Свържи се с нас

Култура

„Аз съм българка” е личен пример как младите хора се отнасят към миналото ни

Published

on

снимка: Музей „Етър“

В изложбената зала над „Хлопкарската работилница” в музей „Етър” може да бъде видяна изложбата „Аз съм българка”. Възникнала като инициатива на фотографа Радослав Първанов, тя бързо доби национална популярност, представена бе и пред италианска публика.

„За тези две години смятам, че постигнахме доста. Освен хилядите хора, които видяха снимките, получихме обратна информация, от която си дадох сметка, че целите на инициативата са постигнати. Разбрах, че идеите, с които започнахме се изпълняват. Вижда се, че има нарастващ интерес от страна на публиката”, сподели Радослав Първанов при откриването на изложбата в „Етър”-а.

снимка: Музей „Етър“

Фотографът припомни, че „Аз съм българка” тръгва от столичен ресторант, гостува в Парламента, в двореца Балчик, в Копривщица, в Трявна, в Дряново, в Габрово, в Стара Загора, във Велико Търново, в Плевен и в други населени места от страната. През юни 2018-та изложбата е представена в Милано. В тази първа чуждестранна изява са показани първите снимки на момичета в народни носии на емблематични за България места.

В момента могат да се видят две изложби „Аз съм българка” – в Панорамата в Плевен и в музей „Етър”.

снимка: Музей „Етър“

Публиката в Плевен може да се запознае с втората част – „Аз съм българка” – Продължението. В „Етър”-а са първите заснети модели. В музея Радослав Първанов представя и момичето, провокирало идеята му за проекта „Аз съм българка”.

„Тук, в „Етър”-а, хората ще видят символичното начало на реализацията на идеята. То беше несигурно, но в представянето му има много символика. Показани са момичета на фона на прекрасни места от моя роден град Габрово. Десетте девойки от фотографиите също са от тук. Посетителите могат да видят и стария Пловдив, „Етър”-а, Велико Търново, Орешака, Копривщица, Боженци, Соколски манастир и други места, които ние – българите, разпознаваме с очите и с душите си.”

снимка: Музей „Етър“

Когато „Аз съм българка” добива популярност, много творци се провокират и започват да работят в тази посока. Радослав Първанов казва, че това е чудесно, тъй като се утвърждава една тенденция.

„Смятам, че дотогава липсваше съчетанието между усмивката на млада жена, облечена в народна носия и природна или историческа забележителност от нашата страна. Смятах, че подобно съчетание, показано с емоцията и усещането на един фотограф, не е правено. Искаше ми се да покажа личен пример – как ние, младите хора, се отнасяме към миналото. Не просто да се снимаш някъде. Ние първо научавахме историята на дадено място, избирахме подходящ момент, опитвахме се да го наситим със символика и съдържание.”

снимка: Музей „Етър“

В своите фотографии Радослав Първанов показва не само красота, но и проблеми. В Златица той снима метох, в който се е крил Васил Левски – място, което днес е западнало.

Първата девойка, снимана за „Аз съм българка” е Илияна Аризанова. Радослав я вижда за първи път един август на Шипка, където тя е облечена като войник от османската армия. След това се срещат в Копривщица, но там Илияна вече е в българска народна носия. Първите снимки са правени в стария Пловдив. Резултатът от тези срещи и цялостната реализация на първата част от каузата „Аз съм българка” може да се види в музей „Етър” до 16 юни.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица