Новини
Азбучник на българския хаос: Агония
Дълго отлагах написването на този коментар. Щеше ми се да пропусна думата Агония, ако може въобще да я изтрия от речника. Все едно наоколо са само цветя и рози. Но не е така, за съжаление.
Колаж на Actualno.com
Агонията е навсякъде край нас, повечето хора минават през нея, поединично, или, което е по-лошо, вкупом. Така както има агонизиращи хора, така има и агонизиращи общества.
Ето в началото нещо по-забавно и философско по темата, цитат от стихотворението „Агонио сладка” от едноименната книга на Константин Павлов:
Първото ми умиране –
като преживяване –
беше изключително.
Повторенията изхабиха чувството.
Предвкусването на самата смърт обаче –
полъх, тембър, аромат, видение – произвежда по-сладостни тръпки.
Очевидно ненадминатият поет и сатирик успешно се справя със задачата, като иронично естетизира собствената си агония, агонията на собствения си живот (който се интересува, може да погледне в Интернет).
За нас обаче, боя се, това ще е непосилна задача. Агонията в България е обратно пропорционална на представата ни за Щастието, както е известно българите възприемат себе си като едни от най-нещастните хора на света. Впрочем, навярно една от причините държава като Бутан да е далеч по-напред от нас в класацията за свободата на словото и медиите е, че тя измерва своето Брутно национално щастие (който се интересува, да погледне в Интернет).
През последните тридесет години от Българския хаос, годините на така наречения Преход, нашето общество изпадаше в различни състояния. Първи бе възторгът от надеждата, който в началото достигаше до еуфория. Когато първата надежда не се сбъдна, със същата сила избухна гневът от разочарованието. Когато този цикъл се повтори, еуфорията и гневът бяха отслабнали. Все още агонията я нямаше. Това упражнение продължи да се повтаря и потретя, като постепенно еуфорията, надеждата, разочарованието и гневът се изпариха в маранята на собственото ни примирение. Дойде отчаянието и с него Агонията. Енергията от еуфорията и гневът не изчезна, днес тя подхранва Агонията. Затова и нашата Агония е толкова видима, толкова осезаема, толкова болезнена. Ако внимателно се огледаме край себе си, ще видим помръкналите очи на отчаяни хора, които, според статистиката, са близо половината от населението на страната. Ако поемем дълбоко въздух, ще усетим сладкия мирис на гниене, гниенето на нашите тела и души. Ако надникнем зад дебелите мраморни зидове на Цитаделата, ще усетим циничното безразличие на Партията-Държава и нейните служители, неразделна част от хранителната верига около престъпната, корумпирана, олигархична върхушка.
Ситуацията в страната е безрадостна, безнадеждна. Младите хора я напуснаха и продължават да я напускат, пенсионерите ровят из кошчетата за боклук, инвалидите умират пред болниците, лекарите и сестрите стачкуват и също се гласят да потеглят накъдето им видят очите. Обществото, доколкото го има, е разделено на две от огромна пропаст.
Все пак, в цялата безнадеждност на думата има и нещо оптимистично. Агония (от гръцки) означава и борба, макар и предсмъртна борба. Борба за оцеляване, за живот, за промяна. Kойто се интересува, да погледне в… себе си.
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Този ден е посветен на Йоан Кръстител, кръстил Исус Христос. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца. Окъпването е от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България.
У нас обичаите на Ивановден са свързани и с осветената вода. На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот.
Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.
Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
Имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Ивайла, Йоан, Йоана, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Калоян, Яна, Ива, Ивона, Иво, Ивелин, Ивелина, Ивет, Ивета, Иванина, Йонко, Йонка, Йото.
17-годишният Георги Пенчев, ученик в 11 клас в Национална Априловска гимназия, хвана кръста в Габрово на днешния голям християнски празник Богоявление (Йордановден).
Пред стотици габровци, събрали се в района на моста Игото, за да наблюдават ритуала по потапяне на Богоявленския кръст, близо 30-на бяха смелчаците, пробвали се в борбата. Сред тях обаче възпитаникът на Априловската гимназия бе най-бърз и ловък, и първи стигна до него.
Късметлията, извадил светинята на днешния празник, сподели, че това е третото му поредно участие в ритуала, но за първи път хваща светинята. Той пожела на всички българи здраве и късмет през новата година.
Георги получи подаръци от кмета на Габрово Таня Христова и от областния управител Мария Башева.
Според поверието, щастливецът, извадил кръста на Йордановден, ще бъде здрав през цялата година, носи здраве и късмет на всеки, докоснал се до него.
Кристиян беше поздравен от кмета на Габрово Таня Христова и областния управител Мария Башева. Празникът започна с Велик Богоявленски водосвет, отслужен във всички габровски храмове.
Литийното шествие на габровските свещеници тръгна от православния храм „Успение Богородично“ към площад „Първи май“, където бе отслужен водосвет за Празника. След него се пристъпи към ритуала по потапяне на Светия кръст.
лк
Участие в събитието взе и Младежкият гвардейски отряд към ПТГ „Д-р Никола Василиади“, подреден на моста „Игото“, което придаде още по-голяма тържественост и завършек на ритуала.
Първото бебе в Габрово за 2026 г. е момче. Малкият Тимотей е проплакал на 2 януари в 16.22 часа, информираха от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.
Мъничето е трето дете в семейството и тежи 2.75 кг. Тимотей се роди под грижите на д-р Албена Паньова, акушерка Даниела Дончева и неонатологичен екип – д-р Анелия Толева и неонатологичната акушерка Снежана Тъмнева.
През 2025 г. в Отделение по Акушерство и гинекология са родени общо 274 бебета, което е с 25 повече от 2024 г.
