Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бейби

Published

on

Колаж на Actualno.com

О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)

Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.

Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.

Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.

В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.

И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.

Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Published

on

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.

Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.

Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.

През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.

Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.

Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.

„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.

Поклон пред паметта му!

Зареди още

Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува

Published

on

Призоваваме народния представител от „Прогресивна България“ Николай Косев да осъзнае, че неговата роля е да решава проблемите на жителите в област Габрово, а не да създава нови чрез кадруване – особено в обществено значими сфери, които изискват специализирани знания, умения и образование. Това се казва в позиция на местната структура на ПП ГЕРБ, разпратена до медиите, включително и до „Габрово Нюз“.

От партията апелират, в качеството му на народен представител, г-н Косев да насочи усилията си към реалните приоритети на региона, вместо да влага цялата си енергия в опити за смяна на управителя на „ВиК-Габрово“.

Според ГЕРБ – Габрово ключовите приоритети за областта, които очакват спешно решение, са ускоряването на проекта за тунел под Шипка, предприемането на реални действия за изграждането на язовирите „Мокра Бяла“ в Севлиево и „Нейковци“ в Трявна, както и трайното преодоляване на кризата с безводието в Тревненско и Дряновско.

„Област Габрово има редкия шанс водното дружество да се управлява от г-н Владимир Василев – един от малкото сертифицирани ВиК инженери в страната и доказан професионалист. Под негово ръководство дружеството е сред тези с най-ниски нива на водозагуби в България. От години структурата успешно управлява проекти за водоснабдяване на габровските села от язовир „Христо Смирненски“ и изпълнява мащабни проекти за подмяна на водопроводната мрежа в община Севлиево, което вече подобри ситуацията и ограничи водните режими в региона.

Напомняме на Николай Косев, че в момента предстои присъединяването на групи габровски села към градската водопроводна мрежа. Това е изключително сложен за управление и реализация обект, а изкуствено предизвиканите трусове в дружеството поставят под пряк риск неговото финализиране. Призоваваме народния представител Николай Косев да приеме отказа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши желаната от него кадрова рокада.

Апелираме към него да се вслуша в оценката на експертите в министерството, които признават професионализма на управителя на „ВиК-Габрово“, да спре опитите за политически назначения през партийни лица и да насочи енергията си към истинските и неотложни нужди на жителите на областта“, се казва още в изпратената позиция на ГЕРБ-Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица