Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бейби

Published

on

Колаж на Actualno.com

О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)

Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.

Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.

Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.

В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.

И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.

Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

4 коментара

4 Comments

  1. Кажи бе папурко

    30.07.2019 at 10:59

    недей са прави на много хитър и кажи като си толкова отворен сега Дилян Пеевски с кой управлява и в коя полза твори закони

    • Тези бяха: Дилян Пеевски, Георги Харизанов и Иво Прокопиев. Свиня е майката ти, шопар пробит

    • кажи си

      30.07.2019 at 12:22

      я кажи кои са твоите господари че ни стана любопитно на всички

  2. данъкоплатец

    30.07.2019 at 12:07

    Време е да сериозно да се редуцират хайлазите в свинарника наречен община.Данъкоплатците намаляха ,няма да смогнем да издържаме заселените да изберат труп цигани и приятелките от Плевен на крадлицата,огромния и пр отдел/абсолютно ненужни хрантутници/,заобленото братче на министърчето-пенкилер и други знайни и незнайни роднини и любовници!

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Започна Трявна Арт Фестивал 2020

Published

on

На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.

Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.

По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.

В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.

Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.

Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.

Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

За да не плащат по паркингите, много шофьори спират на инвалидните места

Тарикатлък по габровски или как някои избягват плащането в „синята зона“ в центъра на областния град.

Published

on

За епидемията от тарикатлък, уви, карантина няма. Оказва се, че в Габрово недобросъвестни шофьори паркират автомобилите си на местата за инвалиди, с ясната идея и съзнание да избегнат плащането на такса по паркингите в „синята зона“ в центъра.

С това си свое действие всеки „шофьор – скръндза“ лишава от възможността хората, които наистина са в нужда, да паркират ползваните от тях автомобили на регламентираните за целта места, за които такса от 1 лев на час не се събира.

Сигналът за тази нередност получихме от читатели на „Габрово Нюз“, алармиращи до медията за проблема по отношение на местата за паркиране и престой, определени за хора с увреждания.

Проверка, извършена от екип на медията, установи, че нарушители не липсват, дори когато в близост има други свободни паркоместа в „синята зона“. Въпросите си по проблема отнесохме и до Община Габрово.

От институцията ни отговориха, че в случаите, в които служителите на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ установят автомобил, паркиран на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, при който липсва поставена карта за паркиране за хора увреждания, колата се репатрира.

От администрацията на кмета посочиха още, че от въвеждането на зоната за престой и платено паркиране в Габрово или т.нар. „синя зона“ до момента са репатрирани 22 автомобила, паркирани в нарушение на места за хора с увреждания.

От Общината уточниха, че този тип нарушения се санкционират по Закона за движение по пътищата, а контролът е в правомощията на органите на МВР. Според сега действащия Закон глобата за паркиране на място за инвалиди е 200 лева. Хората с увреждания настояват органите на реда да бъдат безкомпромисни към нарушителите.

Припомняме, че картата за паркиране за хора с трайни увеждания в Габрово дава право на притежателя й да ползва място за преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с увреждания, на обозначените за това места.

В Габрово в зоните за платено паркиране всички места за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, са обозначени на син фон със съответната хоризонтала и вертикална маркировка.

Дали тази порочна практика, въведена от недобросъвестни шофьори в нашия град за паркиране на местата, предназначени за хора с трайни увеждания, ще бъде преустановена предстои да разберем.

А дотогава изпращайте ни Вашите сигнали за всякакви нередности на редакционната ни поща: info@gabrovonews.bg, на страницата ни във фейсбук, или на телефон: +359 878 993 779. Ние ще ги правим публично достъпни до широката общественост.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Обогатена с нови материали, изложбата за „Майчина грижа“ гостува и в НМО

Published

on

С откритата вчера в Националния музей на образованието изложба „Събрали сме се да творим добро“ Габрово отбелязва 151 години от създаването на женското дружество „Майчина грижа“ – третата милосърдна и благотворителна организация по българските земи през Възраждането.

Подготвена от ЖБД „Майчина грижа“, Държавен архив – Габрово и Национален музей на образованието, експозицията проследява благородната, всеотдайна и вълнуващата мисия на габровските жени от 1869 г. до днес.

Оригиналните документи, снимки, спомени и културни ценности са летопис, своеобразно послание и израз на надеждата, че стремежът да творим добро е най-високият смисъл на човешките ни усилия.

Изложбата „Събрали сме се да творим добро“ беше показана за пръв път в габровската художествена галерия „Христо Цокев“ миналата година по повод 150-тата годишнина на дружеството. Новото, обогатено с веществени материали от фонда на НМО издание, допълва историческия разказ за най-важната мисия на дамите в Габрово – образование за девиците, помощ за бедните и подкрепа за талантливите ученици.

Изключителният принос на „Майчина грижа“ за насърчаване и подпомагане образованието на младите момичета, е откриването на Стопанското училище през 1901 г., организацията и издръжката на учебното заведение, привличането на един от най-големите индустриалци в Габрово и България – Пенчо Семов, за каузата на девическото образование.

Специалните предмети, по които се обучават девойките, са шев, домакинство, бродерия и отглеждане на деца.

В изложбата са показани образци на ръчно изработени фини ажури, нежни апликации за бельо и горни дрехи; шарки; декоративни и покривни бодове; различни бродировъчни операции, фестони… богатство от нежност, деликатност, умение и усърдие, на което съвременните момичета могат да завидят.

За високото ниво на подготовка в Стопанското училище, продължило като Девическо практическо занаятчийско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова”, свидетелстват тетрадките на ученичките – по отделните предмети, за годишните изпити, наградите на училището и признанието, което получава. Всяка една тетрадка – по оформление, съдържание, структуриране на рисунките и моделите, прилича по скоро на моден журнал, отколкото на ученическо пособие.

Акцент сред показаните музейни експонати е училищното знаме – осветено при откриването на новата сграда. Впечатляващ като идея, изработка и послание („Трудът е богатство“), двулицевият символ разкрива и част от драматичната и превратна съдба на „Майчина грижа“. На гърба на знамето, освен годината на освещаване на новата сграда – 1935-та, стои и 1944-та, което подсказва, че училищната светиня е преработвана след обществено-политически промени и национализацията.

Впечатляват добре запазените снимки – на девическата фанфарна музика (една от първите в областта), училищните униформи на момичетата, многобройните материали, свързани с дейността на дружеството и неговите председатели през десетилетията – все уважавани и достойни личности. Събитията след 1944 година променят съдбата на женското дружество – то се влива в редиците на Отечествения фронт.

Но каузата остава. Голяма част от изложбата е посветена на дейността на „Майчина грижа“ след демократичните промени – възстановяване на фонда на името на х. Радка Семова, учредяване на фонд на името на Стефана Богдан-Генчева за подпомагане на даровити деца, учредяване на дарителски фонд „Д-р Тота Венкова“ и десетки още примери за благотворителната дейност на дамите в ново време под девиза „Събрали сме се да творим добро“.

На откриването, което се състоя в двора на музея заради противоепидемичните мерки, присъстваха представители на Община Габрово, културни институции и организации, партньори на ЖБД „Майчина грижа“, членове на дружеството, гости. Изложбата в НМО ще бъде отворена за посетители през месец август.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица