Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Агония

Дълго отлагах написването на този коментар. Щеше ми се да пропусна думата Агония, ако може въобще да я изтрия от речника. Все едно наоколо са само цветя и рози. Но не е така, за съжаление.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Агонията е навсякъде край нас, повечето хора минават през нея, поединично, или, което е по-лошо, вкупом. Така както има агонизиращи хора, така има и агонизиращи общества.

Ето в началото нещо по-забавно и философско по темата, цитат от стихотворението „Агонио сладка” от едноименната книга на Константин Павлов:

Първото ми умиране –

като преживяване –

беше изключително.

Повторенията изхабиха чувството.

Предвкусването на самата смърт обаче –

полъх, тембър, аромат, видение – произвежда по-сладостни тръпки.

Очевидно ненадминатият поет и сатирик успешно се справя със задачата, като иронично естетизира собствената си агония, агонията на собствения си живот (който се интересува, може да погледне в Интернет).

За нас обаче, боя се, това ще е непосилна задача. Агонията в България е обратно пропорционална на представата ни за Щастието, както е известно българите възприемат себе си като едни от най-нещастните хора на света. Впрочем, навярно една от причините държава като Бутан да е далеч по-напред от нас в класацията за свободата на словото и медиите е, че тя измерва своето Брутно национално щастие (който се интересува, да погледне в Интернет).

През последните тридесет години от Българския хаос, годините на така наречения Преход, нашето общество изпадаше в различни състояния. Първи бе възторгът от надеждата, който в началото достигаше до еуфория. Когато първата надежда не се сбъдна, със същата сила избухна гневът от разочарованието. Когато този цикъл се повтори, еуфорията и гневът бяха отслабнали. Все още агонията я нямаше. Това упражнение продължи да се повтаря и потретя, като постепенно еуфорията, надеждата, разочарованието и гневът се изпариха в маранята на собственото ни примирение. Дойде отчаянието и с него Агонията. Енергията от еуфорията и гневът не изчезна, днес тя подхранва Агонията. Затова и нашата Агония е толкова видима, толкова осезаема, толкова болезнена. Ако внимателно се огледаме край себе си, ще видим помръкналите очи на отчаяни хора, които, според статистиката, са близо половината от населението на страната. Ако поемем дълбоко въздух, ще усетим сладкия мирис на гниене, гниенето на нашите тела и души. Ако надникнем зад дебелите мраморни зидове на Цитаделата, ще усетим циничното безразличие на Партията-Държава и нейните служители, неразделна част от хранителната верига около престъпната, корумпирана, олигархична върхушка.

Ситуацията в страната е безрадостна, безнадеждна. Младите хора я напуснаха и продължават да я напускат, пенсионерите ровят из кошчетата за боклук, инвалидите умират пред болниците, лекарите и сестрите стачкуват и също се гласят да потеглят накъдето им видят очите. Обществото, доколкото го има, е разделено на две от огромна пропаст.

Все пак, в цялата безнадеждност на думата има и нещо оптимистично. Агония (от гръцки) означава и борба, макар и предсмъртна борба. Борба за оцеляване, за живот, за промяна. Kойто се интересува, да погледне в… себе си.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Published

on

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.

Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.

Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.

През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.

Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.

Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.

„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.

Поклон пред паметта му!

Зареди още

Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува

Published

on

Призоваваме народния представител от „Прогресивна България“ Николай Косев да осъзнае, че неговата роля е да решава проблемите на жителите в област Габрово, а не да създава нови чрез кадруване – особено в обществено значими сфери, които изискват специализирани знания, умения и образование. Това се казва в позиция на местната структура на ПП ГЕРБ, разпратена до медиите, включително и до „Габрово Нюз“.

От партията апелират, в качеството му на народен представител, г-н Косев да насочи усилията си към реалните приоритети на региона, вместо да влага цялата си енергия в опити за смяна на управителя на „ВиК-Габрово“.

Според ГЕРБ – Габрово ключовите приоритети за областта, които очакват спешно решение, са ускоряването на проекта за тунел под Шипка, предприемането на реални действия за изграждането на язовирите „Мокра Бяла“ в Севлиево и „Нейковци“ в Трявна, както и трайното преодоляване на кризата с безводието в Тревненско и Дряновско.

„Област Габрово има редкия шанс водното дружество да се управлява от г-н Владимир Василев – един от малкото сертифицирани ВиК инженери в страната и доказан професионалист. Под негово ръководство дружеството е сред тези с най-ниски нива на водозагуби в България. От години структурата успешно управлява проекти за водоснабдяване на габровските села от язовир „Христо Смирненски“ и изпълнява мащабни проекти за подмяна на водопроводната мрежа в община Севлиево, което вече подобри ситуацията и ограничи водните режими в региона.

Напомняме на Николай Косев, че в момента предстои присъединяването на групи габровски села към градската водопроводна мрежа. Това е изключително сложен за управление и реализация обект, а изкуствено предизвиканите трусове в дружеството поставят под пряк риск неговото финализиране. Призоваваме народния представител Николай Косев да приеме отказа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши желаната от него кадрова рокада.

Апелираме към него да се вслуша в оценката на експертите в министерството, които признават професионализма на управителя на „ВиК-Габрово“, да спре опитите за политически назначения през партийни лица и да насочи енергията си към истинските и неотложни нужди на жителите на областта“, се казва още в изпратената позиция на ГЕРБ-Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица