© Copyright 2019 — Gabrovo News. All Rights Reserved

На първата си пленарна сесия през март (11-14.03.) в Страсбург евродепутатите приеха директива, която ще защитава селскостопанските производители и малките фирми в хранителния бизнес от нелоялни търговски практики на големите играчи като супермаркетите. Парламентът също одобри препоръките за последващи мерки по доклада за комуникацията от Европейския съюз за противодействие на враждебната пропаганда и дезинформационните кампании.

В края на мандата на Европарламента и разгорещените дебати за оттеглянето на Великобритания от ЕС разговаряме по тези и други въпроси с Момчил Неков, член на ЕП от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.

– Господин Неков, сред приоритетите в работата Ви е темата за двойните стандарти при храните. На какъв етап са готвените законодателни промени за противодействие на тези практики?
– Предложенията, които направих като докладчик по темата, са одобрени и се надявам до края на този мандат законодателните промени да бъдат приети. Идеята е, който произвежда храни с двойни стандарти да бъде наказван с 4% от оборота си на годишна база или до 10 млн. евро. Във всяка държава членка компетентен орган ще контролира – у нас това ще е Комисията за защита на потребителите или Българската агенция по безопасност на храните. Гражданските асоциации също ще могат да подават сигнали. Ако се открият разлики в стандартите на храните поне в две държави, компенсационният фонд ще действа в държавата членка с двоен стандарт, за да се използват парите в интерес на потребителите. Битката е при нехранителните продукти, козметиката, перилните препарати, в автомобилостроенето, услугите. По време на речта на Юнкер за състоянието на Евросъюза през 2017 г. най-трудното бе да се признае, че проблемът съществува. Първа Олга Сехналова постави въпроса през 2014 г., но спънката беше, че липсва приемо-предавателен протокол за преноса на продуктите от хранителната верига до лабораториите.

– Важна кауза в политическата Ви дейност е утвърждаването на стоките на местни производители и защитата от нелоялни търговски практики. Какъв е напредъкът тук?
– Новото законодателство ще въведе 16 забранени практики – 8 са от Комисията, останалите – от Европарламента. Предлага се защита за селскостопанските производители, а най-важното е, че ще прекратим фактора „страх“. Досега производителят заставаше с лицето си пред купувача или посредника и така биваше изключван от процеса. Сега ще може анонимно да се подават сигнали или през съответната браншова асоциация, както в държавата, в която са произведени продуктите, така и където са продадени. Досега при 100 лв. – 20 лв. оставаха в производителя, 30 лв. в преработвателя и 50 лв. в крайния търговец. Директивата ще обхване търговците на дребно и едро, преработвателите на храни, кооперациите и организациите на производителите, нелоялните търговски практики. Ще има санкции при забавяне на плащания за нетрайни хранителни продукти, анулиране на поръчка в последния момент, без връщане на непродадени хранителни продукти от купувача на доставчика. Шест от практиките са в черния списък, а две в сивия, което значи, че ако не са договорени по прозрачен начин, също биват забранени. Едната е трансферът на разходи за реклама към доставчик, втората е плащането за управление на продукт, който вече е бил доставен. Изследванията сочат, че 88% от селскостопанските производители поне веднъж са били в нелоялна практика.

 – Как е разписано това във времето напред?
– След приключване на преговорите между Съвета и ЕП би трябвало до края на м. май 2019 г. директивата да бъде публикувана в официален вестник и от средата на годината органите в различните държави вече да следят за нелоялните търговски практики.

– Г-н Неков, предстоят европейски избори. Как ще коментирате въпроса за дезинформацията и разпространението на фалшиви новини – най-често в социалните медии. Как да се ограничи влиянието им, за да не попречат на демократични избор на хората?
– Много е важно да се различават мненията от фактите. Хората нямат критично мислене и оттам идва объркването. Европейският парламент прие доклад за борба с фалшивите новини. Предвижда се да има орган, който ще следи за дезинформацията, като големите компании Гугъл, Фейсбук и Туитър ще съдействат доброволно. Наблюдавам например сайтове в България, които не поемат отговорност и това е посочено под статията с дребен шрифт, но хората не четат до долу и не разбират, че информацията е подвеждаща. Така текстовете се мултиплицират на други места и се насаждат погрешни впечатления в обществото. Има един израз, че банка, политик и муха могат да бъдат убити с вестник, ако използваме и технологиите – това също може да се случи.

 – Европейският парламент провежда кампанията „Този път ще гласувам“. Според Вас как може да се мотивират младите хора да бъдат активни на евроизборите?
– С интелектуално усилие, което те трябва да правят за всяко нещо в живота си. Защото когато човек е склонен да проявява безхаберие, той ще го прави за всяко нещо в развитието си. Считам, че използването на едно дадено право в случая е и отговорност.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730