Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бейби

Published

on

Колаж на Actualno.com

О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)

Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.

Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.

Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.

В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.

И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.

Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Диабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово

Published

on

МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово със съвместна инициатива с Българската асоциация диабет по повод Световния ден на диабета. На 12 ноември от 11.00 часа д-р Цветослав Милчев, специалист от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Д-Р Г. Странски“ Плевен ще представи новости в лечението на захарен диабет в днешно време.

Срещата ще се проведе в библиотеката на областната болница, като е отворена за лекари, специализанти и за широката публика. Д-р Милчев е завършил Медицински Университет Плевен през 1998 г. Придобива специалност по ендокринология и болести на обмяната и се присъединява към екипа на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ “Д-р Г. Странски” Плевен. Член е на Българското дружество по ендокринология, Български лекарски съюз и Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD).

Професионалните му интереси са в областта на захарния диабет – тип 1 и тип 2, съвременно инсулинолечение, неинсулинови терапии при диабет тип 2, сензори за глюкозното мониториране, диагностика и терапия при пациенти с инсулинова резистентност и метаболитен синдром, остеопороза (постменопаузална и сенилна) и заболявания на щитовидната жлеза.

Световният ден на диабета се чества всяка година на 14 ноември от 1991-а насам под егидата на СЗО. С резолюция 61/225 от 2006 г. на ООН той е официален празник, наблюдаван от ООН. Изборът на датата не е случаен- това е рожденият ден на Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлс Бест прави епохалното откритие за ролята на инсулина при лечението на захарния диабет. Днес, в над 160 страни по света, денят се чества от различни организации, компании, здравни сдружения и съмишленици, обединени от една цел: подобряване начина на живот и лечението на хората с диабет.

Зареди още

Любопитно

Лексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг

Published

on

Инициативата Лексикон на успеха продължава със среща с габровеца Никола Рахнев на 13 ноември от 17.30 часа в зала „Възраждане“. Новината оповестиха от Областна администрация – Габрово.

Световният ден на доброто будителят на десетилетието ще сподели за пътя си като самоизградил се милионер, сериен предприемач и инвеститор, но и вдъхновен мечтател, засадил над 5 милиона дървета.

Рахнев е организирал даряването на стотици тонове храна и още десетки каузи, които са докоснали сърцата на над половин милион българи.

Никола споделя, че е убеден, че всеки може да бъде успешен, щастлив и да живее пълноценен живот.

Входът е свободен, а за всички посетители ще има подаръци. Очаква Ви един открит разговор с много практични съвети, идеи, опит, истории и вдъхновение!

Зареди още

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица