните емоции и желанието да ги запазим могат да притъпят нашата чувствителност към евентуално незачитане на правата ни като потребители.

Ако в менюто липсва грамажът на предлаганите ястия или едва при представянето на сметката стане ясно, че обявената цена е за посоченото количество риба, но в суров вариант, а не след термична обработка, просто трябва да реагираме.

Същото важи и когато сме привлечени от промоции с „тайни условия”, за които разбираме впоследствие и сме лишени от възможността реално да се възползваме от обещаните отстъпки.

Не се налага да правим компромис при възникването на каквито и да било нарушаващи законовите ни права неудачи, тъй като ресторантьорите имат своите задължения, а ние като клиенти – правото по цивилизован начин да изискваме от тях да ги спазват стриктно.

Експертите на Комисията за защита на потребителите обобщиха някои от най-често задаваните от гражданите въпроси по повод посещението на заведения и предлагат кратки отговори на тях.

• Задължително ли е да има менюта?
Всяко заведение е длъжно да има лист- и карт менюта с цените и грамажите на предлаганите храни и напитки. Цените да са в български лева и с включен ДДС, защото начисляването му впоследствие би било нарушение. Менютата се представят при поръчката и заедно със сметката, за да може клиентът да сравни цените и да се увери в коректността на крайната сума.

• Може ли да има различни цени за българи и за чужденци?
Не се допуска дискриминация на клиентите по какъвто и да било признак, включително националност. Възможно е да има дву- и многоезични менюта, както и отделни менюта на различни езици, но цените за съответните храни и напитки задължително трябва да са еднакви за българите и за чужденците.

• Редно ли е заведението да въвежда задължителен процент за сервиз?
Само ако е предварително включен в обявените цени и това е недвусмислено ясно. В противен случай търговецът няма да е изпълнил задължението си за посочването на крайните цени на продуктите.

• Такси от типа „празен стол”, „празна чиния”, „желание на клиента”
Клиентът може да помоли за нещо допълнително или да има специално изискване по отношение на приготвянето или поднасянето на неговата поръчка. Например, подложни чинии или по-силно препичане на пържолата. Ако това ще бъде таксувано, сервитьорът е длъжен да уведоми предварително.

• Какво да направя, ако храната е със съмнително качество?
Непременно подайте сигнал в Българската агенция по безопасност на храните. Запазете и касовата бележка от заведението – в случай на здравословни проблеми и наличието на медицински документи за тях, бихте могли по съдебен ред да претендирате за обезщетение.

• При разреден алкохол – къде да сигнализирам?
Когато имате съмнение относно качеството на спиртните напитки, потърсете Комисията за защита на потребителите. Същевременно най-добре е да прекратите консумацията на въпросния алкохол.

• Към кого да се обърна за лоша хигиена в заведението?
В този случай сезирайте Регионалната здравна инспекция за извършване на проверка и предприемане на необходимите действия, които при определени условия може да включват и затваряне на заведението.

• Допустимо ли е да ми откажат издаването на касов бон?
Ако откажат да Ви издадат платежен документ, информирайте Националната агенция по приходите.

Следвате ли тези съвети, може да отпиете кратка горчива глътка, докато сте в заведението, но ще избегнете неприятния продължителен вкус на пълна чаша с разочарование, когато се завърнете в къщи и се замислите за всички направени компромиси в името на това вечерта в ресторанта да премине без излишни разправии.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/