Свържи се с нас

Култура

Демонстрации на приготвяне на храни и продукти за дома на „Семе българско“

Демонстрации на приготвяне на храни и продукти за дома по време на шестото издание на национален фестивал „Семе българско“

Published

on

снимка: Рекламна агенция „Елмазови“

Приготвяне на ръчен кашкавал ще демонстрира технологът Мина Варджиева в рамките на шестото издание на фестивал „Семе българско“, който ще се проведе на 20 и 21 април в парк „Казармите“ в Севлиево.

Възстановката на технологията, позната по нашите земи от началото на 19 век, ще покаже процеса на приготвяне на вкусното българско жълто сирене, направено не от пастьоризирано, а от прясно мляко.

Варджиева казва, че вкусът на този вид кашкавал е неповторим и направата му изисква майсторлък. Споделя, че тайната на качествата му се крие в уникалната микрофлора, с която разполагаме в България, най-вече заради двете млечно-кисели бактерии, с които се славим по света. Освен с кашкавал, Варджиева ще зарадва гостите на фестивала и с демонстрация на направата на ястието „бял мъж“, използвайки продукти от нейното собствено стопанство, разположено между старозагорските села Ягода и Ръжене.

Към вкуса на ръчно приготвения кашкавал всеки посетител на събитието ще може да прибави и неповторимия аромат на прясно изпечен хляб от лимец. Доброволците от задругата „Дар лимец“ отново ще са в парк „Казармите“ със своята подвижна пещ, за да предават своето знание за най-древното жито на българите и да замесят заедно с гостите на фестивала истински хляб.

снимка: Рекламна агенция „Елмазови“

По време на фестивала Красимира Пенева пък ще покаже как да си приготвим сапун в домашни условия, който да бъде полезен за кожата ни и същевременно да е изработен от аромати на наш вкус . За приготвянето на сапуните тя използва различни базови и етерични масла, натурални оцветители и добавки, билкови извлеци.

Изкуството да създаваш красота от кожа ще демонстрира майстор Ануар Шалгин, който е сириец, но от дълги години живее и твори в Русе. В България той е получил майсторското си свидетелство и е член на Задругата на народните художествени занаяти. Сред произведенията му могат да се видят чаши, бутилки, кутии за ядки, плодове и сладки, чинии, лампи.

Майстор Георги Тодоров, който е член на Занаятчийската камара в Русе, пък ще покаже изкуството на иконописта. Ще бъде реализирано ателие, в което всеки ще може да се докосне до глаголицата, да я усвои и да разгадае какво се крие зад тази оригинална графична система, която днес гордо наричаме първата българска азбука.

снимка: Рекламна агенция „Елмазови“

И тази година във фестивала ще вземат участие четири талантливи дами от Велико Търново, които ще покажат плетене на дантела тип „фриволит“, плъстене на вълна, изработване на бижута от вълна, плетене с беленица, плетене на дървено бърдо и др.

Как се правят върбови свирки и как да си оплетем кошници също ще научим от шестото издание на фестивал „Семе българско“. За любителите на приложното изкуство врати на събитието ще отвори грънчарското ателие на Росица Занкова, в което всеки желаещ може да направи свой глинен съд и да го отнесе в дома си.

И още много изненади подготвят организаторите на фестивал „Семе българско“, за да дадат възможност на всеки посетител – със сърце и с ръце – да се докосне до традиционни храни, занаяти, обичаи и да отнесе в дома си ястие, предмет или усещане за българското!

Защото, по време на събитието, от кълна до върха – всичко ще е българско!
Очакваме Ви на 20 и 21 април в парк „Казармите“ в Севлиево!


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Кулинарен събор „Бабините тефтери“ събира пазители на традициите в Драгановци

Published

on

Народно читалище „Христо Ботев 1923 г.“ организира първия кулинарен събор „Бабините тефтери“ – празник, посветен на българската кухня, спомените и живите традиции.

Събитието ще се проведе на 25 април от 10.30 ч. на площада в с. Драгановци, община Габрово. Инициативата има за цел да съживи спомените за бабината кухня, старите тефтери с рецепти и автентичния български дух, предаван през поколенията чрез вкус, песен, музика и разказ.

Организаторите споделят, че вярват в силата на традициите, които оживяват най-ярко, когато се споделят заедно. В програмата са включени участия на фолклорни групи от различни читалища, работилница за приготвяне на традиционни ястия, пазар за „бабини вкусотии“, фото зона за спомени и изложба на автентични „бабини тефтери“.

Специални гости на събора ще бъдат Силвия Минкова, Трио „Звън“, Детски фолклорен фолклорен ансамбъл „Габровски гласчета“, както и изпълнение на гайда, които ще допринесат за празничната атмосфера.

Организаторите канят всички жители и гости на региона да се включат в събитието, за да готвят, пеят и съхраняват българските традиции заедно.

Зареди още

Култура

Изложба в памет на Атанас Смирнов

Published

on

На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.

Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.

„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“

Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.

Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).

През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.

„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“

Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.

Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.

„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“

През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.

Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.

„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“

Зареди още

Култура

Среща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ

Published

on

Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.

Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.

Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.

Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.

Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица