Новини
Учители и музейни педагози от цялата страна на семинар в НМО

снимка: НМО – Габрово
Семинар, на тема „Музеят като образователна среда – добри музейно-училищни практики“, се проведе в Националния музей на образованието в Габрово.
Във форума се включиха 36 представители на музеи, галерии, архиви, училища и детски градини от София, Пловдив, Русе, Търговище, Враца, Пазарджик, Хасково, Карлово, Трявна, Дряново и Габрово. Лектори и модератори в дискусиите бяха проф. дин Вера Бонева и гл. ас. д-р Тодор Петев.
Участниците имаха възможност да се запознаят със съвременни методи, форми и практики за свързване наблюдението в музейна среда с познанието, личния и социален опит на учениците; с възможностите за обогатяване, визуализиране и ефективно усвояване на учебното съдържание в местата, свързани с културно-историческата памет.
Бяха показани различни модели, включително от американската и руска музейна педагогика, за планиране и провеждане на урок/занятие в извънучилищно пространство преди, по време и след посещение в музей или галерия.
Музейни специалисти и учители, работили в екип, презентираха успешен опит от съвместни музейно-образователни програми и урочна дейност.
Националният музей на образованието и Националната Априловска гимназия демонстрираха подготовката и реализирането на урок по История в НМО на тема „Европейският опит и Българското възраждане“.
Националният музей „Васил Левски“ разказа за съвместната работа с учителите от начален курс на СУ „Васил Левски“ – Карлово, в резултат на която са реализирани работни тетрадки за I, II и II клас по образователна програма „Аз уча в музей“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

снимка: НМО – Габрово
Директорът на Националния музей на образованието и инициатор за създаване на национален център „Музейно училище“ Мая Карагьозова представи и подари на всички участници издадената от НМО богато илюстрована работна тетрадка „Старото школо разказва“. Помагалото е издадено по проект, финансиран от националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ (модул „Музеите като образователна среда“).
Г-жа Карагьозова благодари на колегите и учителите от цялата страна, проявили интерес към семинара и дейността на центъра „Музейно училище“, като подчерта, че той ще продължи да се развива: „Стартирахме дейността на центъра в края на миналата година на регионално ниво с идеята да прерасне в национален – както се получи на този семинар. Целта е да се координират взаимоотношенията и връзката между музейната и училищна общност, да сме си взаимно полезни, защото посоката е една – образование и възпитание на нашите деца. Следващата стъпка е в дейността на центъра да се включи обучение, свързано с кариерното развитие, най-вече на учителите. Да получават кредит. Засега издаваме само сертификат. Стараем се да включим най-добрите лектори. Проф. Бонева е специалист в областта на културното наследство. Д-р Петев е изключително полезен в практичекската част – провежда подобни обучения от 4 години, в които са включени над 40 културни и образователни институции. НМО като инициатор е готов да сподели всички образователни ресурси, с които разполага, и вече го прави. Ние не държим дейността на центъра да е закована тук. Ако ни поканят в Трявна, в „Етър“ или друг музей и град – ще отидем. Ние сме открити и отворени за съвместна работа“.

снимка: НМО – Габрово
Според проф. Бонева се е получило най-важното между участниците в семинара – диалог: „В началото имаше леко противопоставяне между гилдиите, но в края не можеше да се различи кой на коя общност е представител – музейна или училищна. Особено полезна беше презентацията на двете колежки – учителка и музеен специалист, която показа, че могат да се постигнат много високи резултати, когато се работи съвместно и се преодоляват предубежденията. Смисълът е много голям, даже и поради факта, че хора от различни части на страната се запознаха, че предложиха идеи. Имаме 4-5 готови идеи за следващи семинари. Всеки по някакъв начин ще ползва опита на другия, както между двете гилдии, така и вътре в рамките на общностите. Вземането на идея не е копиране, то я удвоява. Тя е същата по своя обем и създава още резултати на новото място, където отива. По тоя начин мисля, че нашият семинар е успешен. И че осмислихме част от текущата работа, ще я правим по-добре и по-интересна не само за децата, но и за нас самите. За всеки има значение да му е по-интересна работата, по-вълнуваща, така е по-резултатен, по-обогатен и по-мотивиран.“
„Настроението по време и след работния ден само говори за ползата и значението на този семинар – сподели д-р Петев. – Колегите са ентусиазирани и готови да споделят опит, да се подпомагат и да се движим заедно в общата посока. А тя е изграждане на отношение към културно-историческото наследството като търсим мястото на това наследство днес, в момента – за нас, за нашите деца.“

снимка: НМО – Габрово
Тодор Петев подари на участниците книгата на преподавателя по музеология Стефанка Кръстева „Ела в моя музей”, изключително полезна с приложенията, библиографията и конкретните примери за добри практики в българските и световни музеи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.
Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.
По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.
На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.
Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.
Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.
Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

-
Новинипреди 6 дниПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК
-
Любопитнопреди 6 дниCoca-Cola The Voice Турнето 2026 завладява Севлиево на 4 септември
-
Новинипреди 3 дниНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Кримипреди 3 дниПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Кримипреди 3 дниТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Новинипреди 2 дниГаброво ще отбележи Деня на Съединението
-
Културапреди 2 дниГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди един денЯнтра ще преследва първа победа над Пирин





