Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Агония

Дълго отлагах написването на този коментар. Щеше ми се да пропусна думата Агония, ако може въобще да я изтрия от речника. Все едно наоколо са само цветя и рози. Но не е така, за съжаление.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Агонията е навсякъде край нас, повечето хора минават през нея, поединично, или, което е по-лошо, вкупом. Така както има агонизиращи хора, така има и агонизиращи общества.

Ето в началото нещо по-забавно и философско по темата, цитат от стихотворението „Агонио сладка” от едноименната книга на Константин Павлов:

Първото ми умиране –

като преживяване –

беше изключително.

Повторенията изхабиха чувството.

Предвкусването на самата смърт обаче –

полъх, тембър, аромат, видение – произвежда по-сладостни тръпки.

Очевидно ненадминатият поет и сатирик успешно се справя със задачата, като иронично естетизира собствената си агония, агонията на собствения си живот (който се интересува, може да погледне в Интернет).

За нас обаче, боя се, това ще е непосилна задача. Агонията в България е обратно пропорционална на представата ни за Щастието, както е известно българите възприемат себе си като едни от най-нещастните хора на света. Впрочем, навярно една от причините държава като Бутан да е далеч по-напред от нас в класацията за свободата на словото и медиите е, че тя измерва своето Брутно национално щастие (който се интересува, да погледне в Интернет).

През последните тридесет години от Българския хаос, годините на така наречения Преход, нашето общество изпадаше в различни състояния. Първи бе възторгът от надеждата, който в началото достигаше до еуфория. Когато първата надежда не се сбъдна, със същата сила избухна гневът от разочарованието. Когато този цикъл се повтори, еуфорията и гневът бяха отслабнали. Все още агонията я нямаше. Това упражнение продължи да се повтаря и потретя, като постепенно еуфорията, надеждата, разочарованието и гневът се изпариха в маранята на собственото ни примирение. Дойде отчаянието и с него Агонията. Енергията от еуфорията и гневът не изчезна, днес тя подхранва Агонията. Затова и нашата Агония е толкова видима, толкова осезаема, толкова болезнена. Ако внимателно се огледаме край себе си, ще видим помръкналите очи на отчаяни хора, които, според статистиката, са близо половината от населението на страната. Ако поемем дълбоко въздух, ще усетим сладкия мирис на гниене, гниенето на нашите тела и души. Ако надникнем зад дебелите мраморни зидове на Цитаделата, ще усетим циничното безразличие на Партията-Държава и нейните служители, неразделна част от хранителната верига около престъпната, корумпирана, олигархична върхушка.

Ситуацията в страната е безрадостна, безнадеждна. Младите хора я напуснаха и продължават да я напускат, пенсионерите ровят из кошчетата за боклук, инвалидите умират пред болниците, лекарите и сестрите стачкуват и също се гласят да потеглят накъдето им видят очите. Обществото, доколкото го има, е разделено на две от огромна пропаст.

Все пак, в цялата безнадеждност на думата има и нещо оптимистично. Агония (от гръцки) означава и борба, макар и предсмъртна борба. Борба за оцеляване, за живот, за промяна. Kойто се интересува, да погледне в… себе си.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Трявна отбеляза 147 години от гибелта на Васил Левски

Published

on

снимка: Община Трявна

Отбелязването на паметната годишнина по традиция започна с отслужване на панихида за Васил Левски – йеродякон Игнатий в храм „Свети Георги“, където Апостолът е пял при някои от идванията си в Трявна.

снимка: Община Трявна

Програмата продължи с шествие от църквата до Попангелова къща, в което се включиха и деца от детска градина „Светлина“.

снимка: Община Трявна

Поклонението по случай 147-мата годишнина от гибелта на българския национален герой Васил Левски се състоя пред Попангеловата къща, върху която е поставен барелеф на Апостола.

снимка: Община Трявна
снимка: Община Трявна

Именно тук Левски се е укривал при едно от идванията си в Трявна. За неговото дело, за неговия живот и подвиг разказа в своето обръщение кмета на Община Трявна Силвия Кръстева.

снимка: Община Трявна

Тя припомни колко важно е да пазим спомена за този герой, чието дело и слова са ни толкова необходими в днешно време.

снимка: Община Трявна

В програмата със своите затрогващи изпълнения се включиха ученици от СУ „Петко Рачев Славейков“ и ОУ „Проф. Пенчо Николов Райков“.

снимка: Община Трявна

С падане на колене и едноминутно мълчание бе почетена паметта на Апостола на Свободата.

снимка: Община Трявна
снимка: Община Трявна

След това присъстващите засвидетелстваха своето уважение и признателност към делото на Левски с поднасяне на цветя пред неговия барелеф.

снимка: Община Трявна
снимка: Община Трявна

Програмата завърши с почетен салют от членове на регионален клон „Капитан дядо Никола“ към Национално дружество „Традиция“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Иван Иванов и Здравка Лалева поднесоха цветя пред паметника на Апостола

Published

on

Кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов и председателят на Общинския съвет Здравка Лалева присъстваха в СУ „Васил Левски“, където поднесоха цветя пред бюст – паметника на Апостола на Свободата Васил Левски по повод навършването на 147 години от обесването му.

снимка: Община Севлиево

С патриотичен рецитал възпитаниците на училището пренесоха присъстващите в епохата, когато Дякон Левски е обикалял из страната, за да създава революционни комитети, които да планират и да извоюват свободата на Родината.

снимка: Община Севлиево

Учениците цитираха заветните му думи към поколенията, които и до днес отекват в сърцето и душата на всеки българин.

снимка: Община Севлиево

Възрожденски песни в чест на живота и саможертвата на Апостола изпълниха училищния двор на гимназията и възродиха неговия вечен образ – символ на висши ценности и свръхчовешки героизъм.

снимка: Община Севлиево

Присъстващите склониха глава и с едноминутно мълчане отдадоха почит пред Апостола на Свободата.

снимка: Община Севлиево

Честванията в рамките на патронния празник на училището по повод годишнината от гибелта на Васил Левски продължават в спортна зала „Дан Колов“ с благотворителен спортен празник „Лъвче – 2020“, а утре с тържествен концерт-спектакъл в Дом на културата „Мара Белчева“ от 10:30 часа.

снимка: Община Севлиево

В 12.15 часа ще се състои поклонение пред някогашния конак – последната спирка на Дякона, преди черното бесило в София.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Българчета в Северна Ирландия се закичват с мартеници от гайтан

Published

on

Българчета, живеещи със семействата си в Северна Ирландия, ще се закичат с мартеници от гайтан. Децата, които живеят със семействата си на островната държава, се включиха във видео урок, осъществен между училището им в град Арма и музей „Етър“.

снимка: РЕМО „Етър“

Екскурзоводът Елена Минковска разказа на децата как се произвежда гайтан, за какво се използва в миналото и какво е приложението му в съвременността. Малките българчета учиха за символиката на мартеницата и какво е значението на Баба Марта в родния фолклор.

снимка: РЕМО „Етър“

През лятото на 2019 година преподавателката от училището в град Арма Валентина Стефанова взема гайтан от Дюкяна в музей „Етър“ и го отнася в Северна Ирландия. През февруари там се провеждат специализирани ателиета, а благодарение на възможностите на интернет се осъществява и директна връзка със специалисти от българския музей на открито.

Това е третото виртуално посещение, което деца от българското училище в град Арма, Северна Ирландия, правят на музей „Етър“. Другите две са осъществени през есента и зимата на 2019 година.

снимка: РЕМО „Етър“

При първата среща с екипа на музея, малките българчета имат възможност да видят водните съоръжения, къщите и работещите майстори. За второто виртуално посещение е организирана работилница за украса на сурвакница.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица