Новини
Азбучник на българския хаос: Будала

Колаж на Actualno.com
Светът се дели на две – будали и останали.
(Народно умотворение)
Будала. Синонимите на тази дума са „смахнат”, „глупак”, „недосетлив”, „малоумен”, „абдал”, „зяпльо” и много други. Основното й значение тълковният речник определя като „наивник”.
Будалата е ключов образ в съвременната българска действителност, в него по един или друг начин, волю или неволю, е включено цялото българско природо население. Без изключение. Ако беше иначе, така нареченият български Преход нямаше да прилича на това, на което прилича.
Началото започна в края на 80-ти и началото на 90-те. Тогава разделянето на нацията по оста „будала” беше почти черно-бяло. Имаше две групи. В по-малката бяха превратаджиите от БКП-БСП, ченгетата от ДС и останалите разузнавателни служби, прислужната журналистика и най-вече новоизлюпените демократи, които в болшинството си се оказаха агенти на службите като Емил Кошлуков и Ахмед Доган. Процесът с баламосването, наречен „демокрация”, те проведоха с инструменти, който набързо забърсаха от опита на други източно-европейски страни – митинги, кръгли маси, шествия, бдения, гладни стачки. В другата, огромната група, бяхме будалите. Вярвахме. Скандирахме: ”Оставка!” и „Кой не скача е червен!” Не работехме, не спяхме, не се хранехме, не се любихме, не ходехме на театър, не дишахме дори, правехме само едно – пеехме „Развод ми дай” и ходехме на митинги. А вечер, пред телевизора, сияехме от щастие, че сме милиони на „Лъвов мост”. Бяхме милиони – милиони будали. Когато малко по малко започнахме да прозираме истината, първо не можехме да повярваме на очите си, после се опитахме да намерим сили и да продължим, но истината не спираше да се излива мътна пред очите ни, ден след ден ние разбирахме как са ни правили на будали. Така милионите на площадите се стопиха. Едни избягаха навън под формата на емиграция, други ги завладя отчаянието, трети, четвърти…
Днес ситуацията е променена. Картинката не е така черно-бяла. В малката групичка се примъкват нови и нови кандидати да будалясват останалите и да живеят на техен гръб. Изредиха се партии на царе и царедворци, червени олигарси, демократични олигарси, телохранители и масажисти, новоизлюпени бизнесмени с неясни капитали, бухнали и крадливи националисти и прочие екземпляри от паноптикума, наречен Република България. Край поредната политическа върхушка нетърпеливо свиват гнезда услужливи социолози, неправителствени организации и още по услужливи медии. Тази група се раздува с всеки изминат ден, докато другата се свива с всеки изминат час. И докато първата, малката, забогатява, втората, голямата, става все по-бедна и отчаяна.
Групата на будалите днес не е така хомогенна както преди. Една част от нея все още не осъзнава, че вече десетилетия „онези” ги правят на будали. Тя продължава да ходи на избори и да подкрепя поредните политически хитреци, да им прощава откраднатите от самите тях пари за апартаменти, къщи за гости, скъпи коли и тлъсти комисионни. Прави това поради различни причини, навярно една от тях е крехката надежда да намаже макар и трохичка от общата баница. Друга част е прозряла стоварената върху нея измама, не вярва на никого и е обзета от отчаяние и апатия; членовете й намаляват непрекъснато, защото тя е основният резервоар на емигранти. И третата, последна част от групата на будалите са онези, които отдавна са осъзнали, че са прецакани, че продължават и ще продължават да ги прецакват. Това са баламите, които все още се съпротивляват, протестират, които търсят изход от създалата се ситуация. Някои поединично, някои в опити да се сдружат. Това е все още съществуващото гражданско общество. И именно то е заплаха за първата група, групата на статуквото.
Заради тази трета група Борисов, Цацаров, Пеевски и техните протежета пробутват одиозен типаж като Гешев за главен прокурор. Това е началото. В други времена навярно можеше да се стигне до надписи на вратите „Враг на народа”, арести без съд и присъда, лагери в Ловеч и Белене.
Впрочем, кой е казал, че това не може да се случи и днес?
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Културапреди 14 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 19 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 20 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото








