За пръв път думата „гещалт“ е употребена през 1523 г. в немския превод на Библията, в смисъл на „нещо, намиращо се точно пред очите“. Терминът „гещалт“ е създаден от виенския граф Кристиян фон Еренфелс. За него „гещалт“ е физическо цяло, формирано чрез структурирането на перцептивното поле.

Не анализът на подлежащите елементи е това, което прави възможно натрупването на познания. Допълнителните и по-фини анализи или дисекция на елементите не само не носят задълбочаване на познанията, а ги правят невъзможни. По-скоро съзнанието ни формира единици цялост: „гещалти“. През 1912 г. Кофка, Кьолер и Верхтаймер представят изследване, свързано с възприятията, което поставя началото на гещалт психологията.

Гещалт терапията е основана от Фредерик и Лора Пърлз през 40-те години на ХХ век. Една от основните задачи на психологията и психотерапията според Пърлз не е да обяснява ЗАЩО възниква един или друг проблем, а да даде отговор на въпросите КАК да се преодолее и КАКВО е влиянието му върху животът сега. За усещане пълнотата на живота е необходимо да се осъзнае настоящето във всичките му измерения.

Гещалт терапията учи на феноменологичен метод на осъзнаване, в който възприемането, чувстването и действането се разграничават от интерпретирането. Гещалт терапията е безоценъчна, нетълкуваща, неанализираща. Общуването клиент-терапевт в тази терапия е хоризонтално (среща на човек с човека), а не вертикално (йерархично, в което единият човек е на по-висока позиция от другия).

Гещалт терапията акцентира върху работата „тук и сега”, фокусът е върху актуалния процес, върху онова, което се случва в този момент между клиент и терапевт. В същото време този процес включва в себе си и минало, и бъдеще, доколкото те влияят върху настоящето.

В терапевтичната работа е важна актуалната нужда на клиента (фигура) – онова, което той съзнателно или не, е поставил като приоритет в живота си. Всичко друго остава в периферията (фон).

Гещалт терапевтите се придържат към теорията за парадоксалните промени: човек започва да се променя, когато започне да се възприема такъв, какъвто е, а не тогава, когато непрекъснато полага усилия да се промени. Клиентът се учи да бъде открит за новото, да се опира на своите собствени чувства и усещания, да се приспособява творчески към околната среда.

В терапевтичната работа между терапевт и клиент целта е постигане на осъзнаване от страна на клиента. Това означава клиентът да превърне автоматизираните навици в осъзнати нужди, да познава средата, в която живее, да носи отговорност за изборите си, да познава и разбира повече себе си, да умее да се себеприема, да умее да бъде пълноценен в контактите си с хората и със средата, в която живее. Гещалт терапията подпомага решаването на проблеми чрез увеличаване на саморегулацията и самоподкрепата от страна на клиента. Този процес се осъществява чрез осъзнаване и реализиране на собствения потенциал.

Велина Кръстинкова, снимка: Личен Архив

Гещалт терапията има широка сфера на приложение – при трудни житейски ситуации, неудовлетвореност от живота, загуба на близък човек (смърт или раздяла), работа със сънища, при депресия, тревожност, ниска самооценка, психосоматични разстройства, панически разстройства, посттравматичен стрес, хранителни разстройства, проблеми със съня, при работа с деца, в организации, семейно консултиране и др.

В тази връзка на 8 май, сряда, в „Образователни технологии“ – Габрово (ул.Юрий Венелин 18)  ще се проведе обучение „Първите 7 стъпки в гещалттерапията“.

За повече въпроси и консултации:

Велина Кръстинкова
психолог, гещалт психотерапевт
gsm: 0896 73 28 39
e-mail: vkrastinkova@yahoo.com

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/