Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Агент (на ДС)

Published

on

Колаж на Actualno.com

Този коментар е твърде личен за мен. Надявам се да успея да бъда обективен.

Тогава баща ми беше един от шефовете в окръжното управление на МВР – Габрово. Говоря за последните десет-петнайсет години преди да ни връхлети така наречения Преход. Това бяха годините, в които учих средно образование, завърших висше образование (Българска филология), първите години, в които започвах работа, първите написани журналистически материали и пиеси, първите литературни награди.

Неуспешните атаки да бъда привлечен за служител на ДС започнаха още преди да завърша средното си образование, продължиха по време на казармата. Бяха предимно от страна на колегите на баща ми, разбира се с неговото мълчаливо съгласие; той ме познаваше достатъчно добре и предварително знаеше какъв ще е резултатът. Натискът да бъда вербуван, ако не като служител, то поне като агент на ДС, продължи по време на следването ми в университета, не престана и след като започнах работа като журналист и продължи почти да 1989 година. Никога не съм имал съмнение, че на подобни „предложения” се отказва трудно и обикновено не без последствия. Да, аз имах привилегията да откажа, без да бъда санкциониран, пазеше ме широкият родителски гръб. Не зная как бих реагирал при друго стечение на обстоятелствата и в никакъв случай не се правя на герой. В същото време приятелите и познатите ми не можеха да повярват, че отказвам подобна оферта – та тогава куцо и сакато се натискаше да влезе в ДС. Тогава изразът: „Той е от Държавна сигурност” се произнасяше със завист, означаваше, че можеш да имаш всичко, че всичко ти е позволено, че другите се страхуват от теб.

Съблазнителите използваха три примамки. Първата бе да го ударят на чест (тогава това все още означаваше нещо) – аз съм син на служител на МВР и верен син на партията, подразбира се, че трябва да стана като баща си. Спомням си, един симпатичен, интелигентен подполковник, за да ме спечели, използва следния довод: „Зная, че пишеш. Никой не ти пречи да станеш писател. Той и Джордж Оруел е бил и писател, и комунист, и човек на службите”. Това, разбира се, не е съвсем така и който е запознат, веднага ще разбере, че смесването на истина, полуистина и лъжа още тогава е била любим похват на службите.

Втората въдица, на която разчитаха, бе високата заплата и международните командировки. Не беше за пренебрегване, особено като се има предвид, че пътуването на Запад беше кът.

И третата примамка, на която ми се иска да обърна най-много внимание, действа и до ден днешен. Става дума за ДС като пружина в кариерното развитие, става дума за ДС като неограничена власт и влияние.

България е единствената страна от Източна Европа, където не е направена лустрация, само периодично бяха удобно осветявани различни фигури с влияние. Сред тях има президент, политици, предприемачи, журналисти, творци, какви ли не. Ако проследим кариерата им, не можем да не се съгласим с факта, че ДС е дала на тези хора не малко, при това не само по времето на социализма, но и днес, по времето на Прехода и Българския хаос.

За мен винаги е било най-интересно кое е онова, с което агентите държат своите жертви (самите те често също са в ролята на жертви). Отговорът е един – тайните на хората са най-търсената стока на пазара. В този смисъл агентите на ДС са като плъхове в мръсните канали на човешките отношения. Там, долу, в канала, няма тайни, веднага ще подушиш секретите, телесните и духовни разстройства на хората, веднага ще лъснат проблемите им. Информацията от мръсните канали винаги е управлявала и управлява света, а плъховете (агентите) са обичайните брокери за тази нечистоплътна, но скъпо платена търговия.

Знаете ли как се отглеждат плъходави? Затваряте няколко плъха в кофа за боклук, подхвърляте им два-три къса кърваво месо и изчаквате известно време. След като изядат месото, ще започнат да се разкъсват един друг. Докато останат най-свирепите, най-силните и кръвожадните.

Огледайте се, лесно ще ги разпознаете.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“

Published

on

Томислав Дончев – на прага на нови избори. Сигурно не броите вече кои поред са?
– Честно казано, не ги броя като поредност, а като контекст. Всякакви избори идват с различна тежест – понякога са за стабилност, друг път за посока, а понякога просто за изход от политическа безизходица. По-важният въпрос не е кой номер са, а дали този път ще произведат устойчиво управление и ясно мнозинство, което да носи отговорност. Ако обществото получи това, тогава броенето на изборите губи значение.

А кое е това, което броите?
– Броя си крачките. Гледам да не падам под 14 хил. на ден, иначе ще загубя планинарска форма. Годините не ги броя много. Броя си приятелите редовно, защото в кризисни времена, списъкът е динамичен.

Г-н Дончев, защо стигнахме пак до нови избори? Протестите ли бяха причината или бяха поводът?
– Протестите бяха поводът. Има много причини – противоестествената коалиция – не искам да кажа нищо лошо за партньорите ни, но тази коалиция се състоеше от партии, които в годините сигурно по 100 пъти бяха казали, че няма да работят с другия. Това направи привържениците на всички от партиите, не много щастливи.

Вие сте от онова поколение активни хора, които прекараха своята младост също по площадите, протестирайки. Какви са приликите и разликите с тогава и какво ви се иска да кажете на протестиращите сега или поне на младите от тях?
– Точно това мислих, като гледах гневните млади и не толкова млади хора на площада. Каква въртележка е животът- преди 30-ина години правех същото. Дори си спомням една среща с Проф. Илчо Димитров, тогава министър на образованието, а аз бунтовен студент. Аз излагам исканията ни – той казва „няма пари в бюджета“.

Всеки млад човек трябва да изживее една негова си революция. Няма значение дали разбира от бюджет, държавно управление, политически науки и т.н. Когато си млад, усещането за красиво и некрасиво е по-силно от всичко.

Защо, според Вас, вече 5 години българите не можем да изберем устойчиво управление и политиците не могат да създадат такова?
– След 5-6 години душмански политически борби, обществото ни се раздели на малки групи и подгрупи, които вярват в различни неща. Най-характерното обаче е, че стръвно се мразят едни други. От разделено общество как очаквате да излъчи стабилна политическа конструкция?

Но не хората са виновни. Виновни са онези политици, които нямаха цел, приоритети, програма, политика, единствената им политика е кого мразят. Има и такива партии, които функционират на принципа „кого мразим днес“. Ето го и резултата.

И сега, след тези избори, накъде виждате пътя на страната ни?
– Надявам се да има редовно и стабилно правителство, което да води хората в посока, за която хората са гласували.

Какво остана неразбрано от хората от усилията на ГЕРБ и управленията с участието на ГЕРБ?
– Иронията е, че това правителство с всичките му недостатъци успя да свърши и добра работа. Завърши процеса на пълна интеграция на България в Европейския съюз, възобнови пътните ремонти, спрени от 4 години, успя да спаси до голяма степен парите от Националния план за възстановяване и устойчивост. Радостен съм, че заедно с колегите ми успяхме да преодолеем всички, нарочно създадени, пречки пред реализацията на тунела под вр. Шипка. Още ноември миналата година северният подход към тунела (от сега съществуващия път до входа на тунела) получи разрешение за строеж. Като министър на иновациите, успях да предприема важни стъпки в посока привличане на българската индустрия в процеса на модернизация на Българската армия, вкл. и за производство на дронове. Свършихме и чудесна работа по отношение на суверенни мощности – центрове за данни, специализирани в сферата на изкуствения интелект. Тази година ще започне инсталирането на нов суперкомпютър за 90 милиона евро с финансиране от ЕК.

Кое е различното, което ГЕРБ предлага на избирателите си в сравнение с другите партии?
– Чудесни предложения имаме от всички партии. Някой от тях даже са невероятни, а други съвсем фантастични. Разликата между нас и всички останали е, че в годините успяхме да отгледаме и развием уникален отбор от експерти и управленци. Имаме потенциала да случваме нещата, да превръщаме идеите в реалност.

Иначе като сериозна и системна партия, не можем да си сменяме приоритетите всяка година. Всичко, за което сме говори през последните години – политики за модернизация на страната – инфраструктура, пътища, железници, ВиК, градска среда, остава в сила, образованието продължава да бъде ключов приоритет. Няма развито общество и конкурентноспособна икономика без образовани хора.

Ако има нещо ново, това е смелата ни програма за икономически трансформация- икономика на високата добавена стойност, преход към икономика на знанието и иновациите. План, как индустриите ни да мигрират към производство на скъпи и уникални продукти.

А за габровски регион?
– Ако трябва да обобщя какво предлагаме на хората в област Габрово, бих казал така – комбинация от сигурност за хората и реални, изпълними проекти за региона.

От една страна, говорим за ясни национални приоритети – повишаване на доходите и модерна пенсионна система, запазване на ниските данъци, както и достъпна енергия за домакинствата и бизнеса. Това са неща, които хората усещат директно в ежедневието си. Към това добавяме и конкретни политики като 100% безплатно саниране, което е реална подкрепа за хиляди семейства.

От друга страна, ние не говорим само в бъдеще време. Само за последната година в област Габрово сме осигурили финансиране за водопроводи и ремонти в редица села, подобрихме водоснабдяването в Севлиево, възобновихме работата по тунела под Шипка и инвестирахме в спортна инфраструктура. Това показва, че можем не само да обещаваме, но и да изпълняваме.

Напред също имаме ясен план – решаване на проблемите с водоснабдяването в Габрово, Севлиево и Трявна, включително чрез изграждане на пречиствателни съоръжения и довършване на язовир „Нейковци“. Предвиждаме изграждане на индустриална зона между Габрово и Севлиево, за да задържим младите хора в региона, както и ключови инфраструктурни проекти – от обхода на Севлиево до рехабилитацията на важни пътища.

Не на последно място, продължаваме последователната си политика в образованието – с гарантирани възнаграждения за учителите над 125% от средната заплата и фокус върху качественото обучение.

Така че разликата е ясна – ние не предлагаме просто идеи, а конкретни решения, подкрепени с вече свършена работа. Защото за нас стабилността не е лозунг, а условие за растеж.

Вие бяхте вицепремиер, министър, евродепутат, депутат, кмет – коя е ролята, която ви носи най-голямо удовлетворение и защо?
– Работата ми като кмет. Тази работа е най-близо до хората, най-близо до реалните проблеми. Работата, в която може да се разбере със сигурност кой става и кой не. Работа, отвъд мъглите на политическата митология.

Коя е най-трудната истина за себе си, която политиката ви принуди да признаете?
– Че съм се превърнал в професионален политик, въпреки дългите години съпротива и самоопределянето ми като „мениджър“ или „експерт“.

Тъжно е, защото политик по дефиниция е мразена професия. И все пак – професия. Важното е да не е основната и единствената, защото опасен е този политик, който не може да върши нищо друго, извън политиката. Тогава той е готов на всякакви компромиси, само и само да остане в играта.

За себе си съм спокоен, ако спра да чувствам, че съм полезен, винаги мога да се отдам на други професионални предизвикателства.

Кое качество най-много Ви пречи в политиката и как го управлявате?
– Не можах да стана лицемер. Това е голям проблем и много ми пречи. Сериозно! Останах добър и нормален човек (надявам се). В тази професия е много опасно да загубиш и едното, и другото. Политиката и в частност властта не понасят на всеки. Понякога от един човек се появява друг, който няма нищо общо с този, когото си познавал. Виждал съм такива неща. Много е тъжно. Много. Болест е това, която ходи по коридорите на високите сгради в София. Какво хората разбират неправилно за Вас? Може би най-често хората приемат, че когато не говориш шумно и постоянно, значи нямаш ясна позиция. А всъщност е точно обратното – просто вярвам, че действията трябва да говорят повече от думите. Понякога сдържаността се тълкува като дистанция или липса на емоция. Истината е, че предпочитам да подхождам рационално и спокойно, особено когато става дума за важни решения. Това не означава безразличие, а отговорност.

И още нещо – често се подценява колко сложни са процесите в управлението. Отстрани изглежда, че всичко може да стане бързо, но реалността изисква баланс, търпение и понякога непопулярни решения. Така че, ако има нещо, което хората разбират неправилно, то е, че умереният тон и прагматичният подход не са слабост, а начин да се стига до устойчиви резултати.

Кое е най-трудно за Вас, в живота и в политиката – да останеш, да си тръгнеш или да замълчиш и защо?
– Най-трудното е да намериш смисъл да останеш. Да си тръгнеш понякога е емоционално решение, но ясно – прекъсваш, затваряш страница. Да замълчиш е контрол и търпение. Но да останеш изисква нещо по-дълбоко – вътрешна убеденост, че има смисъл да продължиш, дори когато е трудно, дори когато резултатите не идват бързо или признанието липсва. В политиката това е особено валидно. Има периоди, в които натискът е голям, очакванията са противоречиви, а решенията не носят мигновено удовлетворение. Тогава въпросът не е просто „какво да направя“, а „защо да продължа“.

И в личен план е същото – оставането винаги изисква причина, която да е по- силна от умората или съмненията.

Оптимист ли сте за България след тези избори?
– Оптимизмът в политиката не е въпрос на настроение, а на основания. И да – имам основания да съм умерен оптимист.

България неведнъж е показвала, че дори в трудни моменти, намира път към стабилност. Въпросът след тези избори е дали ще има ясно мнозинство и воля за управление, а не пореден период на колебание.

Кое за Вас е най-важното доказателство, че държавата има успешен път напред?
– Най-важното доказателство, че една държава върви в правилната посока, не е в отчетите или статистиката, а в усещането на хората за сигурност и перспектива.

Когато доходите растат и хората могат да планират живота си спокойно – това е знак за стабилност. Когато младите избират да останат и да се развиват тук, вместо да търсят бъдеще навън – това е знак за доверие. И когато бизнесът инвестира, защото вижда предвидима среда и ясни правила – това е знак за устойчива икономика.

В крайна сметка, успехът на държавата не се измерва с обещания, а с това дали хората живеят по-добре днес и имат увереност за утре.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Крими

Вътрешният министър, заместникът му и главния секретар на МВР посетиха Габрово

Published

on

Министърът на вътрешните работи Емил Дечев, заместник-министърът Калоян Милтенов и изпълняващият длъжността главен секретар на МВР, главен комисар Георги Кандев, проведоха работна среща с ръководния състав на Областната дирекция на МВР – Габрово.

В рамките на срещата министър Дечев подчерта, че основният приоритет на Министерството е подготовката и провеждането на честни, демократични и законосъобразни избори.

Той акцентира върху необходимостта от еднакво и безпристрастно прилагане на закона спрямо всички извършители на нарушения и престъпления, без допускане на двойни стандарти, както и върху нуждата от бързи и решителни действия от страна на полицейските служители.

Като ключов елемент в работата на структурите на МВР бе откроено и повишаването на качеството на досъдебните производства, както и ефективността на разследванията.

Акцент бе поставен и върху работата със сигнали, постъпващи от представители на неправителствени организации, граждански активисти и разследващи журналисти. Министър Дечев подчерта, че те са важен партньор на институциите, тъй като често разполагат с ценна информация, която може да подпомогне разкриването на престъпления.

Главен комисар Кандев представи анализ на резултатите от полицейската дейност в контекста на предстоящите избори, като направи съпоставка с данните от изборния период през 2024 г.

По думите му, 20 дни преди изборите през настоящата година служителите на ОДМВР – Габрово са работили по 20 сигнала, при 2 сигнала за същия период през 2024 г. До момента са образувани три досъдебни производства, при липса на такива през 2024 г.

Изготвени и връчени са 22 предупредителни протокола, при един за 2024 г. „Зад тези резултати стои сериозният труд и ангажираност на всички служители“, отбеляза той, като увери, че ще продължи да се оказва пълна подкрепа за проактивните действия на полицейските органи.

„Работете уверено и в рамките на закона“, заяви още главен комисар Кандев. Заместник-министър Милтенов също призова служителите да изпълняват служебните с задължения при стриктно спазване на законовите разпоредби.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

Published

on

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.

Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.

“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица