снимка: Тодорка Мирчева
Поводът да започна да пиша за чешмите, създадени от нашите дядовци, е невежеството на повечето хора по отношение на най-ценната течност на Планетата, преди петрола – Водата. Чешмите ни са осеяни с боклуци, водоизточниците се ползват не по предназначение, а за автомивки и все подобни действия, които пораждат възмущение, гняв, тъга…
Преобладаващата част от населението на страната ни си мисли, че водата е неизчерпаем източник. Отнасят се пренебрежително към огромния труд, който са положили нашите деди, за да докарат изворната вода на достъпно място и да съградят чешми, за да утолят преминаващите хора жаждата си.
снимка: Тодорка Мирчева
Мнозина са тези, които не се замислят, че при липса на вода могат да оцелеят до 72 часа, а без храна до 90 дни. Мнозина са тези, които „плюят“ в кладенеца, от който пият вода.
Една от чешмите на територията на някогашната Топлешка община предизвика желание от доброволци да съхранят делото на добрите хора преди нас.
снимка: Тодорка Мирчева
Посегателства към съоръженията за отдих и къщата-кладенец на „Вонещата вода“ накараха Христо Лалев Митев – живял детските си години в село Тодорчета, Иван Попов, Иванка Паричева и Христо Тодоров – от квартал Радецки, някога село Червен бряг, със собствени средства и труд да приведат чешмата в стопанисван обект, който има своето историческо значение.
Минавайки по Хаджицоневия мост първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.
снимка: Тодорка Мирчева
Оттам също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.
В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежа, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „Живата вода“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода – пъпките изчезнали.
снимка: Тодорка Мирчева
Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата с кладенеца били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.
Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци.
снимка: Тодорка Мирчева
През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.
Дълги години читалището „Отец Паисий – 1933“ в квартал Хаджицонев мост , заедно с Габровското Архиерейско наместничество организират на 17 юли Празничен водосвет, на който присъстват много граждани, които почитат този Божествен дар – водата.
снимка: Тодорка Мирчева
Доброволците, които са се заели с инициативата да опазват завещаното от дедите ни и които споменах в началото, монтираха нови пейки. Почистиха и подготвиха терена, за да изградят навес и да възстановят покрива на кладенеца, който беше разрушен, предполагаемо от иманяри.
Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат трудът на всички нас, които сме мотивирани да работим „За Ползу роду“.
Автор: Тодорка Мирчева.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
