Новини
Азбучник на българския хаос: Бейби

Колаж на Actualno.com
О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)
Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.
Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.
Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.
В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.
И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.
Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Културапреди 11 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 17 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 17 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото








