Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Безнаказан

Published

on

Колаж на Actualno.com

„Аз ще ви накажа според плодовете на делата ви, казва Господ, и ще запаля огън във вашата гора, който ще погълне всичко около нея…”

Еремия

А ето как звучи „божието” слово на политическия циник днес: „Мен никой не може да ме накаже” /Цветан Цветанов/. Пази боже сляпо да прогледа, камо ли да проговори, особено, когато е облечено с власт!

Между другото Еремия е бил забележителен пророк от Стария Завет. Думите му безпощадно са се впивали в духа и плътта на времето и той така е вбесявал със справедливите си критики политиците и църковните лидери по онова време, че в края на краищата те го хвърлят в затвора. Интересно е какво би казал той днес, още по-интересно е как биха постъпили с него фарисеите български в началото на 21 век, три десетилетия след измамата, наречена Демократичен преход.

Впрочем изпадналият в немилост/по-скоро временна и нагласена, но времето ще покаже/ Цветан Цветанов бе наказан не за това, че се мисли за безнаказан. Така мислят за себе си почти всички властимащи. Но не го демонстрират, а го прикриват или поне се опитват. Една част поради наличие на някакъв разсъдък или неудобство, друга поради страх от онзи, който ги е поставил на власт. Но най-вече хората от властта внимават да не ядосат и събудят народеца наш, който те си мислят, че са успели да приспят завинаги. Затова изказването на Цветанов беше като топовен гръм в тронна зала. Чуха го дори глухите. Той разбира се имаше предвид собствената си недосегаемост, но мислещите хора тутакси откриха в този чутовен гаф ефекта на демаскирането. Да, именно тази фраза демаскира прикриването от властта, на нейното чувство за собствена недосегаемост. Смокиновият лист, който прикриваше властническото самодоволство, се свлече нелепо в нозете на смутените „патриции” и задниците им лъснаха; най-вече този на Борисов. Затова беше така крайна и реакцията му.

Нека направим кратък ретроспективен поглед на подобни ситуации от близкото минало.

По времето на социализЪма партията/БКП/ и различните служби на милицията имаха паритет и се контролираха едни други. Когато някой прегрешеше, следваше партийно наказание и заточение като посланик. Най-често пострадваха и биваха хвърлени на вълците, публично линчувани и развенчавани директорите на заводи, които здраво бъркаха в кацата с меда. Докато ги хванат. Не ви ли напомня това за случващото се през последните месеци – наказани малки кметове и други дребни местни дерибеи, както и някои второстепенни фигури. Борисов е имал добър учител. Разликата е обаче, че по онова време някои истински виновници влизаха в затвора, а сега там се „отбиват” само „правилните” виновници като Николай Банев и Миню Стайков.

В първите години на така наречения демократичен преход хората на властта бяха по-скромни, все пак процесът на ограбване набираше скорост. Лидери като Филип Димитров и Жан Виденов и досега имат ореола на сравнително почтени. Това разбира се не важи за тяхното обкръжение. Част от него дори избяга навън – и от сините, и от червените.

Чувството за безнаказаност се появи ярко с надменното управление и поведение на Иван Костов. Затова този иначе успешен политик, най-вече в международен план/за приватизацията ще говорим друг път/ и до днес е толкова мразен, включително и от бивши свои привърженици. Затова и спечели лукавият Симеон заедно със своите хладнокръвни юпита, като междувременно така нареченият „лобинг”, корупцията и рушветите продължаваха да се институционализират, маскирани зад модерни западни фразеологизми.

Днес се върна инкарнацията на Живков – неговият телохранител Борисов. Преяждането с власт е главозамайващо, корупцията и бездушието – потресаващи. Властта и народът са разделени болезнено. Пружината е натегната докрай. До самия край.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица