Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бейби

Published

on

Колаж на Actualno.com

О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)

Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.

Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.

Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.

В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.

И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.

Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

4 коментара

4 Comments

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Бързи антигенни тестове ще се правят и в КОВИД-кабинета

Published

on

След разкриването на КОВИД-кабинет в Първа база на Диагностично – консултативен център – Габрово, освен преглед и консултация, пациентите ще имат възможността да бъдат тествани и с бързи антигенни тестове.

В тази връзка, Община Габрово ще закупи 500 антигенни комбинирани бързи тестове Covid-19 и грип А+В, част от които ще бъдат предоставени на ДКЦ – I, а останалите ще се използват за тестване на бездомните лица, настанени временно в общинско помещение.

Решението беше взето вчера, 26 ноември, след проведеното редовно заседание на Общински съвет – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Детската млечна кухня в Габрово продължава да работи

Published

on

Детската млечна кухня в Габрово ще продължи работата си с нормалната си ежедневна организация и в периода на действие на допълнителните противоепидемични мерки, който бяха наложени със заповед на министъра на образованието.

Тя предлага обедно меню за деца в три възрастови групи- малки /от 10 м. до 1 г./, преходни /от 1 г. до 1,5 г./ и големи /1,5 г.до 3 г./.

Менюто на млечната кухня в Габрово можете да следите оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Неделина Райчева: Научих се на работа в екип!

Published

on

Проект 2019-1-BG01-KA102-061565 „Млади предприемачи в областта на туризма“

Впечатления от производствената си практика в Лайпциг, Германия, споделят ученици от единадесети и дванадесети клас на Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, в която се обучват ученици от Габрово, Севлиево, Трявна и Габрово.

Зададохме им едни и същи въпроси, за да анализираме престоя в Германия, и подобрим бъдещите производствени пактики в чужбина. Ето какво отговори на три от въпросите в анкетата Неделина Райчева, ученичка от 11, „а“ клас, специалност „Производство на хлебни и сладкарски изделия“.

– Кое е най-важното нещо, което научи в Лайпциг, Германия?
– Научих, че в днешно време не е необходимо да имаш голям опит, важното е да имаш желание да се учиш и знания, които да превръщаш в умения с опитен професионалист до теб. Хората в Германия бяха отзивчиви и толерантни, и ни показаха какво означава да се работи в екип в една натоварена кухня – аз работих в кухнята в базата на Виталис, организацията, която ни осигури работните места.

– Имаше ли ментор и помагаше ли ти той?
– Тя ми показа как да се усмихвам дори когато режа лук. Всъщност, разбирам, че и други съученици са го забелязали – в Германия работят с настроение и усмивка дори и в напрегнати ситуации.

– Какво би казала на съучениците си за практиката в Германия?
– Беше невероятно преживяване. Всеки, който има възможността да участва в подобен проект, трябва да го направи!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица