Свържи се с нас

Култура

Творбите от „Кевис“ имат силата да променят човешкото съзнание

Published

on

Снимка: Музей „Етър“

„Тече и изтича“ – това е темата на тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“, който се провежда в музей „Етър“. Инициативата придоби традиционен характер, а инсталациите на интернационалната група от 12 участника дълго ще впечатлява посетителите в музея на открито.

Творбите имат силно абстрактен характер и провокират хората да разсъждават върху тях. Разбира се, всеки вижда от своята гледна точка и формирана житейска философия, което е търсен ефект от самите творци.

Снимка: Музей „Етър“

„Искаме да насочим вниманието на хората към движението на въздуха и водата, на нещата около нас, тъй като колкото и статични да ни се струват, всъщност се променят всеки един момент“, така Добрин Атанасов обосновава темата, избрана за това издание на „Кевис“.

„Тече и изтича“ ни кара да прозрем, че въпрос на време е всяко нещо да изчезне. За своята инсталация Добрин Атанасов ползва големи пръти, които така са поставени, че при вятър се раздвижват. В някакъв момент, в зависимост от ситуацията, те ще се разрушат и ще бъдат забравени.

Снимка: Музей „Етър“

„Не се замисляме, създаваме какво ли не, мислейки, че ще остане едва ли не вечно. Или поне за много голям период от време. А всъщност – няма такива неща. Въпреки това, продължаваме да го правим“, разсъждава творецът и вярва, че с инсталацията, която създава ще накара посетителите в музей „Етър“ да се замислят над временния характер на всичко в живота, а това ще доведе до вътрешна промяна в самите тях.

Денислав Дойчев от Сливен е доброволец. Има още няколко младежи като него, които помагат на творците при изработването на техните инсталации и при поставянето им на територията на музея. На младежа предстои да учи в Холандия, където вече е приет в университет.
И Мая Джурова от Сливен е доброволка. Получава лична покана от Софийския университет, където учи, да се включи в симпозиума.

Снимка: Музей „Етър“

Доброволците помагат много активно в създаването на една много символична и посветена на определен човек инсталация. Голям паяк, оплел своите мрежи, е впримчил в тях непознато за нас – земните хора, същество. Може и да е предмет – никой не знае, тъй като творецът Жорж Ру от години открива, снима на видео и представя чрез творбите си непознати обекти. Жорж Ру наблюдава небето и съветва всеки да се вглежда в него. Идеята на творбата му е, че земно същество е забелязало такъв обект и се опитва да го привлече. По своя си начин.

Снимка: Музей „Етър“

„Вселената е нещо огромно, ние сме миниатюрна част от нея и няма как да не съществуват такива, необясними за нас неща“, казва Мая Джурова.

Мария Белева определя инсталациите като „много интересни“. Тя няма своя, но насочва специално вниманието към един паяк, в който има много символика.

Снимка: Музей „Етър“

„Да, в повечето случаи е необходимо изкуството да се обяснява. Всяка една идея има различни нива на изказ. Вербалната и визуалната комуникация се допълват, когато наблюдаваш обект пред себе си“, смята Орфей Миндов. Той казва, че това е причината всички визуални обекти да имат заглавия.

Орфей Миндов е избрал специално място в музей „Етър“, за да постави творбата си. От там тя може да бъде наблюдавана от три страни. Това е важно за твореца, тъй като инсталацията му е пространствена. Той е създал вертикална структура, забита в земята, която „оживява“ при всеки контакт. Въпреки че Орфей Миндов отчита необходимостта от обяснение на творбата, казва, че колкото по-малко се обяснява, толкова по-добра е тя.

Снимка: Музей „Етър“

Юлия също е избрала място за своята инсталация – зад Гайтанджийската одая в „Етър“-а. Работи на място, тъй като околните дървета й помагат. Обвива ги в бяла прежда и създава лабиринт, който дава възможност да се разгледа един обект от различни точки. Юлия разчита на асоциациите на хората, за да бъде разбрана творбата й.

Много важна част от тазгодишния „Кевис“ са Жорж Ру и Антония Дуенде. Той е французин, тя българка, но живеят в Берлин. Заедно създават важната инсталация, свързана с паяжината, паяка и впримчената в мрежите незрима за повечето земни хора фина материя. Жорж от години е посветил себе си на тези явления. Не се опитва да ги доказва или да ги обяснява научно. Той твори чрез тях. Антония подкрепя философията му. Две много интересни личности, чиито съзнания са отворени към Вселената. Какво си пожелава Жорж ли? Не световен успех, не да смае публиката, не да прави изложби на места със световно значение. Това може да се случи, може и да не се случи. Може дори частично да се реализира, както често става в живота. Жорж си пожелава съзнанието му да се отваря все повече към незримото.

Снимка: Музей „Етър“

Инсталациите на участниците в Международния симпозиум „Кевис” могат да се видят на различни места в музея „Етър”.

Симпозиумът се организира от Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, съвместно с музей „Етър”. Партньори са Катедра „Визуални изкуства“ към СУ „Св. Климент Охридски“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение Изкуство в действие.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица