Новини
Азбучник на българския хаос: Бейби

Колаж на Actualno.com
О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)
Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.
Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.
Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.
В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.
И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.
Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Прерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево

Над 700 спортисти от всички клубове в Севлиево вече ще могат да ползват обновената и енергийно ефективна зала Дан Колов. Лентата прерязаха днес, 29 юли, кметът д-р Иван Иванов и управителят на Спортни имоти Тихомир Колев.

На церемонията присъстваха зам.-кметът Невена Тодорова, екипът за управление на проекта, общински съветници и спортни деятели. Сградата освети отец Цонко, който пожела повече хора да се грижат за здравето си чрез спорт.

„Община Севлиево винаги е гледала с приоритет към развитието на спорта и е инвестирала в спортни съоръжения. В момента продължаваме да изпълняваме и проекта за новата тренировъчна спортна зала, който върви по план“, отбеляза кметът д-р Иванов.

Въпреки неудобствата, които се създадоха за част от спортуващите, всичко завършва успешно, каза той и пожела на всички деца, младежи и спортуващи да бъдат здрави, и да имат високи спортни постижения.

По проекта са изградени термопомпени системи за отопление, вентилация и топла вода, фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди, пожароизвестителна система и мълниезащита.

Осигурена е достъпна среда за хора с увреждания. Изпълнените дейности ще намалят разходите за енергопотребление и ще удължат експлоатационните характеристики на сградата.

Проектът „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в спортна зала „Дан Колов“, гр. Севлиево“ е изпълнен по договор BG-RRP-4.020-0010-C01 и е финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост на стойност 1 032 195,2 €, от които 9203,25 € са собствен принос.

Новини
Маркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба

Започна маркирането на 101 излезли от употреба моторни превозни средства на територията на община Габрово. В изпълнение на Заповед на Кмета на Община Габрово от 16.07.2026 г. и съгласно разпоредбите на Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата, общинска комисия започна маркирането на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), изоставени върху общински терени.

Комисията включва инспектори от Регионалното депо за неопасни отпадъци и представител на ОДМВР – Габрово, който участва в процеса по залепване на официални стикери – предписания, съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредбата.

Стикерът представлява връчено предписание за преместване на превозното средство. Съгласно нормативната уредба, моторно превозно средство се определя като излязло от употреба, когато няма заверен знак за технически преглед повече от три месеца след изтичане на срока му и се намира върху държавна или общинска собственост.

В този случай то се счита за отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците. За всяко маркирано превозно средство се съставя констативен протокол за техническото му състояние (Приложение № 2 към Наредбата).

Срокът за доброволно преместване е три месеца, считано от деня след датата, отбелязана на поставения стикер. Акцията е част от системната контролна дейност на общината за поддържане на чиста, безопасна и подредена градска среда, както и за предотвратяване на нерегламентирано изоставяне на автомобили върху общински терени.

Култура
Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.
Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.
Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.
В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.
Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.
Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

-
Културапреди 6 дниДарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото
-
Любопитнопреди 6 дниВтори ретро парад в Трявна
-
Кримипреди 6 дниЗапочва информационна кампания срещу телефонните измами в региона
-
Новинипреди 6 дниСистемен тормоз от глъчки нарушава тишината нощем до зала Орловец
-
Икономикапреди 6 дниЛипсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите
-
Кримипреди 6 дниТрима задържани и над 140 грама наркотици иззе полицията
-
Кримипреди 6 дниИ в Габрово ловят нарушители чрез дрон и необозначени полицейски коли
-
Икономикапреди 6 дниЗапочва трансформацията на Централния общински пазар






