Колаж на Actualno.com

Според Уинстън Чърчил Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба.

Браво, Уинстън, аферим, но шкембе чорбата си е кефска работа, ако ще и да сме извън Европа, според вашите думи.

Пак според Чърчил българите са едни нещастни хора, които си честитят банята. Браво Уинстън, ашколсун, но българите са имали бани преди англичаните и не са изхвърляли фекалиите си по сокаците на Лондон.

Дотук със закачките.

Ироничното отношение към България на този иначе колосален политик разбира се е породено от потресаващата загуба на англичаните през Първата световна война при Дойран. Затова през Втората световна война и по-точно през 1942 година той прави всичко възможно да подтикне Турция към война с България, да ни завладее и отново да станем част от състава на империята в тогавашния й вид, да станем отново васал на някогашната ни поробителка. По стечение на редица обстоятелства това не се е случило и сега ние сме част от Европа, а Турция не е.

Дотук с историята.

Днес, господин Чърчил, ние сме в Европа и едновременно сме съседи на Турция. Би трябвало да сме напълно доволни, щастливи и удовлетворени. Но не сме. Не само защото петстотингодишното робство ни е променило като народ потресаващо дълбоко. Не само защото тази мощна държава нагло и безцеремонно се меси в нашите вътрешни работи; да не говорим, че може, ако й хрумне, да ни превземе за броени часове, но за какво й е, тя го прави икономически.

Нашето нещастие е, че ориенталско-ченгеджийският манталитет изцяло е завладял българската политическа върхушка. И това не е случайно. Защото моделът, в който основни играчи са Ахмед Доган и Делян Пеевски, е съшит в началото на така наречения Преход с активното участие на Сокола и неговите кукловоди от ДС.

И този модел на корупция, примитивизъм и беззаконие се възпроизвежда до днес. Наглецът Доган дори изрича публично: ”Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата. Искам да сте много наясно по този въпрос.”

Политиката е като състезание по маратон. Всички се вслушват в тези „мъдри” думи /не случайно Ахмед Доган ще бъде изучаван в училищата – прости ни, Господи!/. И всички започват да си изграждат обръчи от фирми, да се състезават по корупция, цинизъм и бруталност. Всички без изключение, сякаш са си обявили състезание по крадене.

Ние сме в Европа, но Европа не е в нас, там се краде с мярка и скрупули. В нас е Турция, в нас е Ориентът. Опитват се да ни баламосват, че всички тези „компромиси” към Доган и ДПС били в името на запазването на етническия мир у нас. Добре знаем, че дори по времето на големите „екскурзии” при Живков, обикновените българи и турци, не се настроиха един срещу друг, продължиха да живеят по комшийски. Всички знаем, че етническата карта е блъф, на който никой не вярва.

Аферим, господин Чърчил! Вашият Великобритански Брекзит е реакция именно на нежеланието ви да останете в една компания със страни като България, но не заради шкембе чорбата. Нея я харесват и английските туристи.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/