Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Афера

Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.

Това заяви наскоро бъдещият европейски прокурор в свое поредно емоционално изявление. Неукротимата румънка добави, че разследванията в България трябва да започнат веднага, защото страната ни е прогнила от корупция и беззаконие, а политическата класа, вместо да трие наровете по затворите, става все по-нагла и безнаказана.

Кьовеши е човек, който добре знае какво казва и едва ли трябва да се съмняваме, че познава добре смисъла на думата „афера”. Идва от френски и означава мошеническо дело или недобросъвестно, непочтено деяние, извършено с цел облагодетелстване или лична изгода. Аферата обичайно се отнася за политическа или търговска сделка, осъществена с непозволени средства.

Но онова, което Кьовеши може би не знае в подробности, са дълбоките причини за това безумно състояние на ситуацията у нас, включително в сравнение с родната й Румъния.

Тези причини са основно три.

Първата. Отношенията на партийния лидер на Румъния по времето на социализма Николае Чаушеску не бяха твърде „любовни” с нито един от вождовете на СССР, като започнем от Брежнев и стигнем до Горбачов. Това е особено видно, ако ги сравним с прословутата българска подлизурщина и верноподаничество. Твърди се, че така Живков успявал да вземе евтини суровини и най-вече петрол от СССР. За разлика от нас обаче, румънците си имат не само петрол, но и характер. Това те доказаха с отказа си да участват съвместно с войските на Варшавския договор в нахлуването в Чехословакия през 1968 година, което предизвика лично на Чаушеску симпатиите на Запада. Комшиите ни дори си позволяваха твърде фриволни икономически контакти освен със страни от Западна Европа, също и с такива отявлени врагове на СССР по онова време, като Китай и САЩ. Тези обтегнати отношения между нашата съседка и Страната на Съветите продължаваха така до самия край на социализма, до падането на Берлинската стена.

Затова и в Румъния плана на Андропов за трансформация на властта на Съветската комунистическа партия /КПСС/ и тайните й служби/КГБ/ от политическа в икономическа не проработи така, както у нас. Нека припомним този план – овладяване на финансовите средства от партийния елит и КГБ и превръщането им в икономически владетел на страната. Създаване на борчески бригади/мутри/ на основата на силовите спортни клубове и превръщането на тези бригади в бухалката на новоизлюпените капиталисти. Тези бригади трябваше да парализират общественото мнение, да потушат гражданската съпротива и при необходимост да играят ролята на бушони, тогава, когато общественото напрежение има нужда от това.

В Румъния не се случи нищо подобно. Спомням си Букурещ през 90-те години. Там, за разлика от нас, нямаше момчета с анцузи, нямаше толкова джипове и други скъпи коли, както в София.

Втората причина за огромната разлика в самочувствието и решителността на българите и румънците беше начинът, по който се срина системата. При тях това стана не с безкръвен дворцов преврат, както у нас и което много анализатори отчитат като особен принос на българския преход /Егати приноса, егати прехода!/. В Румъния публично екзекутираха Чаушеску и жена му. Това е, няма раждане без кръв. Споменът за тази екзекуция има психологически и дисциплиниращ ефект и до днес.

Третата причина за наличието на подобна гражданска енергия, готова да се бори с родната афера/не както у нас/ в Румъния е нейният етнически състав. В тази страна живеят няколко милиона унгарци, словаци и немци. Тези граждани на нашата съседка носят друга култура, чувство за свобода и законност, именно те са един от основните катализатори на активния граждански процес. Затова и румънските площади продължават да бъдат пълни, затова наскоро потегли към затвора поредният висш политик – Ливиу Драгня, а там го очакват мнозина като него.

Да се върнем на българската Афера. Съмнявам се, че можем да се справим само с наличните сили на онези българи, които се намират в страната. Нужна е помощта и енергията на свободните милиони българи, емигрирали в чужбина.

Ако се върнат.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица