Най-прилежната ученичка от стопанско училище „Хаджи Радка Пенчосемова” получава златен медальон. Връчването става на специална церемония, лично от съпругата на големия габровски индустриалец. Засега е известно, че е запазен само един такъв медальон, дарен наскоро от Таня Семова, внучка на Пенчо Семов, на Регионален исторически музей – Габрово. Хаджи Радка Пенчосемова връчва медальона от средата на 30-те години на ХХ век до 1945 година. Само момиче с успех пълен отличен може да стане носител на това отличие, казва директорът на музея Красимира Чолакова, която е изследовател на Пенчо Семов и автор на най-популярната книга за него.

Красимира Чолакова разказва, че през 1939 година, по повод тържественото честване на 50 години от създаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, Пенчо Семов дарява 100 000 лева за създаване на благотворителен фонд, предназначен за подпомагане на прилежни ученички. Медальонът също е изработен с негови средства.

Финансовите успехи на Пенчо Семов дават възможност за разгръщане на сериозна благотворителна и образователна дейност. По думите на Красимира Чолакова Пенчо Семов е един от българските индустриалци, който още 20-те години на ХХ век разбира нуждата от професионално образование на жената.

Това е причина да подкрепи Женско благотворително дружество „Майчина грижа” за собствена сграда. На 4 декември 1930 година е закупено зданието на казино „Бузлуджа” в центъра на Габрово, заложено от собственика в банка „Съединение” в София. Сградата става дом на дружеството и в знак на уважение към най-големия дарител то е наречено на името на родителите му – Иван и Бона Семови.

Със средства на Пенчо Семов – над 800 000 лева, по проект на арх. Никола Гръблев се надстрояват два етажа в дружествения дом, които са предназначени за девическо професионално училище. В знак на благодарност на 3 октомври 1933 година Радка Пенчосемова и провъзгласена за почетна членка. С дарение от 80 000 лева от Пенчо Семов за обзавеждане на училището са закупени готварска машина, мивка, фанфарна музика. За построения дружествен салон благодетелят дарява 200 кв. м. паркет и завеса от кадифе.

През 1934 година на заседание на дружество „Майчина грижа” се решава училището да носи името на Радка Пенчосемова. При голяма тържественост училище „Хаджи Радка Пенчосемова” се освещава на 21 ноември 1935 година. Приема се и дарението й – знаме от кадифе, златна сърма и коприна. Сега това знаме се съхранява в Националния музей на образованието в Габрово.

През 1937 година семейство Семови даряват 200 000 лева за закупуване на киноапарат и оборудване на кинозала на дружествения салон в сградата на дружеството. Същата година във връзка с дейността на създадения театрален и танцов състав към училището, Пенчо Семов дарява шест национални женски костюма в комплект с шест златни наниза и шест златни гривни. За издръжката на детското лятно игрище и трапезарията, дарява 5 000 лева. Дареният от внучката на Пенчо Семов златен медальон, който е единствен известен до момента, ще стане част от новата експозиция на Регионален исторически музей – Габрово, където посетителите ще могат да го видят.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

По покана на доц. д-р Николай Кънев, декан на Историческия факултет към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Националният музей на образованието гостува в университетския музей с изложба „Географското познание”.

Събитието е по повод 35 години от създаването на катедра „География”. В изложбата „Географското познание” са представени два изключително интересни атласа, съставени през 1865 г. от родоначалника на българското книгоиздаване Христо Г. Данов.

Единият – „Землеописателен учебен атлас”, подготвен по атласите на Адами, Шилер, Галети, Симашка и Сидова, съдържа 24 карти. Отпечатан във Виена, той показва как е изглеждал Балканският полуостров и останалият свят.

Данов посочва, че една от неговите цели е да улесни преподаването по география в българското училище. Любопитен факт е, че атласът е принадлежал на ученичката Стефани Станчова Колева (съпруга на Иван Гюзелев).

По страниците на атласа има множество приписки, които дават информация за живота в Габровската гимназия и Девическия пансион към нея. 20 ценни възрожденски учебници по землеописание и география, глобуси, географски карти, разнообразни уреди и училищни тетрадки от фонда на музея допълват изложбата.

Акцент в нея е първият български учебник по география от 1835 г. „Краткое политическое землеописание…”. Той е петата част от първия комплект учебници на свищовските учители Емануил Васкидович и Неофит Бозвели за новобългарските взаимни училища под общо заглавие „Славеноболгарское детеводство”.

Най-старият експонат (1807 г.) в мобилната експозиция е „Джобен австрийски атлас с 45 цветни карти”, в който се чете името на България като географска област в рамките на Османската империя.

Преди да бъде открита изложбата беше разгледана от учители от българската диаспора в Бесарабия, Република Молдова. Директорът на музея Любка Тинчева разговаря с Ваня Ангелова, експерт в отдел „Международно и вътрешно сътрудничество” във ВТУ и с представители на групата от Молдова. Бяха обсъдени възможности за реализиране на бъдещи съвместни дейности и проекти.

Официално изложбата се открива днес, 22 ноември, като част от инициативите, с които академичната общност отбелязва 35-та годишнина на катедра „География”.

Един от нейните основатели – проф. доктор на науките Атанас Дерменджиев, е настоящ Ръководител катедра. С негово съдействие за гостите на събитието Националният музей на образованието подготви брошура, която съдържа информация за авторите на учебници по география през Възраждането.

Изложбата може да бъде разгледана в университетския музей до 20 декември.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Днес, 21 ноември, от 18.00 часа в Залата на жирафите на Дома на хумора и сатирата ще се говори за празниците. За онова прекрасно време, през което не се работи („празно е”), но е съпроводено с богата палитра от обичаи и обреди.

Чрез тях човекът в традиционната култура се стреми да осигури на себе си и близките си най-вече здраве и благополучие. Така прави връзка с кръговрата на природата, с околния свят и със своята духовна същност.

За този разговор от Дома на хумора и сатирата са поканили доц. д-р Вихра Баева и доц. д-р Веселка Тончева, и двете от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.

Поводът е тяхната книга „Българските празници и обичаи“ от поредицата „Голяма книга” на издателство „ПАН“.

Денят е избран специално: на 21 ноември се празнува Въведение Богородично. Малко история: през 1929 г. Светият синод на Българската православна църква обявява празника за Ден на на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж, но днес той е изпразнен от християнското съдържание. В „Българските празници и обичаи” са включени разкази и песни, свързани с един или друг празник, както и някои образи и символи, участващи в ритуалите на съответния ден.

Така, събирайки празници, обичаи, вярвания, символи и текстове, книгата подрежда пъстрата мозайка на фолклорния свят. Изданието е научнопопулярно и е предназначено за широк кръг читатели: младежи и възрастни с интерес към българските традиции и фолклор.

То може да бъде и чудесен подарък за някой от поредицата предколедни и новогодишни празници. Специални гости на вечерта са деца от Детските градини „Мики Маус” и „Явор”, които ще поднесат свой музикален поздрав.

Празничната атмосфера ще допълни със свое изпълнение Групата за автентичен фолклор „Кольо Венков” при НЧ „Светлина – 1927” с. Жълтеш, общ. Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/