Свържи се с нас

Новини

Какво е гещалт терапията?

Published

on

За пръв път думата „гещалт“ е употребена през 1523 г. в немския превод на Библията, в смисъл на „нещо, намиращо се точно пред очите“. Терминът „гещалт“ е създаден от виенския граф Кристиян фон Еренфелс. За него „гещалт“ е физическо цяло, формирано чрез структурирането на перцептивното поле.

Не анализът на подлежащите елементи е това, което прави възможно натрупването на познания. Допълнителните и по-фини анализи или дисекция на елементите не само не носят задълбочаване на познанията, а ги правят невъзможни. По-скоро съзнанието ни формира единици цялост: „гещалти“. През 1912 г. Кофка, Кьолер и Верхтаймер представят изследване, свързано с възприятията, което поставя началото на гещалт психологията.

Гещалт терапията е основана от Фредерик и Лора Пърлз през 40-те години на ХХ век. Една от основните задачи на психологията и психотерапията според Пърлз не е да обяснява ЗАЩО възниква един или друг проблем, а да даде отговор на въпросите КАК да се преодолее и КАКВО е влиянието му върху животът сега. За усещане пълнотата на живота е необходимо да се осъзнае настоящето във всичките му измерения.

Гещалт терапията учи на феноменологичен метод на осъзнаване, в който възприемането, чувстването и действането се разграничават от интерпретирането. Гещалт терапията е безоценъчна, нетълкуваща, неанализираща. Общуването клиент-терапевт в тази терапия е хоризонтално (среща на човек с човека), а не вертикално (йерархично, в което единият човек е на по-висока позиция от другия).

Гещалт терапията акцентира върху работата „тук и сега”, фокусът е върху актуалния процес, върху онова, което се случва в този момент между клиент и терапевт. В същото време този процес включва в себе си и минало, и бъдеще, доколкото те влияят върху настоящето.

В терапевтичната работа е важна актуалната нужда на клиента (фигура) – онова, което той съзнателно или не, е поставил като приоритет в живота си. Всичко друго остава в периферията (фон).

Гещалт терапевтите се придържат към теорията за парадоксалните промени: човек започва да се променя, когато започне да се възприема такъв, какъвто е, а не тогава, когато непрекъснато полага усилия да се промени. Клиентът се учи да бъде открит за новото, да се опира на своите собствени чувства и усещания, да се приспособява творчески към околната среда.

В терапевтичната работа между терапевт и клиент целта е постигане на осъзнаване от страна на клиента. Това означава клиентът да превърне автоматизираните навици в осъзнати нужди, да познава средата, в която живее, да носи отговорност за изборите си, да познава и разбира повече себе си, да умее да се себеприема, да умее да бъде пълноценен в контактите си с хората и със средата, в която живее. Гещалт терапията подпомага решаването на проблеми чрез увеличаване на саморегулацията и самоподкрепата от страна на клиента. Този процес се осъществява чрез осъзнаване и реализиране на собствения потенциал.

Велина Кръстинкова, снимка: Личен Архив

Гещалт терапията има широка сфера на приложение – при трудни житейски ситуации, неудовлетвореност от живота, загуба на близък човек (смърт или раздяла), работа със сънища, при депресия, тревожност, ниска самооценка, психосоматични разстройства, панически разстройства, посттравматичен стрес, хранителни разстройства, проблеми със съня, при работа с деца, в организации, семейно консултиране и др.

В тази връзка на 8 май, сряда, в „Образователни технологии“ – Габрово (ул.Юрий Венелин 18)  ще се проведе обучение „Първите 7 стъпки в гещалттерапията“.

За повече въпроси и консултации:

Велина Кръстинкова
психолог, гещалт психотерапевт
gsm: 0896 73 28 39
e-mail: vkrastinkova@yahoo.com


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Новини

282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

Published

on

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица